Определение № 16 от 09.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Ямбол, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500380 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“АД, подадена от пълномощника юр.к.Р.А., против Определение №2426/25.11.2025г., постановено по ч.гр.д. №3061/2025г. по описа на ЯРС, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради което моли за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд с указания да изиска служебно от АК-Ямбол да определи адвокат, който е съгласен да поеме управлението на наследството на И. А. С., доколкото дейността на управителя съгласно чл.59, ал.2 ГПК изисква извършване на опис на наследството, предявяване и отговаряне по исковете относно наследствените имущества и задължения.

Жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е прекратил производството по делото, тъй като нормата на чл. 59, ал.1 ЗН овластява районния съдия да назначава управител на незаетото наследство, когато бъде подадена молба от заинтересован и са налице законовите предпоставки за подобна процедура. В случая според банката предпоставките на чл.59, ал.1 от ЗН са налице, тъй като макар и да са известни наследниците, които имат право да приемат наследството, не може да се установи тяхното реално местожителство и за кредитора е налице правната възможност да подаде настоящата молба.

ЯОС, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Ямболският районен съд е бил сезиран с молбата на „Банка ДСК“АД, с която е направено искане на основание чл.59, ал.1 ЗН да назначи управител на наследството на И.

А. С., поч. на *******г. В молбата банката е изложила, че е кредитор на починалото лиценейн длъжник, както и че преките наследници по закон на починалия – тримата му синове са се отказали от наследството, както и двама от призованите към наследяване наследници от трети ред – брат и сестра, като третият наследник от този ред – сестрата А. А. С. не е била открита на известните постоянен и настоящ адрес за осъществяване на процедурата по чл.51 1 от НК и е било прекратено образуваното пред ЯРС съдебно производство. С тези твърдения банката-кредитор е обосновала правния си интерес от искането за назначаване на управител на наследството, за да бъде запазено същото и за да може да се удовлетвори от него.

Към сезиращата съда молба банката е представила документ за внесена ДТ; договор за жилищен кредит, сключен с кредитополучателя И. А. С., с който е установила качеството си на кредитор; представила е удостоверение за наследници и удостоверения за родствени връзки, с които е удостоверила смъртта на кредитополучателя И. С. и неговите наследници; представила е удостоверения от ЯРС, че преките наследници по закон на починалия - тримата му синове са направили отказ от наследството му, както и двама от наследниците в трети ред –брат и сестра на починалия; представила е и определение от 16.10.2025г. на ЯРС по ч.гр.д.№1122/2025г., с което производството по чл.51 ЗН против сестрата на починалия– А. А. С. е прекратено, тъй като тази страна не е била намерена на постоянния и настоящ адрес, на които е била призована.

С разпореждане от 06.11.2025г. ЯРС е оставил без движение молбата на банката, давайки й указания и 1-седмичен срок, в който изрично да формулира правния си интерес от искането, както и да посочи кое е лицето, което да бъде назначено за управител, отговаря ли това лице на законовите изисквания, както и доказателства, че същото лице изразява изричното си съгласие да бъде назначено за управител на наследството.

Указанията на съда са съобщени на банката-молител на 13.11.2025г. и в срок, с молба от 13.11.2025г. кредиторът е поискал, тъй като дейността на управителя изисква да се извърши опис на наследството, съдът да изиска от АК-Ямбол да посочи поименно адвокат на разноски на банката, на която да се укаже размера на възнаграждението, определено на основание чл.7, ал.1, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС, което да бъде платено.

На 13.11.2025г. ЯРС е постановил Разпореждане №4128/13.11.2025г., с което е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите на молбата по чл.59 ЗН не са изпълнени, при което е дал повторно указания и нов 1-седмичен срок на молителя „Банка ДСК“АД да изпълни указанията по разпореждането от 06.11.2025г. (неправилно посочено с дата от 04.11.2025г.) за посочване на адвокат, който е съгласен да поеме управлението на наследството, което съгласие да е декларирано писмено.

Разпореждане №4128/13.11.2025г. на ЯРС с така дадените указания е връчено на молителя на 20.11.2025г., като в срок, на 26.11.2025г. по ел. път банката е депозирала писмена молба вх.№18239/26.11.2025г., с която отново подробно е обосновала правния си интерес от искането за назначаване на управител на наследството на починалия кредитополучател, поискала е ЯРС служебно да изиска от АК-Ямбол поименно посочване на адвокат, който да бъде назначен за управител на разноски на банката, определени по реда на Наредба №1/2004г. на ВАдв.С, които да бъдат заплатени от молителя-кредитор.

В деня преди депозиране молбата на банката от 26.11.2025г. и преди изтичане на 1седмичния срок по Разпореждане №4128/13.11.2025г., ЯРС е постановил обжалваното Определение №2426 от 25.11.2025г., с което е приел, че срокът за изпълнение на указанията му по разпореждането от 13.11.2025г. е изтекъл на 20.11.2025г., в този срок указанията не са изпълнени и е налице основанието на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на молбата, поради което е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Съгласно чл.129, ал.2 ГПК, към която норма препраща чл.540 ГПК, приложима за охранителните производства, каквото е настоящото, когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал.1 и по чл.128 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.

Указанията по чл.129, ал.2 ГПК, дадени от ЯРС с разпореждането от 13.11.2025г. са връчени на банката – молител на 20.11.2025г. Срокът за изпълнение на указанията, даден от съда е 1-седмичен и изтича на 27.11.2025г. включително, съгласно чл.60, ал.4 ГПК.

Указанията са изпълнени с молба вх.№18239 от 26.11.2025г. в предоставения от съда срок.

2

Доколкото дадените указания са изпълнени от молителя своевременно, то определението, с което молба е върната и производството е прекратено е неправилно, постановено преди изтичане на срока и следва да бъде отменено.

Отделно от горното следва да се обърне внимание на районния съд, че връщането на исковата молба, в случая на молбата, с която е инициирано охранителното производство, представлява тежка процесуална последица, която следва да се прилага при неизпълнение на законосъобразно дадени указания. В конкретния случай банката – молител още с първоначалната молба е обосновала в достатъчна степен правния си интерес на кредитор да бъде назначен управител на наследството на починалия й длъжник, представила е и доказателства за пречките един от призованите към наследяване да поеме управлението на наследственото имущество, а с уточняващата молба от 13.11.2026г. е заявила и готовността да поеме разноските на управителя, който съдът служебно да определи след поименното му определяне от АК-Ямбол. При тези действия на молителя, новите указания на съда към него, дадени с разпореждането от 13.11.2025г. са неправилни и в прекомерно формално приложение на закона, което не е несъобразено с принципа на съдействие по чл.7 ГПК.

Съгласно закона и съдебната практика функциите на управителя на наследството са управителни /чл. 59, ал. 2 от ЗН/ - той извършва опис на наследството, предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения, отговаря за наследствените задължения и заветите, продава наследствени имущества с разрешението на районния съдия, т.е. действията на управителя са насочени към запазването и текущото управление на наследството като съвкупност от права и задължения. Управителят на наследството е специален законов представител на наследниците, който осъществява и процесуалното им представителство във водените процеси във връзка с наследственото имущество. Правата на управителя на наследство включват както процесуално представителство, така и цялостно управление на наследствените имоти. В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 86 от 3.04.2015 г. по гр. д. № 5563/2014 г., 4 г. о., Решение № 43 от 3.05.2016 г. по гр. д. № 4210/2015 г., 3 г. о., Определение № 358 от 21.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5134/2016 г., 1 г. о. и др.). С оглед правомощията на управителя, основателно е искането на банката-молител за управител да бъде назначен адвокат на нейни разноски, който след дадено съгласие да бъде определен поименно от АК-Ямбол. Съдът не е съобразил, че на основание чл.59, ал.1 ЗН мерките по назначаване на управител на незаетото наследство се предприемат и служебно от съда, което задължение съответства и на принципа на служебното начало по чл.7 ГПК, съгласно която норма съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и извършва необходимите процесуални действия по движението на делото и сам следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. В случая съдът е длъжен, с арг. и от чл.29 и чл.47, ал.6 ГПК да определи разноските, дължими от молителя за възнаграждението на управителя на наследството и след внасянето им служебно да предприеме действия по изискване от АКЯмбол определянето поименно на адвокат, който е съгласен да поеме управлението на наследството на починалия длъжник на банката (а при отказ друго лице съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК), с което да бъде обезпечено приложението на нормата на чл.59 ЗН.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото — върнато на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по поименното определяне и назначаване на управител.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №2426/25.11.2025г., постановено по ч.гр.д. №3061/2025г. по описа на ЯРС, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Ямбол, 09.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500380 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“АД, подадена от пълномощника юр.к.Р.А., против Определение №2426/25.11.2025г., постановено по ч.гр.д. №3061/2025г. по описа на ЯРС, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради което моли за отмяна на определението и връщане на делото на районния съд с указания да изиска служебно от АК-Ямбол да определи адвокат, който е съгласен да поеме управлението на наследството на И. А. С., доколкото дейността на управителя съгласно чл.59, ал.2 ГПК изисква извършване на опис на наследството, предявяване и отговаряне по исковете относно наследствените имущества и задължения.