Решение № 4373 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4373 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело № 20221100509194 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 73585 от 16.04.2020 г., постановено по гр.дело № 78080/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 118 състав, е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че В. Г. В. с ЕГН ********** и Ц. В. В. с ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, по ½ от сумата 3038,49 лева, от която 41,24 лева за дялово разпределение, за доставена от дружеството топлинна енергия за апартамент № 70, в гр.София, ж.к.“*******, *******, аб.№ 192633 за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. до окончателното погасяване, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.01.2018 г. по ч.гр.дело № 90259/2017 г. по описа на СРС, 118 състав, като е отхвърлен иска за главница за разликата над сумата от 3038,49 лева до пълния предявен размер от 3771,32 лева и за периода от 01.05.2014 г. до 31.10.2014 г., както и изцяло иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 515,69 лева, от която 8,30 лева - лихва върху дяловото, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 18.12.2017 г. С решението на съда са осъдени В. Г. В. с ЕГН ********** и Ц. В. В. с 1

ЕГН **********, да заплатят на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, на „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК ******* , разноски в исковото производство в размер на общо 187,90 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 90259/2017 г. по описа на СРС, 118 състав, в размер на общо 96,21 лева. С решението на съда е осъдена на основание чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата, „Топлофикация София“-ЕАД, ЕИК *******, да заплати на адв.К. И. Б. с ЕГН **********, САК, с адрес на кантората: гр.София, ул.“*******, офис-партер, сумата от 154,38 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответниците по гр.д.№ 78080/2018 г. на СРС, 118 състав.

С определение постановено в закрито заседание по гр.дело № 78080/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 118 състав е оставена без уважение подадена от адв.Н. И. И. молба по чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното на 16.04.2020 г. по гр.дело № 78080/2018 г. на СРС, 118 състав, решение в частта за разноските.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, І Г.О., 118 състав е обжалвано от ищеца и от ответниците по делото.

Въззивникът- ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.Н. К. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ за разликата над 3038,49 лв. до пълния предявен размер от 3771,32 лв. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД изцяло за сумата от 515,69 лв., по отношение на двамата ответници и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове в обжалваната част. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник В. Г. В., представляван от Адвокатско съдружие “Б. К.“, чрез адв.М.Л. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна - ответник Ц. В. В., представлявана от Адвокатско съдружие“Б.Л.“, чрез адв.В.С. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивникът- ответник В. Г. В., чрез пълномощника си адв. К. Б. е подал 2 въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде отменено, като неправилно в частта, с която е уважен предявения по отношение на него установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД по изложени в жалбата съображения. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна -ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба от ответника по делото В. Г. В..

Въззивникът- ответник Ц. В. В., чрез пълномощника си адв.Н. И. е подала въззивна жалба, с която моли съда решението да бъде отменено, като неправилно в частта, с която е уважен предявения по отношение на нея установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД по изложени в жалбата съображения. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна -ищец „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба от ответницата по делото Ц. В. В..

Третото лице-помагач - „МХ Е.” ООД, гр.София, не взема становище по жалбите.

Постъпила е и частна жалба от адв.Н. И., като пълномощник на Ц. В. В., срещу определение постановено в закрито заседание на 17.09.2020 г. по гр.дело № 78080/2018 г. по описа на СРС, І Г.О., 118 състав, с което е оставена без уважение подадена от адв.Н. И. И. молба по чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното на 16.04.2020 г. по гр.дело № 78080/2018 г. на СРС, 118 състав, решение в частта за разноските. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. В частната жалба е направено искане обжалваното определение, като неправилно да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго с което да се допълни обжалваното решение, в частта за разноските, като бъде осъден ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София да заплати на адв.Н. И., сума в размер на 154,38 лв., представляваща адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по частната жалба- „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, не взема становище по същата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

3

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност. Доводите изложени в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:

По въззивната жалба на ищеца „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, съдът приема следното:

Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първоинстанционният съд относно неоснователност на предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.

86, ал.1 от ЗЗД, в частта в която са отхвърлени по отношение на двамата ответници, са правилни и законосъобразни, в съответствие на материалния закон.

Обоснован е извода на СРС, 118 състав, че по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от приложимите към исковия период Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.

София от 2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, т.е паричното 4 задължение на абоната за заплащане на остойностената топлинна енергия действително възниква ежемесечно и периодично.

Настоящият въззивен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.32, ал.2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл.84, ал.2 от ЗЗД.

По делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са изпаднали в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния период от време, поради което предявените искови претенции с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.

С оглед на така изложените съображения, предявените от ищеца срещу ответниците установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционният съд.

На следващо място, в настоящия случай, предвид липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ищец във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за разликата над 3038,49 лв. до пълния предявен размер от 3771,32 лв. по отношение на двамата ответници, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на СРС на основание чл.272 ГПК.

Разпечатката съдържа 44 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/203a8531-3e6f-4f86-8f7f-92f583440d33