Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 965 от 02.10.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 946/2026
Вид
Решение № 965
Подписан
02.10.2026
Състав
Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25а, ал.3 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20263100500946 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.248, ал.1 и по чл.251 от ГПК.

Производството по гр.д. № 8276/2025г. по описа на Районен съд Варна е образувано по искова молба на И. А. В. с ЕГН **********, с която срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375, е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасено по давност принудително изпълнение следните суми в размер на 3 034.69 лева, просрочена главница по сключен между ОББ АД и И. А.

В. Договор за банков кредит от 06.11.2006г.,

2 215.17 лева, законна лихва върху главницата за периода 12.01.2019г. – 20.06.2025г. и

2 398.30 лева, законна лихва върху главницата за периода 23.11.2010г. до 12.01.2019г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010г. и ЗНИ въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 18494/2010г. по описа на ВРС.

В решение № 1020/17.03.2026г. по гр.д. № 8276/2025г. ВРС е постановил диспозитив, с който е отхвърлил предявения от И. А. В. ЕГН ********** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 иск за сумите, както следва:

3 034.69 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 23.11.2010 г. до окончателното погасяване на задължението;

770.93 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

41.72 лв. наказателна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

1

383.45 лв., сторени по делото разноски, свързани с принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197110400344 на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711, район на действие Окръжен съд - Варна, В.гр.д.№ 946 по описа за 2026г. на ВОС е образувано по въззивна жалба на И. А. В. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. Р. АК Варна срещу Решение № 1020 от 17.03.2026г., постановено по гр.д. № 8276/2025г., 14-ти състав по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр.

София р-н Витоша жк Младост 4 Бизнес парк София № 1 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника суми, за които в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е издадена Заповед за изпълнение № 10774 от 25.11.2010 г. и издаден въз основа на същата Изпълнителен лист от 15.12.2010 г., по ч.гр.д. № 18494/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, и за сумите, както следва:

- 3 034.69 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда – 23.11.2010 г., до окончателното погасяване на задължението;

- 770.93 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

- 41.72 лв. наказателна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

- 383.45 лв., сторени по делото разноски, свързани с принудително изпълнение по изпълнително дело № 20197110400344 на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711, район на действие Окръжен съд - Варна, поради погасeно по давност право на принудително изпълнение.

С решение № 706/02.07.2026г., пост. по в.гр.д. № 946/2026г., съдът е обезсилил Решение № 1020 от 17.03.2026г., постановено по гр.д. № 8276/2025г., 14-ти състав по описа на ВРС в частта, в която е отхвърлен предявения от И. А. В. с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. А. Р. АК Варна срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление гр. София р-н Витоша жк Младост 4 Бизнес парк София № 1 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника суми, за които в полза на „Обединена Българска Банка“ АД е издадена Заповед за изпълнение № 10774 от 25.11.2010 г. и издаден въз основа на същата Изпълнителен лист от 15.12.2010 г., по ч.гр.д. № 18494/2010 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумите, както следва:

- 770.93 лв. договорна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

- 41.72 лв. наказателна лихва за периода от 20.02.2009 до 22.11.2010 г.;

- 383.45 лв., сторени по делото разноски, и е потвърдил Решение № 1020 от 17.03.2026г., постановено по гр.д. № 8276/2025г., 14-ти състав по описа на ВРС, в останалата обжалвана част.

С молба вх. № 23944 от 22.07.2026г. въззиваемият „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД ЕИК 131001375 е поискал на осн. чл. 250 от ГПК постановеното решение да бъде допълнено с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно заявено с отговора на въззивната жалба искане.

Също така, на осн.чл. 251 от ГПК настоява решението да бъде тълкувано в частта, в която част от решението на първоинстанционния съд е обезсилено.

По искането за изменение на решението в частта за разноските :

2

Страната може да поиска да бъде допълнено решението по реда на чл.

250 от ГПК, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като това е всяко искане, отправено от страната до съда за защита на субективни права. За да бъде реализирано това процесуално право, следва да е налице пропуск от страна на решаващия съд да се произнесе по част от спорния предмет.

Произнасянето на допълнително решение не може да доведе до промяна на постановеното решение, а само до добавяне на ново, допълващо решение.

В конкретния случай не се твърди, а и няма пропуск на съда да се произнесе по субективно право, част от спорния предмет.

Налице е непроизнасяне по заявено от страната искане на присъждане на разноски, което процесуално действие, следва да бъде осъществено по реда на чл. 248 от ГПК, след като вече е налице съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда по реда на чл. 37 от ЗПП, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

Съдът като съобразява, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено още с подаването на ОВЖ и предвид резултата по спора, счита, че е налице основание за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Размерът му следва да бъде определен на сумата от 41 евро при прилагане разпоредбата на чл. 25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. ЗПП, тъй като юрисконсултът не се е явявал в открито съдебно заседание, а е изготвил само писмен отговор на въззивната жалба.

По искането за тълкуване на решението : В съгласие с установената съдебна практика тълкуване по чл.251 от ГПК се налага, когато решението е двусмислено, неясно и поражда съмнения за неговото правилно приложение.

Недопустимо е по пътя на тълкуването да се иска признаване на нови факти, респективно постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно. Тълкуването по реда на чл.251 от ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

Принципът на тълкуването е - като се изхожда от оповестените мотиви да бъде изяснен вложения в тях от съда смисъл. Недопустимо е по пътя на тълкуването да бъде променяна изразената вече воля с постановен съдебен акт.

В конкретния случай мотивите на съда са ясни и недвусмислени, и са формирани на база петитума на исковата молба и разгледания от първоинстанционния съд иск.

В решението на въззивната инстанция е посочено, че видно от искането, въведено с петитума на исковата молба, поставени на разглеждане относно погасяването по давност на правото на принудителното им изпълнение, са суми, представляващи просрочена главница по Договор за банков кредит от 06.11.2006г. в размер на 3 034.69 лева, и суми, съставляващи размер на законна 3 лихва за забава върху същата главница за периода 23.11.2010г. - 20.06.2025г., разделени на два подпериода.

С диспозитива на Решение № 1020/17.03.2026г. по гр.д. № 8276/2025г.

ВРС се е произнесъл относно вземания, които не са предмет на исковата претенция, а именно : за сумата от 770.93 лева, договорна лихва за периода от 20.02.2009г. до 22.11.2010г., за сумата от 41.72 лева, наказателна лихва за периода от 20.02.2009г. до 22.11.2010г. и сумата от 383.45 лева, разноски в заповедното производство.

Същите са вземания, за които е издаден изпълнителен лист от 15.12.2010г. по ч.гр.д. № 18494/2010г. по описа на ВРС, но не са предмет на исковата претенция, както е установено по-горе. Така, доколкото съдът се е произнесъл по непредявен иск, то решението му в съответната част се явява недопустимо, и е обезсилено.

При така формулираните мотиви липсва необходимост от тълкуването им, защото същите са конкретни и ясни, базирани на заявената искова претенция и разгледания от ВРС иск. Следователно като неоснователна молбата по чл.251 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 706/02.07.2026г., пост. по в.гр.д. № 946/2026г. по описа на ВОС, като на осн. чл. 248, ал.1 от ГПК допълва :

ОСЪЖДА И. А. В. с ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД ЕИК 131001375 съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД ЕИК 131001375 за тълкуване по реда на чл.251 от ГПК на Решение № 706/02.07.2026г. по в.гр.д. №946/2026г. по описа на ВОС.

РЕШЕНИЕТО с характер на определение по отношение на искането по чл. 248 от ГПК, както и в частта по искането по чл. 251 от ГПК, може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на Р България в едномесечен срок от съобщаването му на страните, на осн. чл. 248, ал.3 и чл. 251, ал.5 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4