Определение № 3394 от 16.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3394 гр. София, 13.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002900738 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Плантабул“ ЕООД, чрез адв.

В.В. срещу решение №147 от 05.03.2024г., постановено по в.т.д. №57/2024г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №1325 от 03.11.2023г. по т.д. №2383/2022г. по описа на Софийски градски съд. С потвърденото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Прима Ленд Груп“ АД, с.Алино иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, във вр. с чл.124 ТЗ и чл.3 ГПК за присъждане на сумата 359 750 лева, претендирана като част от вземане в общ размер от 1 000 000 лева, представляващо парично обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – редуциране в размера на търговската печалба на ищеца за периода от 2018г. до 2021г., които вреди са причинени в резултат на допуснато неизпълнение на задължения на съдружника „Прима Ленд Груп“ АД за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на „Плантабул“ ЕООД и за лоялност в хипотезата на нарушаване на забраната за действие против интересите на дружеството, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /29.12.2022г/ до окончателното погасяване на задължението.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Касаторът поддържа, че не са обсъдени всички доводи и възражения на страните, не са анализирани всички доказателства, включително са игнорирани относими свидетелски показания.

1

Оспорва като противоречащи на закона и необосновани изводите на съда, че не са доказани противоправно поведение на ответника, процесните вреди, както и причинно-следствена връзка между тях.

Моли да се отмени въззивното решение и да бъде уважен изцяло предявеният иск, като му се присъдят направените разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: „1. Кои факти следва да преценява съдът при спор относно претърпяна пропусната полза?“- в противоречие с ТР №3/13.01.2023г. на ОСГТК на ВКС; „2. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №80/03.05.2018г., гр.д. №2560/2017г., ІV г.о., решение №61/01.03.2016г., гр.д. №4578/2015г., ІV г.о., решение №226/12.07.2011г., гр.д. №921/2010г., ІV г.о. и др.; „3. Кой носи тежестта на доказване при противопоставяне на правоизключващо възражение?“- в противоречие с практиката на ВКС -решение №122/19.06.2014г., т.д.

№3228/2013г., І т.о.; „4. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?“- в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/04.01.2011г., гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР №1/09.12.2013г., т.д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и цитираната практика по чл.290 ГПК; „5.

Кои са фактите, за които ищецът ще носи доказателствена тежест при иск за вреди във формата на пропуснати ползи от деликт?“- с твърдение, че е значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излага и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна необоснованост.

Ответникът „Прима Ленд Груп“ АД, чрез адв. В.В. оспорва касационната жалба, като излага както доводи за липсата на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, така и за неговата правилност. Моли да не бъде допускано касационно обжалване на решението на Апелативен съд-София, а ако бъде допуснато- решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата 2

359 750 лева, претендирана като част от вземане в общ размер от 1 000 000 лева, представляващо парично обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи- нереализирана търговска печалба от ищеца в периода 2018г. - 2021г., причинени в резултат на допуснато неизпълнение на задълженията на съдружника „Прима Ленд Груп“ АД за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на „Плантабул“ ЕООД и за лоялност /в хипотезата на нарушаване на забраната за действие против интересите на дружеството/, въззивният съд намира, че не са установени елементите от фактическия състав- противоправно поведение на ответника, вреда за ищеца и причинно-следствена връзка между тях.

Решаващият съдебен състав счита, че за да е основателен искът, следва да бъде доказано, че ответникът е съдружник в ищцовото дружество през исковия период; че като съдружник е действал против интересите на ищцовото дружеството чрез посочените в исковата молба действия или съответно не е оказвал необходимото за дейността на дружеството съдействие чрез описаните бездействия; че ищцовото дружество е претърпяло вреда, изразяваща се нереализирана печалба в размер на 1 000 000 лева, както и че тази вреда е настъпила в пряка причинна връзка с поведението на ответника.

Съдът приема за безспорно, че ответното дружество е съдружник в „Плантабул“ ООД от 2016г., но намира, че не се доказват твърдените негови противоправни действия и бездействия. Подчертава, че първото противоправно действие, съставляващо действие против интересите на дружеството, изразяващо се в съзнателно използване на протокол от Общо събрание на съдружниците на ищцовото дружество от 20.04.2018г., което реално не е било проведено и опит да бъде вписано несъществуващо обстоятелство /изключване на

Ивелина Иванова като съдружник и освобождаването й като управител/, по принцип би могло да съставлява действие против интересите на дружеството, но същото не е доказано. Излага аргументи, че процесните решения са отменени с влязло в сила решение по иск с правно основание чл.74 ТЗ, предявен от Иванова /с твърдение, че такива решения са взети/. В производството по иска за отмяна на решенията е прието, че те действително са взети /в противен случай искът би бил отхвърлен поради установяване, че решенията са нищожни/. Подчертава, че това решение обвързва страните, доколкото ищцовото дружество е било главна страна /ответник/, а ответното дружество е било конституирано в процеса като трето лице помагач. С оглед изложеното, съдът стига до извод, че не е доказано умишлено документирано и използвано невзето решение от ОС от ответника във вреда на ищцовото дружество.

По отношение на втората група действия на ответното дружество, съдът излага доводи, че не е доказано по делото, че ответникът чрез негов представляващ или контролиращо го лице е осъществил посредничество за сключване на сделки с дружествата „Агроекспорт 2001“ ЕООД и „Прима Транс Сол“ ЕООД, като това посредничество е извършено злонамерено- при знание, че тези дружества няма да изпълняват задълженията си и с цел 3 ищцовото дружество да бъде увредено. След анализ на доказателствата, вкл.

ССЕ въззивният състав намира, че „Агроекспорт 2001“ ООД е един от длъжниците на „Плантабул“ ООД, но не е установено как се е стигнало до търговски отношения с това дружество, с какъв предмет са били те, от кога и за какво е задължението, респ. не се установява конкретно поведение на ответното дружество или управляващи и контролиращи го лица във връзка с тези отношения. До аналогични изводи стига съдът и по отношение на другото дружество „Прима Транс Сол“ ЕООД, като излага доводи, че това дружество не е и сред длъжниците на ищеца, видно от заключението на ССЕ, а свидетелските показания съдържат оскъдни оценъчни съждения и не са достатъчни, за да може да се достигне до обоснован извод за конкретно поведение на ответника, на негов представител или на контролиращо го лице.

Независимо от горните изводи, решаващият състав излага и допълнителни аргументи, че сключването на търговски сделки е изцяло в правомощията на управителя на дружеството, който следва да притежава достатъчно знания и опит, за да може да прецени дали дадено търговско партньорство е в интерес на управляваното от него дружество и доколко надежден е един търговски партньор, като изцяло носи отговорност за решенията, които взема, независимо кой дава препоръки за определени действия, вкл. сключване на сделки. Подчертава, че в случая не се твърди, нито се доказва управителят умишлено да е бил въведен в заблуждение, за да сключи някакви конкретни договори.

Апелативният състав намира за недоказано и твърдението на ищеца, че ответното дружество не е оказало дължимо съдействие за подновяване договори за кредит на ищцовото дружество, които са били необходими за осъществяване на неговата дейност, изразяващо се в отказ да подпише решение на Общо събрание, необходимо за продължаване на договора за кредит. Приема за установено, че в периода 2018г.-2021г. с банката са подписвани допълнителни споразумения, с които финансирането е продължавано, вкл. през 2021г. ответното дружество е подписало две допълнителни споразумения. Съдът излага доводи, че несъгласието на ответника да отговаря солидарно с ищцовото дружество по договор за кредит, дори да е било условие за продължаване на финансирането от банката, не представлява неизпълнение на задължението за оказване на съдействие, тъй като излиза извън обема на задълженията, които съдружникът има към дружеството. Счита, че не се доказват и твърденията, че ответното дружество не е искало да подпише решение на Общото събрание за продажба на имот, чиято цена да послужи за погасяване на задължения към банката, като е изнудвало ищеца да му бъдат платени пари, за да го стори. Сочи, че такова решение е било подписано от ответника на 25.08.2021г., сделката в нотариална форма е сключена на 02.11.2021г., а прехвърлянето на дружествените дялове на ответника на другия съдружник Ивелина Иванова /при твърдение, че Иванова е била принудена за изкупи дяловете за посочената сума/, е станало чак на 20.11.2021г., т.е. след подписването на посочения протокол.

4

Въззивният съд излага и доводи, че дори да се приеме, че от страна на ответника са извършени твърдените неправомерни деяния /действия и бездействия/, не се установява причинна връзка на което и да е от тях или на всички заедно с влошеното финансово състояние на дружеството в периода 2018г.-2021г. Споделя съдебната практика, че за да се приеме, че е налице пряка причинна връзка между едно деяние и един противоправен резултат е необходимо ищецът по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо за достигане на резултата; че е необходимо условие за настъпване на вредата. За да има причинна връзка, вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане, т.е. деянието по своята природа да е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. При съвкупна преценка на доказателствата съдът намира, че в случая не се доказва връзка между твърдените неправомерни деяния на ответника и влошаването на финансовото състояние на ищцовото дружество.

Акцентира, че не ответникът дължи да докаже възможни други факти и обстоятелства за финансовото състояние на ищцовото дружество, а ищецът дължи да докаже главно и пълно, че именно твърдените от него обстоятелства са го предизвикали и че ако те не се бяха осъществили, твърдяната вреда нямаше да настъпи, т.е., че дружеството нямаше да пропусне да реализира печалба в размер на поне 1 000 000 лева. Като се позовава на разрешенията в ТР №3/13.01.2023г., тълк.д. №3/2021г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице. Въззивният състав стига до извод, че ищецът не е ангажирал доказателства, че ако не беше поведението на ответника, такава печалба щеше да бъде реализирана, т.е. да ангажира доказателства за икономическите предпоставки и реализирането на конкретно икономическо поведение, което би довело до тази печалба, ако не беше поведението на ответника. С оглед изложеното намира, че исковата претенция е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/203b5404-79f2-42de-92ca-76f266ba2394