Решение № 106 от 02.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Кърджали, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200284 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № ****/ 15.05.2025г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание по чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.4 от ЗДвП „глоба” в размер на 800.00лв., „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и отнемане на 26 точки, на М. Р. Ж. от **** с ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП извършено на 06.09.2024г. в гр.Кърджали на ул.Първи май и в условията на системност в едногодишен срок от влизането в сила на 20.10.2023г. на ЕФ № **** и ЕФ № ****.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М. Ж., който настоява, че нарушението не е системно, тъй като за да е налице това обстоятелство е следвало другите три или повече нарушения да са извършени в периода след 20.10.2023г. до 24.10.2024г., а в случая има само едно нарушение, което е извършено в този срок, а именно на 06.09.2024г., без да са посочени други нарушения в този срок, за да е налице квалификацията по чл.182 ал.5 от ЗДвП. Твърди още, че е настъпила законодателна промяна на чл.182 ал.5 от ЗДвП с Държавен брой 64 от 2025г. в сила от 06.09.2025г., съгласно която нарушенията извършени в условията на системност вече са предвидени в чл.182 ал.6 от ЗДвП. Освен това нарушенията по чл.182 ал.1 т.4 1 от ЗДвП са отпаднали като възможност за наказване, т.е. последвал е закон поблагоприятен за дееца. Поради това са налице основания за изменение на наказателното постановление по отношение на правната квалификация на нарушението. Настоява още поради липса на квалификацията за системност следва да бъде отменено наказателното постановление и в частта относно отнемането на контролните точки. Поради изложеното моли съда да измени наказателното постановление като преквалифицира приложимата санкционна норма от чл.182 ал.5 от ЗДвП на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП и да намали наложеното наказание на глоба в размер на 400лв./ 204,51евро, която да бъде приспадната от вече заплатената в размер на 327,22 евро и останалата сума бъде върната на М. Р. Ж., както и отмени постановлението, в частта, с която е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Моли също да им се присъдят сторените от жалбоподателя разноски в съдебното производство. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от повереник, който поддържа подадената жалба. В ход по същество пълномощникът пледира за решение съобразно изложеното в жалбата, а именно да се преквалифицира деянието и се намали санкцията глоба, а в останалата си част наказателното постановление да бъде отменено. Моли и за присъждане на направените разноски по делото, включително и за адвокатския хонорар.

Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не се представлява, но от същия е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. По делото е депозирана писмена защита от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На датата 06.09.2024г. свидетелят С. Ч., който работи като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали, бил на работа в гр.Кърджали на ул.Първи 2 май, където до хотел И. осъществявал контрол на скоростния режим с техническо средство ARH CAM S1 с фабричен № ****. По този повод за времето от 14.20ч. до 17.30ч. се намирал в гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел „И.“ и осъществявал контрол на скоростта на движещите се превозни средства в посока от бензиностанция Е. към фирма Р.. В 15.19ч. техническото средство отчело движение на лек автомобил марка „*******************“ с ** № ******* със скорост от 87км/ч., след приспаднат толеранс от минус 3 процента, при ограничение от 50км/ч. за населено място. По повод подадено на датата 19.12.2024г. от жалбоподателя М. Р. Ж. сведение, който е ползвател на превозното средство, че на 06.09.2024г. в 15,19ч. той е управлявал лек автомобил марка „****“ с ** № *******, както и поради обстоятелството, че за установеното нарушение се предвижда и наказание лишаване от право да се управлява МПС, то на него била връчена на датата 19.12.2024г. покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Така на датата 21.02.2025г. свидетелят С. Ч. в присъствието на колежката си К. Д. съставил срещу жалбоподателя М. Ж. акт за установяване на административно нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на 20.10.2023г. на ЕФ № **** и ЕФ № ****, който акт бил подписан същия ден без възражения. На база на него на 15.05.2025г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.4 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 800лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и отнемане на 26 контролни точки. Информационната система е отразила връчването на обжалваното постановление на датата 03.04.2026г., а още същият ден жалбоподателят Ж. заплатил 80% от наложената санкция в размер на 327,22 евро. ЕФ № **** и ЕФ № ****, са влезли в сила на 20.10.2023г. и са издадени на основание чл.182 ал.2 т.4 от Закона за движението по пътищата, които са санкционни норми касаещи нарушения по превишаване на скоростта в извън населено място.

Тази безспорна фактология се установи от гласните доказателства дадени от С. Ч. и К. Д., които са еднопосочни, подробни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; от писмените- акт за установяване на административно нарушение серия ** № *********/ 21.02.2025г., чиято доказателствена сила не бе оборена, а и същият е редовно съставен, Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№ 3

**** от 09.09.2024г. надлежно попълнен, Протокол от проверка № ****/ 15.04.2024г., Преглед на одобрен тип средство за измерване, Справка за нарушител/ водач, Промяна на регистрацията на лек автомобил марка лек марка „*******************“ с ** № *******, Сведение от М. Р. Ж., Покана връчена на 19.12.2024г., Списък от 01.02.2022г., Заповед № ****/ 01.02.2022г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване ведно с приложение, Заповед № ****/ 12.01.2022г., Организационно- технологични правила за работа с мобилни АТС за осъществяване на контрол на скоростта модел „ARH CAM S1“, картон на НП, Преводно нареждане от 07.04.2026г., ЕФ серия К № ****, ЕФ серия К № ****, два броя списък с намерени фишове; вещественото доказателствено средство- снимка № ****/ ****, в която е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото на нарушението с име GPS координати.

От правна страна съдът установи следното:

Видно от писмените доказателства по делото- преводно нареждане и Картон на НП, то наложеното наказание „глоба“ в намален размер от 80% е заплатено на датата на връчване на обжалваното наказателно постановление.

Това означава, че атакуваното постановление в тази му част е влязло в сила и като такова жалбата в тази й част е недопустима, поради което производството по делото следва да се прекрати. Това е така, тъй като съгласно чл.79б, ал.2 от ЗАНН наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случая е безспорна волята на санкционирания водач, тъй като той в указания срок по чл.79б, ал.1 от ЗАНН, а именно в четиринайсетдневен срок от връчване на наказателното постановление, е заплатил 80 на сто от наложения размер. От изложеното следва, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване на настоящото производство по разглеждане на жалбата в частта относно наложената глоба в размер на 800лв., на основание чл.79б, ал.2 вр.чл.63г от ЗАНН.

На следващо място, разпоредбата на чл.79б, ал.3 вр.ал.4 от ЗАНН, задължава съда, когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, да се произнесе по жалбата, но само в частта относно размера на това кумулативно наказание. Поради това, че тук има наложени „лишаване от право да управлява МПС“ и отнемане на точки по Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, то 4 производството по отношение на тях следва да продължи. Настоящата инстанция намира, че жалбата в тази й част е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, и за това следва да бъде разгледана по същество. Текстът на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП е санкционна норма за превишаване на разрешената скорост в населено място и според него „…Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40км/ч- с глоба 400лв.“ Безспорно от всички събрани по делото доказателства- писмени, гласни и веществени доказателствени средства, се установи, че това административно нарушение е извършено от жалбоподателя на посочената дата и място. Поради това правилно му е ангажирана отговорността за деяние, което осъществява състава на посочения по- горе текст. С допустимото от закона автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 е заснета и записана датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, в резултат на което е изготвено годно веществено доказателствено средство- снимка № ****/ ****, с което е констатирано административното нарушение. Деянието осъществява от обективна и субективна страна състава на нарушението. Установена е скорост на движение, надхвърляща с 37 км/ч, разрешената в този участък на пътя представляващо населено място и това деяние е извършено виновно от нарушителя при форма на вината пряк умисъл. За формата на вината извода се извежда от скоростта на движение на автомобила, а именно 87 км/ч, надвишаваща с 37км/ч. разрешената скорост за движение в населено място.

Налице са материално правните и процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана отговорността на водача Ж. за извършено нарушение в условията на системност, която квалификация настоящата инстанция намира, че не е налице. Това е така, защото съгласно точка 62 § 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата „системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая 5 наказващият орган е посочил два електронни фиша, които са влезли в сила на 20.10.2023г. и в едногодишния срок от тази дата е извършено настоящото нарушение, които факти са безспорни. Но за да е налице квалификацията системност е необходимо и извършеното настоящо деяние да представлява същото по вид нарушение като тези, за които е санкционирано лицето с влезли преди това постановления или ЕФ. Видно от ЕФ серия К № ****, ЕФ серия К № **** и от Справка за нарушител/ водач, административните нарушения за които е санкциониран жалбоподателя М. Ж. по влезлите в сила фиша, е за превишаване на разрешената скорост в извън населено място по реда на чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП. А настоящото деяние е за нарушение в рамките на населено място по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, което означава че не е изпълнен фактическия състав по системност на нарушение, за да се квалифицира деянието по реда на чл.182 ал.5 от Закона за движението по пътищата така както е направил наказващият орган. От друга страна, както вече се посочи, установеното на инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява основния състав на разпоредбата на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/ч. Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът М. Ж. е превишил допустимата скорост за движение в населено място, като превишаването е с 37 км/ч. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН настоящата съдебна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на системност по чл.182 ал.5 вр.ал.1 т.4 от ЗДвП, в нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в наказателното постановление, относими напълно към основния състав на нарушението по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение, без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП са описани в атакуваното постановление. По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде 6 изменено като се преквалифицира деянието. Предвид, че разпоредбата на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП не предвижда наказание „лишаване от право да управлява МПС“, както и в Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. не е предвидено отнемане на контролни точки на водача за това деяние, то тези административни наказания следва да се отменят.

Разпечатката съдържа 17 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/203a99d3-89b2-40f3-9d34-7a1b116e8822