Определение № 1224 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1224 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20235300501068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощник адв. Ц., САК, против Разпореждане от 24.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1516 по описа на Районен съд Пловдив за 2023г., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против И. В. П. за сумата от 180,43 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 621722392 от 15.06.2019г., сумата от 80,25 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623047303 от 01.04.2020г., сумата от 213,08 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623124595 от 30.04.2020г., сумата от 145,98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623219205 от 30.05.2020г., сумата от 145,98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623220082 от 31.05.2020г.

В частната жалба се излагат подробни съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с нормите на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, както и необоснованост. Иска се да бъде отменено разпореждането в частта, в която е отхвърлено заявлението, за сумата от 180,43 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 621722392 от 15.06.2019г., сумата от 80,25 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623047303 от 01.04.2020г., сумата от 213,08 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623124595 от 30.04.2020г., сумата от 145,98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623219205 от 30.05.2020г., сумата от 145,98 лева неустойка за 1 предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623220082 от 31.05.2020г., като се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. В. П., както и за съответната част от сторените пред РС в заповедното производство съдебно-деловодни разноски, за разликата над уважения до претендирания размер, както и сторените по настоящото частно въззивно производство в размер на заплатената държавна такса от 15 лв..

Излагат се твърдения, че няма основание да се счита, че вземанията за неустойки произтичат от неравноправни клаузи, сключени с потребителя. Сочи се, че неустойката, начислена за неизпълнение на всеки един от процесните договори, е формирана от два компонента – стойността на три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС и част от стойността на отстъпката за предоставено на потребителя устройство, съответстваща на оставащия срок до края на съответния договор за мобилни услуги, като счита, че съдът е формирал извода са за неравноправност на така уговорените клаузи в противоречие с направените изявления и представени доказателства и е неправилен по отношение на начина на формиране не размера на претендираната неустойка, като е приел, че е противоречи на морала и добрите нрави и следва да се приеме за неравноправна. Твърди се, че още при сключване на договора страните са договорили двустранно механизма, по който се определя задължението за неустойка, съобразно принципа на автономия и свобода на договаряне, която се ограничава единствено в изрично предвидените от закона случаи, като длъжникът е имал възможността да се запознае с договора, да изрази несъгласието си с определена клауза, но по собствена воля не го е сторил. Твърди се, че клаузите, уговарящи неустойка, не са неравноправни, не противоречат на добрите нрави и общоприетите житейски норми на добросъвестност, уговорени са с цел да обезпечат изпълнението на едно задължение и да определят размера на вредите за неизпълнението му, без да бъдат доказвани.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на срока по чл. 275 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, доколкото липсват данни да е било връчено надлежно разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение в частта на претендираната неустойка, поради което и процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от 01.02.2023 г. на ПРС, на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, чрез адв. З. Ц., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 2379,37 лева, включващ вземания, индивидуализирани по пет посочени фактури, издадени въз основа на седем договора за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг. В обстоятелствената част на заявлението и в уточняваща молба е уточнено, че е налице неизпълнение на задължения по Договор за мобилни услуги № 621722392 от 15.06.2019г., с предоставен номер ************;

Договор за лизинг от 15.06.2019г., с предоставено мобилно устройство HUAWEI Y6 2019 dual black; Договор за лизинг № 623218981 от 30.05.2020г., с предоставено мобилно 2 устройство HUAWEI Band 4 Amber Sunrise ; Договор за мобилни услуги № 623047303 от 01.04.2020г., с предоставен номер *************; Договор за лизинг от 01.04.2020г., с предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy A10 32GB Dual Black; Договор за мобилни услуги № 623124595 от 30.04.2020г., с предоставен номер **********; Договор за лизинг от 30.04.2020г., с предоставено мобилно устройство Alcatel 1S 2020 Green + TCL 43;

Договор за мобилни услуги № 623219205 от 30.05.2020г., с предоставен номер **********3.;

Договор за мобилни услуги № 623219205 от 30.05.2020г., с предоставен номер **********3;

Договор за мобилни услуги № 623220082 от 31.05.2020г., с предоставен номер **********;

Договор за лизинг от 31.05.2020г., с предоставено мобилно устройство HUAWEI P 40 lite E 64GB Dual Black; Договор за лизинг за базови аксесоари № 623220124 от 31.05.2020г., поради което се претендират незаплатени парични задължения, посочени в пет фактури за незаплатени месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, лизингови вноски, предсрочно изискуеми лизингови вноски и неустойки поради предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя, като за последните е уточнен механизма на формиране на размера.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта за сумата от 180,43 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 621722392 от 15.06.2019г., сумата от 80,25 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623047303 от 01.04.2020г., сумата от 213,08 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623124595 от 30.04.2020г., сумата от 145,98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623219205 от 30.05.2020г., сумата от 145,98 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623220082 от 31.05.2020г., с мотиви, че неустойката е равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата, а неустойка за предоставена търговска отстъпка не може да се търси, доколкото същата е предоставена към момента на закупуване на вещта, съответно към момента на предоставяне на услугата, чиято цена е изрично договорена от страните, което е отразено в договорите, като търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта/услугата, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на цената, което съдът намира да е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на веща/предоставяне на услугата. Направил е извод, че уговорените клаузи за дължимостта на неустойката са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка, съответно уговорена извън обезщетителната функция на неустойката, в противоречие с добрите нрави.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните 3 съображения:

Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП. Дали клаузата е уговорена индивидуално – дали действително потребителят е имал възможност да възрази срещу клаузи от договора, да добави или измени клауза в договора, както се твърди в частната жалба, съдът в заповедното производство не може да провери, а доколкото основанията за прекратяване на договора са посочени в общи условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираното вземане за неустойка, да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договорите, претендирана в заявлението, съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата до размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, че начина, по който се формира, остава неясен за потребителя. В процесните договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, посочени са месечни абонаментни такси с отстъпки, но неясно остава как е формиран размера на неустойката, както и каква част от общо претендираната сума 4 представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. В частната жалба не е възпроизведен точно и изцяло посочения в договор механизъм за формиране на размера на неустойката, като в същият е уговорено, че освен месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на договора, до посочения максимален размер, се прибавят и част от стойност на отстъпките по абонаментни планове, съответстваща на оставащата част от договора, част от разлика между стандартна цена на устройство по този или друг, неизтекъл договор, към конкретен момент, по ценова листа, действала към този момент, която цена, както е посочено от заявителя, е уговорена в друг договор за лизинг. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора.