Решение № 6084 от 04.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6084 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110166274 по описа за 2021 година Производството е образувано по искова молба на П. Л.

Т., ЕГН **********, с която срещу /ФИРМА/, ЕИК ************, са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3100,00 лева, представляваща стойността на 8 броя неразрешени тегления на пари от банковата сметка на ищцата и такси към тях, извършени на 25.01.2021 г. в диапазона от 12:13 ч. до 12:28 ч., ведно със законната лихва от 22.11.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 259,19 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 25.01.2021 год., до 21.11.2021г.

Ищцата твърди, че между страните по делото е 1 сключен договор за издаване и обслужване на дебитна карта, въз основа на който ищцата е получила издадена от ответника банкова дебитна карта „***********“. На 25.01.2021 г. ищцата установила, че е загубила своята банкова карта, за което уведомила ответника с молба да блокира същата. Твърди, че ответникът я е информирал, че в диапазона от 12:13 ч. до 12:28 ч., от сметката й е изтеглена сума в общ размер на 3100 лева. Твърди, че не е разрешавала посочените платежни операции. Сочи, че за направените транзакции не е получила СМС известие или друг вид такова. Твърди, че е оспорила посочените транзакции пред ответната банка с декларация от 27.01.2017 г., с входящ № Ж-379. В съответствие с изискванията на сключения договор, ищцата е поискала разглеждане на въпроса пред помирителна комисия за разглеждане на спорове към КЗП. Поддържа, че е получила отговори, както от ответника, така и от КЗП, че не е налице отговорност от страна на банката за настъпилите вреди. С оглед посочените обстоятелства, ищцата заявява, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е било налице договорно правоотношение, въз основа на което ищцата е получила издадена от ответника банкова дебитна карта „***********“. Оспорва твърдението на ищцата относно задължението на 2 ответника да я уведомява за извършени с картата й транзакции, тъй като ищцата не е изразила искането си за тази услуга. Оспорва също така и твърдението на ищцата, че е уведомила своевременно ответника, като твърди, че дъщерята на ищцата, а не самата тя, се е свързала със служител на ответника на 25.01.2021 г., в 13:49 ч., като в хода на разговора, дъщерята на ищцата изразила притеснението си, че картата е съхранявана, заедно с ПИН на картата, което било грубо нарушение на условията за ползване и съхранение на ПИН. Банката поддържа, че при извършване на транзакциите е въведен необходимия за това ПИН. Твърди, че с оглед изложеното, ищцата не е изпълнила своите задължения, установени в чл. 75, т. 2 и т.3 от ЗПУПС и е разрешила процесните платежни операции. В условията на евентуалност, поддържа, че дори да се приеме, че някоя от процесните транзакции е била неразрешена, то ответната банка не следва да носи отговорност, на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС – поради виновно неизпълнение (груба небрежност) на задълженията по чл. 75 ЗПУПС от страна на ищцата. Поддържа, че ищцата не е успяла да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента и не е уведомила своевременно банката за извършената кражба, затова ищцата следва да понесе загубите от оспорените платежни операции, в цялост. Оспорва твърдението на ищцата, относно задължението му да я уведомява чрез SMS или чрез кратко текстово съобщение за извършените с картата 3 транзакции.

В съдебно заседание ищецът П. Л. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното.

Не е спорно между страните, че между тях е налице валидно договорно правоотношение по Договор № 27FINV915010169747 за откриване и водене на банкова сметка и предоставяне на платежни услуги от 28.03.2017г., сключен при Общи условия, приети по делото. Съгласно искане на ищцата, прието по делото на ищцата е издадена и предадена дебитна карта *********** с № 4378***8515.

Не е спорна и изложената от ищцата фактология относно обстоятелствата по узнаване на 25.01.2021г. в /АДРЕС/, че от дамската и чанта липсват дебитни карти от /ФИРМА/, личните и документи, портмоне с пари и други вещи. Не е спорно също така, че след като ищцата 4 установила, че липсва дебитната и карта, и било съобщено от ответната Банка, че с дебитна карта *********** с № 4378***8515, са извършени осем трансакции на 25.01.2021г. от АТМ А0909202, офис София 5, собственост на **************, марка: ****, модел ************, софтуер:

*******, операционна система: ********, във времеви период от 12:13:07 часа на 25.01.2021г. до 12:28:20 часа на 25.01.2021г., на обща стойност от 3100,00 лева. Също така не е спорно, че по случая е образувано досъдебно производство № 15043/2021г. по описа на 06-РУ-СДВР, пр. пр. № 6728/2021г. по описа на СГП, което производство е спряно с постановление от 12.04.2021г. в хипотезата на чл.

244, ал.1,т.2 от НПК. По случая е образувано и производство № 108/2021г. пред Помирителна комисия за платежни спорове към КЗП, завършило с помирително предложение, неудовлетворяващо ищцата.

Във връзка със случилото се в ответната Банка е постъпило обаждане от дъщерята на ищцата на 25.01.2021г. в 13:49 часа, като след излагане на фактите пред служител на банката, картата е била блокирана на същия ден в 13:50 часа. Това обстоятелство се установява, както от изслушаната СТЕ, така и от показанията на самата свидетелка, разпитана на страната на ищеца – С.Н. Т.. От показанията и се установява, че на процесната дата е била заедно с майка си, като в един магазин ищцата решила да плати сметката и установила, че картата и липсва. Видимо 5 много притеснена била ищцата, поради което в Банката се обадила дъщеря й, около 12:12 часа. След проверка от Банката ги уведомили, че вече има извършени трансакции с картата. Свидетелката не възприела ищцата да е получила по телефон съобщение за извършените трансакции. Впоследствие картата била блокирана.

Свидетелката няма ясен спомен, дали когато е разговаряла със служител на Банката е изявила притеснение за това, че ПИН кода на ищцата и е бил в портфейла й, както и че оператора обяснил на свидетелката, че процесните операции са преминали с въвеждане на ПИН кода.

Вещото лице по изслушаната съдебно техническа експертиза е възпроизвело аудио записа от разговор на оператора на Банката с дъщерята на ищцата, приет на лист 126 по делото, като ВД. Действително свидетелката е посочила пред оператора, че ПИН кода е държан от майка й, заедно с картата. В експертизата, която съдът кредитира, като компетентно изготвена и съотносима на събрания по делото писмен доказателствен материал, както и на събраните гласни доказателствени средства, вещото лице е онагледило последователността на действията, които картодържателят следва да извърши при теглена на пари от АТМ устройство, като е посочено, че при теглене на пари от процесния банкомат А0909202, задължително се изисква ПИН код, след въвеждане на картата в слота на устройството. За процесните операции е посочено, че са извършени с процесната карта на 25.01.2021г., чрез 6 банкомат № А0909202, включително и неуспешните /виж стр. 4 от експертизата/. Осемте успешни операции е установено, че са извършени след правилно въвеждане на ПИН кода. Вещото лице също така е установило, че банкомат А0909202, находящ се в /АДРЕС/, поддържан от ************** *** към 25.01.2021г. е отговарял на изискванията да поддържа финансово – техническа възможност за извършване на операции с платежни карти с интегрална схема /чип/, като е посочило и уточни и в о.с.з., че не е възможно тегленето да се осъществи без да бъде въведен ПИН кода. По конкретиката на случая вещото лице е установило, че за всяка от осемте операции има записана стойност на т.н. „point of service data code“, равна на „51120151300С“, която означава, че трансакциите са протекли чрез четене на чипа на картата и чрез въвеждането на ПИН кода. Вещото лице също така е уточнило, че технически е невъзможно Банката да установи, че дадена трансакция е неразрешена, след като е извършена с карта, издадена на името на оправомощен ползвател, идентифицирал се пред банката с ползване на картата на АТМ устройството и с правилно въведен ПИН код.

По силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при 7 установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В случая ищцата в качеството си на платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавала извършване на процесните 8 бр. платежни операции, а тежестта на доказване, че те са разрешени и точно извършени е върху ответника, така, както правилно съдът е разпределил доказателствената тежст в процеса. Следва да се посочи, че съдът е квалифицирал иска по чл. 57, ал.1 от ЗПУПС /отм./, което не е съобразено с датата на извършване на процесните трансакции, когато вече е приложим ЗПУПС, обн.ДВ, бр. 20 от 06.03.2018г., в редакцията му с бр. 13 от 14.02.2020г., и в частност чл. 79, ал.1 от ЗПУПС, но съдът намира, поради идентичното съдържание на двете разпоредби, че не бива да връща делото в о.с.з. В чл. 78, ал.

3 ЗПУПС е посочено какво означава установяване на автентичността – процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани средства за сигурност. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от 8 доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Тълкуването на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга. Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция, която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.

80, ал. 3 ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност.