Решение № 8 от 14.01.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 8 гр. В.П.в, 14.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П.В, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20223610100232 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че П. Д. П. не дължи на „С.Г.Г.” ЕАД следните суми: 2 479,40 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит, 248,27 лв. - договорна лихва за периода 26.08.2010 г. - 25.03.2011 г., 77,37 лв. - наказателна лихва за периода 07.12.2010 г. - 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.03.2011 год. до окончателното изплащане на дълга, 280,25 лв. - деловодни разноски по делото, от които 56,10 лв. държавна такси и 224,15 лв. юрисконсулско възнаграждение, за които е бил издаден Изпълнителен лист на 15.04.2011 г. по ч.гр.д. № 4573/2011 г. по описа на Р.С.В..

Ищецът излага, че вземането по издадения ИЛ е прехвърлено по силата на цесия от цедента „Б.Д.С.К” ЕАД на цесионера „О.Т.П.Ф.Б.” ЕАД, който от своя страна го прехвърля на „Ф.И.” ЕАД. Впоследствие вземането е прехвърлено на ответното дружество. Сочи се, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 3592/2016 г. по описа на ЧСИ Н.М. с рег. № 841, с район на действие района на Софийски градски съд по молба на „Ф.И.” ЕАД. Ищецът навежда твърдение, че по това изпълнително дело са извършвани редица изпълнителни действия. Излага, че заповедта за изпълнение е издадена на 28.03.2011 год., Изпълнителния лист е издаден на 15.04.2011 г., а изпълнителното дело е образувано на 05.04.2016 г. Ищецът счита, че тъй като от датата на издаване на заповедта и изпълнителния лист до предприемането на действия за принудително изпълнение са изтекли повече от пет години, то правото на принудително изпълнение се е погасило по давност.

Релевира, че общата петгодишна погасителна давност относно вземането е изтекла на 28.03.2016 г., тъй като до този момент кредиторът е бездействал. Предвид изложеното, 1 ищецът моли исковата му молба да бъде уважена и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява лично, нито изпраща представител. Депозирал е писмено становище, в което заявява, че поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който взема становище по недопустимостта на исковата претенция. В условие на евентуалност намира същата за изцяло неоснователна. Навежда твърдение, че между „Б.Д.С.К" ЕАД и П.

Д. П. е бил сключен Договор за кредит, като в полза на кредитора е издадена Заповед за изпълнение № 3053/28.03.2011г. и Изпълнителен лист от 15.04.2011г. по ч. гр. д. № 4573/2011 г. по описа на Районен съд - Варна. Сочи, че с молба от 05.04.2016г. е образувано изпълнително дело № 3592/2016г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 и район на действие - СГС. Излага, че в хода на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е предприел редица изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането. Допълва, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания, сключен между „Б.Д.С.К" ЕАД и „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД, и последващ Договор за прехвърляне на вземания сключен между „О.Т.П.Ф.Б.“ ЕАД (цедент) и „Ф.И.” ЕАД (цесионер), са прехвърлени всички вземания на банката, включително и вземанията по Договор за кредит, сключен между „Б.Д.С.К“ ЕАД, в качеството си на кредитор, от една страна и П. Д. П., в качеството си на кредитополучател. Ответното дружество акцентира, че цесионерът „Ф.И.” ЕАД е встъпил в правата на цедента, като по образуваното изпълнително дело последният е изискал извършването на справки и действия, и е възложил на съдебния изпълнител да избира и прилага различни изпълнителни способи по своя преценка, с което счита, че взискателят се освобождавал от тежестта да издирва имуществените права на длъжника. Ответното дружество оспорва становището на ищеца, че правото на принудително изпълнение на вземането по Изпълнителен лист от 15.04.2011г. по ч. гр. д. №4573/2011г. по описа на РС - Варна е погасено по давност. Счита, че давността е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист, тъй като от този момент кредиторът имал правомощията да предприеме действия по образуване на изпълнително дело и съответно да възложи на съдебен изпълнител да извършва изпълнителни действия, с което давността се прекъсва. Счита, че доколкото изпълнителният лист е издаден на 15.04.2011г., то погасителната давност би била настъпила на 15.04.2016г., но изпълнителното дело е образувано с молба от 05.04.2016г., т.е. преди тази дата. Предвид изложеното, намира исковата молба за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител. Преди датата на съдебното заседание е депозирал молба, в която сочи, че поддържа отговора на исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по ч.гр.д. №4573/2011 г. по описа на Р.С.В. ищецът П. Д. П. е бил осъден да заплати на „Б.Д.С.К” ЕАД следните суми: 2 479,40 лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит, 248,27 лв. - договорна лихва за периода 26.08.2010 г. - 25.03.2011 г., 77,37 лв. - наказателна лихва за периода 07.12.2010 г. - 25.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 25.03.2011 год. до окончателното изплащане на дълга, 280,25 лв. - деловодни разноски по делото, от които 56,10 лв. държавна такси и 224,15 лв. юрисконсулско възнаграждение. За сумите е издаден Изпълнителен лист от 15.04.2011 г.

Към настоящото дело е присъединено копие от изпълнително дело № 20168410403592 на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 в КЧСИ, район на действие Софийски градски съд.

Изпълнителното дело е образувано по молба на „Ф.И.” ЕАД от 05.04.2016 г. въз основа на гореописания изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 4573/2011 год. по описа на РС- Варна.

Няма спор между страните и изявленията на самия ищец са в тази насока, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания кредиторът, в полза на когото е издаден процесният изпълнителен лист - „Б.Д.С.К” ЕАД е прехвърлил вземането си спрямо ищеца на ОТП „Ф.Б.“ ЕАД.

Няма разногласия по въпроса, а и от приложения към молбата за образуване на ИД договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 15.12.2015 год., сключен между ОТП „Ф.Б.“ ЕАД и „Ф.И.” ЕАД, както и извлечение от Приложение № 1 към същия договор със списък на прехвърлените вземания, от който е видно, че вземането на ищеца също е предмет на този договор.

От приложения към молба вх. № 2726/11.07.2022 год., депозирана от „Ф.И.” ЕАД, представлявано по закон от Л. Д.а – Изпълнителен директор, договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 07.03.2019 год. между „Ф.И.” ЕАД, от една страна, в качеството му на цедент и „С.Г.Г.” ООД, ЕИК: ............., от друга страна, в качеството му на цесионер, става ясно, че процесното вземане, което по-рано е било предмет на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 15.12.2015 год., сключен между ОТП „Ф.Б.“ ЕАД и „Ф.И.” ЕАД, е прехвърлено на цесионера „С.Г.Г.” ЕООД (л. 14 от делото, т. 2 от договора).

Това обстоятелство се подкрепя и от представеното към тази молба извлечение от Приложение № 1 от договора за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 07.03.2019 год., от което е видно, че задължението на ищеца в настоящото производство фигурира в списъка на прехвърлените вземания.

Ищецът е представил протокол на едноличния собственик на капитала на „С.Г.Г.” ЕООД, ЕИК: ............. от 28.11.2019 год., от който се установява, че е взето решение на осн. чл. 264г, ал. 1 от ТЗ да бъде извършено преобразуване на едноличното дружество с ограничена отговорност чрез промяна на правната форма, като се превърне в еднолично акционерно дружество „С.Г.Г.” ЕАД.

3

По молбата за образуване на изпълнително дело, депозирана от „Ф.И.” ЕАД от 05.04.2016 г. ЧСИ Н.М. се е произнесъл с разпореждане от същата дата - 05.04.2016 год., като е разпоредил изпращане на ПДИ до длъжника. Липсват данни по делото същата да му е била връчена. В молбата взискателят е поискал от ЧСИ да проучи финансовото състояние на длъжника, наличието на трудови правоотношения, банкови сметки и вземания от трети лица и да наложи запори, в случай, че такива бъдат установени; поискал е ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД; поискал е ЧСИ да се проучи имущественото състояние на длъжника и в случай, че бъде открито недвижимо имущество, да му наложи възбрана и на осн. чл. 18 от ЗЧСИ му е възложил да извършва други действия, посочени в цитираната норма.

С разпореждането за образуване на ИД ЧСИ е насрочил опис на движимото имущество на длъжника , който е следвало да се състои на 19.07.2016 год.

С разпореждане от 21.03.2018 год. и запорно съобщение изх. № 045405/21.03.2018 год. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца, открити в „П.Б.“ ЕАД (л. 27 и л. 31 от ИД).

С разпореждане от 02.08.2018 год. и запорно съобщение № 109443/02.08.2018 год. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, дължимо му от неговия работодател „И.К.“ ЕООД (л. 35 и л. 37 от ИД).

С молба вх. № 062177/29.07.2019 год., депозирана от „Ф.И.” ЕАД, кредиторът е поискал да бъде извършена справка за наличие на трудови договори на длъжника като в случай, че такива бъдат установени е поискал да бъде наложен запор върху трудово му възнаграждение, поискал е да бъде извършен опис на движимото имущество на длъжника и да бъде наложен запор на банковите му сметки.

С разпореждания от 27.01.2020 год. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД, „Т.Б.“ АД и върху трудовото възнаграждение на ищеца, дължимо му от неговия работодател „И.К.“ ЕООД (л. 41, 42, 43, 44, 45 от ИД).

С постановление от 23.11.2022 год. ЧСИ е прекратил изпълнителното производството по ИД на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция, като всички наложени запори са вдигнати.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковата претенция:

По възражението, релевирано в отговора на исковата молба, за недопустимост на исковата молба, поради липса на правен спор, тъй като вземането на ищеца било установено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, съдът вече се е произнесъл с определение № 536/24.10.2022 год.

Съгласно нормата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В 4 случая, видно от изложените в исковата молба твърдения, ищецът не оспорва основанието и размера на вземането, нито обстоятелството, че срещу него в качеството му на длъжник е издадена заповед за изпълнение, влязла в законна сила и изпълнителен лист въз основа на последната. Ищецът не спори и че срещу него е образувано изпълнително дело, но релевира, че задължението му е погасено по давност, поради непредприети срещу него валидни изпълнителни действия за период от 5 години. По същество се твърдят факти, настъпили след издаването на заповедта и изпълнителния лист, поради което исковата претенция е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на исковата претенция:

Съдът е сезиран с отрицателна установителна искова претенция с пр. осн. чл. 439 от ГПК. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.

Разпечатката съдържа 37 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/203a6a9e-527b-4202-9af5-cdc69d33dd47