Решение № 6303 от 21.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6303 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕмИ. Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от ЕмИ. Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100500178 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Б. И., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител А. С. К., срещу Решение № 21190/22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 37424/2024 по описа на СРС, 91 състав, с което е изменена, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката, определена с Решение № 6681 от 17.05.2016 г. на Софийски районен съд, 91 състав, по гр. д. № 33949 по описа за 2015 г., влязло в сила на 29.04.2017 г., като е увеличена от 140,00 (сто и четиридесет) лева на 235,00 (двеста тридесет и пет) лева и е осъден, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.

143, ал. 2 СК, Б. И. И. да заплаща на малолетното си дете В. Б. И., чрез неговата майка и законен представител А. С. К., месечна издръжка в размер на 235,00 (двеста тридесет и пет) лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.06.2024 г., до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 235,00 (двеста тридесет и пет) лева до пълния предявен размер от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, като неоснователен. ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете. ОСЪДЕН е, на основание 1 чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. И. И. да заплати на малолетното дете В. Б. И., чрез неговата майка и законен представител А. С. К., сумата в размер на 126,66 (сто двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева – разноски в производството, а на Софийския районен съд – държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 136,80 (сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева. ОСЪДЕНО е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете В. Б. И., чрез неговата майка и законен представител А. С.

К., да заплати на Б. И. И. сумата в размер на 286,66 (двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева.

С въззивната жалба решението се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 235,00 (двеста тридесет и пет) лева до пълния предявен размер от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, като неоснователен, като се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, при неправилна преценка на събраните по делото доказателства, довела до погрешно установена фактическа обстановка, което от своя страна е довело до необоснованост и до неправилно прилагане на закона. Моли се да бъде отменено в посочената част, като бъде уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 150 СК за увеличаване на издръжката в пълния му предявен размер от 450 лв. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Б. И. И. оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, като се актуализира размерът на издръжката до минималния размер от 270 лв., считано от 01.01.2025 г. Претендира разноски.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

С Решение № 21190/22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 37424/2024 по описа на СРС, 91 състав, е изменена, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.

143, ал. 2 СК, издръжката, определена с Решение № 6681 от 17.05.2016 г. на Софийския районен съд, 91 състав, по гр. д. № 33949 по описа за 2015 г., влязло в сила на 29.04.2017 г., като е увеличена от 140,00 (сто и четиридесет) лева на 235,00 (двеста тридесет и пет) лева, и е осъден, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, Б. И. И. да заплаща на малолетното си дете В. Б.

И., чрез неговата майка и законен представител А. С. К., месечна издръжка в размер на 235,00 (двеста тридесет и пет) лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 20.06.2024 г., до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен предявеният 2 иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за разликата над 235,00 (двеста тридесет и пет) лева до пълния предявен размер от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, като неоснователен. ДОПУСНАТО е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на малолетното дете. ОСЪДЕН е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. И. И. да заплати на малолетното дете В. Б. И., чрез неговата майка и законен представител А. С. К., сумата в размер на 126,66 (сто двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева – разноски в производството, а на Софийския районен съд – държавна такса върху увеличението на издръжката в размер на 136,80 (сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) лева. ОСЪДЕНО е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете В. Б. И., чрез неговата майка и законен представител А. С.

К., да заплати на Б. И. И. сумата в размер на 286,66 (двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки) лева.

Настоящият съдебен състав счита, че присъдената от първоинстанционния съд месечна издръжка е недостатъчна да покрие нарасналите нужди на детето от средства за съществуване и социалнокултурно развитие, доколкото всеки човек има нужди от такива. Видно от материалите по първоинстанционното дело, с Решение № 6681 от 17.05.2016 г., влязло в сила на 29.04.2017 г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лв. за детето В. Б. И. чрез неговата майка и законен представител А. С. К., считано от датата на влизане на решението в сила.

От социалния доклад на ДСП „Младост“, представен пред въззивната инстанция, се установява, че детето живее със своята майка, която полага непосредствени грижи за него. Детето В. е ученик в VI клас и е записан в спортно училище с профил гребане. Майката закупува специални принадлежности за тренировки, както и допълнителни учебни помагала и лични вещи – дрехи и обувки. При социалното проучване майката е съобщила, че детето е с ортодонтски проблем, което също представлява личен разход. Тя е заявила, че е безработна, като основните разходи за детето В. се задоволяват от нейния съпруг А..

От представен препис от удостоверение за раждане, издадено на 12.11.2020 г. от Община Пазарджик, се установява, че ответникът е баща не само на детето В. Б. И., но и на детето И. Б. И., родено на ******** г. От представен пред въззивната инстанция препис от удостоверение за раждане, издадено на ******** г., се установява, че е баща и на детето К. Б.а И.а, родена на ******** г.

Видно от материалите по първоинстанционното дело, ответникът е регистриран земеделски производител. Съгласно годишните данъчни декларации за 2021 г. ответникът е декларирал доход от друга стопанска дейност в размер на 23 800 лв., за 2022 г. – 21 300 лв., а за 2023 г. – 47 220 лв.

На 13.06.2023 г. ответникът, в качеството на наемател, е сключил договор за наем на недвижими имоти, въз основа на който му били предоставени за 3 временно и възмездно ползване земеделски земи срещу годишен наем в размер на 20 лв. на декар. Видно от справка към 11.04.2024 г., издадена от Агенцията по вписванията – Имотен регистър, по персоналната партида на Б.

И. И., на 12.01.2023 г. същият е придобил чрез покупко-продажба апартамент в град Пазарджик с площ от 82,26 кв. м.

Съгласно писма от НАП, постъпили в СГС на 30.01.2025 г. и на 23.06.2025 г., отнасящи се до майката на въззивника – А. К., същата не е подавала годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчните 2022 г., 2023 г. и 2024 г., като е представена единствено такава, подадена за данъчната 2021 г.

При определяне на размера на дължимата издръжка съдът следва да се съобрази с нуждите на детето и възможностите на неговите родители. Детето В. Б. И. е родено на 21.04.2013 г., т.е. на 12 години, и от определянето на досегашната издръжка от 140 лв. са изминали повече от девет години.

Изминалият дълъг период от време е довел до значителна промяна в икономическите условия в страната – налице е трайна инфлация, увеличаване на минималната работна заплата и на средния жизнен стандарт. Повишаването на цените на стоки и услуги от първа необходимост, на учебни пособия и транспорт, както и на разходите, свързани с отглеждането и образованието на дете, представлява обективно настъпила промяна, която не зависи от волята на страните.

Действително, в случая е установено, че въззиваемият има още две малолетни деца – И. и К., родени съответно на ******** г. и на ******** г., както и че доходите на бащата варират през отделните години. Същевременно въззиваемият разполага с материални възможности да заплаща на детето В. издръжка в по-голям размер от присъдения от първоинстанционния съд, тъй като е в трудоспособна възраст (на 41 години), с дейност, която му осигурява постоянна заетост и доход, който, макар и вариращ, свидетелства за активна трудова дейност и стабилност на заетостта. Съгласно годишната данъчна декларация за 2023 г. същият е декларирал доход от друга стопанска дейност в размер на 47 220 лв., като през същата година е придобил и апартамент в град Пазарджик.

Въззивният съд приема, че за цялостната издръжка на детето е необходима месечно сумата от 600 лв., като участието на бащата следва да се увеличи с още 115 лв., или общо 350 лв. месечно.

Разликата следва да се поема от майката.

С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата от 235 лв. до 350 лв., като въззиваемият бъде осъден да заплаща на въззивника месечна издръжка в размер на още 115 лв. на детето (или общо 350 /триста и петдесет/ лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 20.06.2024 г., ведно със законната лихва за забава, а решението в частта, в която искът за увеличение на месечната издръжка е отхвърлен за разликата от 4

350 лева до 450 лева – да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските за ПЪРВАТА инстанция: Дължимите разноски на ответника по чл. 78, ал. 3 ГПК са отхвърлен/предявен×разноските, т.е.

(100/310) × 600 = 193,55 лв. Поради това първоинстанционният акт се отменя (при съобразяване възражението за прекомерност) над 193,55 лв. до присъдените 286,66 лв., които В. Б. И. чрез неговата майка и законен представител А. С. К., е осъден да заплати на Б. И. И..

Дължимите на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК са уважен/предявен × разноските, т.е. (210/310) × 600 = 406,45 лв., от които 126,66 лв. са присъдени – следва да се присъдят допълнително 279,79 лв.

По разноските пред ВЪЗЗИВНАТА инстанция:

Предметът на въззивното искане е разликата от 235 до 450 лв. = 215 лв.

От тях са уважени 115 лв., а 100 лв. са отхвърлени.

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК:

-за въззивника (ищеца):(115/215)×600=320,93лв.;

-за въззиваемия (ответника): (100/215)×600 = 279,07 лв.

Върху присъдената от въззивната инстанция издръжка въззиваемият дължи държавна такса 165,60 лв. по сметка на СГС.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 21190/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 37424/2024 г. по описа на СРС, 91 състав, в частта, в която е отхвърлен искът за увеличение на месечната издръжка на детето В. Б. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А. С. К., ЕГН **********, над 235 (двеста тридесет и пет) лева до 350 (триста и петдесет) лева, както и в частта, в която е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, малолетното дете В. Б. И., чрез неговата майка и законен представител А. С.