Решение № 4699 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4699 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330118070 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от Р. Е. Б. против „Д. 17“ ЕООД, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 16 420 лв., представлява незаплатена сума по Споразумение от 19.10.2023 г. във връзка с развален договор за СМР от 07.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава от завеждане на исковата молба – 07.12.2023 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за СМР на 07.06.2023 г., по който ответникът изпълнил само част от възложените СМР в размер на 580 лв., които представляват дейности по 1, 2 и 3 от договора.

Сочи се, че срокът на договора бил до 03.08.2023 г., като ищцата заплатила в брой на ответното дружество сума в размер на 9 500 лв. на 07.06.2023 г. и сума в размер на 5 500 лв. на 08.06.2023 г. Твърди се, че дружеството не извършило възложената работа в срок, поради което за ищцата възникнало правото да развали договора. Излагат се твърдения, че съгласно т. 7.3. от договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,1% от стойността на незавършените работи за всеки ден забава, но не повече от 10% от стойността на договора, като ищцата е претендирала заплащане на сума в размер на 2 000 лв.

Излагат се твърдения, че страните сключили Споразумение на 19.10.2023 г., в което се уговорили, че развалят Договора от 07.06.2023 г. по взаимно съгласие, а ответникът се задължава да заплати на ищцата сума в размер на 16 420 лв., представляваща сбор от платените 15 000 лв. за изпълнение на договора от ищцата в полза на ответника, неустойката в размер на 2000 лв., от които били приспаднати 580 лв. за извършените работи. Сочи 1 се, че страните уговорили датата 19.11.2023 г. като падеж на задължението по споразумението.

Отправено е искане за присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар че исковата молба е надлежно връчена на ответното дружество чрез неговия управител.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил искането за основателно и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

С доклада по делото съдът е разпределил в доказателствена тежест на ищеца да докаже сключено споразумение, условията за дължимост на сумата, настъпване падежа на задължението и неговия размер, а ответникът – плащането на търсената сума.

На първо място, ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията, като срокът за подаване на отговор е изтекъл, но до този срок ответникът не е подал отговор. Отделно от това, е бил призован редовно и за първото открито съдебно заседание по делото, но не се е явил, без да е посочил уважителни причини и без да е направил искане за разглеждане делото в негово отсъствие. Налице е искане от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Следователно, налице са всички изискуеми предпоставки, посочени в чл.

238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Изпълнени са и изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно – на ответника е указан текстът на чл. 238 от ГПК и последиците от неподаване на отговор и неявяване в първото съдебно заседание. Съдът намира също че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

С оглед изложеното и на основание чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да се приемат за основателни и да се уважат, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца, който надлежно ги е поискал и е доказал разноските. В настоящото исково производство се доказва плащането на следното: 656,80 лв. държавна такса и 1 800 лв. за адвокатски хонорар, заплатен в брой и доказан с договора за правна помощ, имащ характер на разписка за получаване на парите (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК).

Така мотивиран, съдът:

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД „Д. 17“ ЕООД, с ЕИК 205411616, със седалище и адрес на управление в гр. София, жк „Люлин“, бл.

817, вх. В, ет. 6, ап. 63, да заплати на Р. Е. Б., ЕГН **********, с адрес в ..................., сума в размер на 16 420 лв., представлява незаплатена сума по Споразумение от 19.10.2023 г. във връзка с развален Договор за СМР от 07.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава от завеждане на исковата молба – 07.12.2023 г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Д. 17“ ЕООД, с ЕИК 205411616, да заплати на Р. Е. Б., ЕГН ********** сума в размер на 2 456,80 лв. за сторени разноски по производството.

Банкова сметка, по която могат да бъдат преведени вземанията на ищеца: ...................................

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 от ГПК пред Окръжен съд – Пловдив в едномесечен срок от връчването на решението.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението да се цитира и текстът на чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3