Решение № 85 от 05.04.2021, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. К. , 05.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивайло Х. Родопски при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Гражданско дело № 20201850100733 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.32, ал.2 от Семейния кодекс, във връзка с чл.127, ал.2, изр.І, вр.ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от Н. Д. Н., ЕГН **********, гр.Р., ул.“Х.Я.“ № 1, вх.3, ет.4, ап.11, чрез адвокат Г.Л. от САК срещу Д. В. Н., ЕГН **********, гр.Г., ул.“М.К.“ № 10, чрез адвокат М.Ц. от САК, с правно основание чл.32, ал.2 от СК, вр.чл.127, ал.2 от ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати припадащите му се суми за погасяване на потребителски парични кредити, както следва: 1271,36 от общо платени 4327,92 лева, за периода 01.11.2019 г.

– 01.10.2020 г., за погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 2207943/28.03.2016 г., ведно със законните лихви върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 12.10.2020 година, до окончателното й изплащане и 1000,68 лева от общо платени 2751,87 лева, за периода 21.11.2019 г. – 21.09.2020 г., за погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 3392352/05.10.2018 г., ведно със законните лихви върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 12.10.2020 година, до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски, 1 съгл.списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 1000 лева.

Ответникът, чрез адв.Ц. оспорва исковите претенции като неоснователни, твърди че сумите не били разходвани за семейни нужди, нито за разходи на децата, а за нейни лични потребности и за обзавеждане на неин фризьорски салон. Изразява готовност ищцата да получи част от закупените й вещи. Не претендира съдебни разноски.

К.ският районен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, по опис, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Страните били сключили граждански брак на 05.11.1989 година. На 27.10.2019 г., поради влошени семейни отношения ищцата напуснала семейното жилище. На 11.03.2020 г. с решение, постановено по гр.д. № 900/2019 г., КРС прекратил брака между страните, по взаимно съгласие, като одобрил постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, по силата на което семейното жилище, находящо се в гр. Г., ул. „М.К.“ № 10, лична собственост на отв.Д.Н. остава за ползване от него след развода, като ищцата Н.Н. го е напуснала и няма претенции за ползването му.

През време на брака страните решили да извършат ремонт на семейното жилище, да закупят ново обзавеждане и домакински уреди, да реновират двора, но тъй като не разполагали с достатъчно средства, се налагало често да теглят различни стокови и потребителски кредити (подробно описани в исковата молба), включително и процесните два договора, както следва:

1.Договор за потребителски паричен кредит № 2207943/28.03.2016 г., със страни „У.К.Ф.“ ЕАД /кредитор/, Н. Д. Н. /потребител, кредитополучател/, Д. В. Н. /поръчител/; чиста стойност на кредита: 20 000 лв., общ размер на кредита (главница): 20 600 лв., обща сума дължима от потребителя: 25 967,30 лв., 360,66 лв. за 72 месеца , до 01.03.2022 г.; със сумата от 20 600 лв., отпусната по този кредит, са предсрочно погасени други задължения (задължение по договор за банков потребителски кредит № 11052444/10.11.2011 г., сключен с „УКБ“ АД, което към дата 28.03.2016 г. е в размер на 4 090 лв.; задължение по договор за банков потребителски кредит 2

№ 264/0001/19037053/18.01.2013 г., сключен с „УКБ“ АД, което към дата 28.03.2016 г. е в размер на 2 370 лв.; задължение по договор за банков потребителски кредит, сключен с банка ДСК, което към дата 28.03.2016 г. е в размер на 2 800 лв.;

2.Договор за потребителски паричен кредит № 3392352/05.10.2018 г., със страни „У.К.Ф.“ ЕАД /кредитор/, Н. Д. Н. /потребител, кредитополучател/, Д. В. Н. /поръчител/; чиста стойност на кредита: 12 000 лв., общ размер на кредита (главница): 12 946,83 лв., обща сума дължима от потребителя:

15 010,06 лв., 250,17 лв. за 60 месеца , до 21.09.2023 г.; със сумата от 12 946,83 лв., отпусната по този кредит, са предсрочно погасени други задължения (задължение по договор за потребителски паричен кредит № 3276095/04.07.2018 г., сключен с „У.К.Ф.“ ЕАД /кредитор/, Н. Д. Н.

/потребител, кредитополучател, което към 05.10.2018 г. е в размер на 4 901,31 лв.).

Горните два кредита били изтеглени и усвоени по време на брака между страните, като ответникът е поръчител по тях. Паричните средства били ползвани за семейни нужди: за рефинансиране на съществуващи парични задължения; за обзавеждане на семейното жилище, покупка на леки автомобили и битова техника, изучаване на двете дъщери на страните, други разходи от битов характер; за построяване на нова масивна беседка (тип лятна кухня) с барбекю, в двора на имота, в който живеели страните; за направа на две постройки, по около 20 кв.м., от които едната била пригодена за фризьорски салон, като обзавеждането на последния е осигурено отново със средства от кредитите.

След фактическата раздяла, ищцата сама продължила да изплаща дължимите суми по договорите за кредит.

Според заключението на ССчЕ по делото, вещото лице, след като е извършило обстойни справки за движението на процесните сметки по:

Договор за потребителски паричен кредит № 2207943/ 28.03.2016 г. направените вноски с лични средства от ищцата възлизали на 1 271,36 лева, като са приспаднати лично внесените от ответника 360,00 лева, а по Договор за потребителски паричен кредит № 3392352/ 05.10.2018 г. направените вноски с лични средства от нея били в размер на 1 000,68 лева. По втория 3 кредит ответникът твърди, че внесените от майката на ищцата – св.С.М.

360,00 лева й били дадени от него за погасяване на кредита, но същата, разпитана в съдебно заседание не потвърди това обстоятелство.

От проведения разпит на всички свидетели се установи, че страните, в качеството си на съпрузи са теглели множество кредити за задоволяване на общи семейни нужди, като никой от тях не съумя категорично и точно да докаже въз основа на лични и непосредствени възприятия каква част от кой кредит точно за какви цели е бил разходван.

При така установените факти, съдът възприе следните правни съображения :

Според чл.32, ал.2 от СК „съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството“, а чл.127, ал.2, изр.І, вр.ал.1 от ЗЗД повелява, че „доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.“ В случая безспорно е установено, че съпрузите за поели пасивни солидарни задължения по договори за кредит с цел задоволяване на семейни нужди. Ответникът не съумя да проведе успешно доказване на оборимата законова презумпция, че ищцата е използвала заемните парични средства единствено за лични цели. От разпита на всички свидетели става ясно, че фризьорският салон не е осъществявал трайна дейност, нито, че ищцата е реализирала лични доходи от него. В тази насока не са ангажирани никакви писмени доказателства.

По сходни казуси е и възприетото в константната практика на ВКС (Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. дело № 308/2012 г., ІV г. о., ГК ;

Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. дело № 177/2011 г., IV г. о., ГК ;

Решение № 229 от 08.06.2010 г. на ВКС по т. дело № 37/2009 г., ІІ т. о., ТК ).

Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които главно са за снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, подобрения и ремонти на жилище, за обучение на деца, за заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително 4 за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ /в този смисъл Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр. дело № 3267/2013 г., ІІІ г. о., ГК/. В случая несъмнено се установи, че паричните средства са били теглени солидарно и разходвани именно за такива цели, а ищцата е погасила процесните кредитни задължения с лични средства, поради което съдът счита, че исковите претенции се явяват доказани по основание и размери.

Според изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата съдебно – деловодните разноски в размер на 1000 лева, съгл.представения списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното и на основание чл.32, ал.2 от Семейния кодекс, вр.чл.127, ал.2, изр.І, вр.ал.1 от ЗЗД, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. В. Н., ЕГН **********, гр.Г., ул.“М.К.“ № 10 да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********, гр.Р., ул.“Х.Я.“ № 1, вх.3, ет.4, ап.11 сумите от:

1271,36 лева, от общо платени 4327,92 лева, за периода 01.11.2019 г. – 01.10.2020 г., за погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 2207943/28.03.2016 г., ведно със законните лихви върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 12.10.2020 година, до окончателното й изплащане и 1000,68 лева, от общо платени 2751,87 лева, за периода 21.11.2019 г. – 21.09.2020 г., за погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит № 3392352/05.10.2018 г., ведно със законните лихви върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба пред съда – 12.10.2020 година, до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д. В. Н. да заплати на Н. Д. Н. направените съдебно деловодни разноски в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщенията до страните пред Окръжен съд - С..

5

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

6