Решение № 28 от 20.02.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. К., 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20255100500040 по описа за 2025 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК, вр. чл.435, ал.2, т.2 от ГПК и е образувано по жалба с вх. N 5039/26.11.2024г., подадена от Н. Н. А., понастоящем в Затвора – П., против съобщение от 04.11.2024г. по изп. дело N 24/2024г. описа на СИС при РС-А., при оплакване, че съдебният изпълнител не е определил несеквестируем размер „сума“ в личната му партида в Затвора в П. на постъпващата по нея запорирана сума, както и неподлежащи на вземане суми, получавани от дарение, помощи и обезщетения по чл.446а, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, с искане да се уведомят третите лица – пазачи - началника на Затвора в П. и главния директор на ГДИН –С. и Министерство на правосъдието-С. по чл.507, ал.3 от ГПК, че не му е определен несеквестируем размер. В този смисъл жалбоподателят счита, че ДСИ не е изпълнил задълженията си, за да може жалбоподателят да си купи вещи от първа необходимост и хранителни продукти от лавката, както и техника и други вещи от Затвора – П., като действията му са в нарушение на ПЕС и КЗПЧОС. Моли съобщение от 04.11.2024г. по изп. дело N 24/2024г. описа на СИС при РС-А. да се отмени като незаконосъобразно.

Към жалбата представя декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и по чл.23, 1 ал.3 от ЗПП, с искане да бъде освободен от държавна такса по делото и да му се назначи служебен защитник, защото е правно неграмотен и му е забранено да ползва интернет в затвора. С разпореждане от 28.11.2024г. ДСИ при РС-А. е освободил Н. Н. А. от такси и разноски, дължими за въззивното производство.

С постановление от 28.11.2024г. ДСИ при РС-А. е оставил без уважение молбата на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по чл.23, ал.3 от ЗПП, като същото е обжалвано и е потвърдено с окончателно решение рег. N 22/05.02.2025г. по в.гр.д. N 1/2025г. по описа на Окръжен съд-К..

От взискателя по изпълнителното дело Прокуратура на Република България е подадено чрез процесуален представител възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК, с което се моли жалбата на длъжника Н. Н . А . да се остави без уважение като неоснователна, тъй като базовите екзистенциални нужди на лишените от свобода, в т.ч. и на ищеца, са гарантирани по закон съгласно чл.84 от ЗИНЗС и чл.446 от ГПК.

ДСИ при Районен съд-А. е изложил мотиви, че подадената жалба е неоснователна с оглед приложението на чл.446 от ГПК, чл.78, ал.3 от ЗИНЗС, чл.57, ал.1 ППЗИНЗС, чл.507, ал.1 и чл.508, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Окръжният съд, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

От изпълнително дело N 24/2024 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд - А. се установява, че същото е образувано въз основа на разпореждане от 01.10.2024 г., след изпращането по подсъдност на изп.д. N 1825/2024 г. по описа на СИС при СРС, по молба на взискателя Прокуратура на Република България, чрез процесуален представител, придружена с изпълнителен лист от 13.09.2024 г., издаден въз основа на решение N 617/11.05.2023 г., постановено по в.гр.д. N 1368/2022 г. по описа на С. апелативен съд, ГО,14-ти състав и решение N 260842/09.03.2022 г. по гр.д.

N 7479/2019 г. по описа на СГС, І ГО, 10-ти състав, против Н. Н. А., с постоянен адрес с. С. N ***, общ. А., обл. К., с предмет - удовлетворяване на парично неолихвяемо вземане в размер на 360 лв., съставляващо съдебни разноски. По изпълнителното дело с разпореждане от 16.10.2024 г. на основание чл. 458 от ГПК е присъединена държавата в лицето на НАП за сумата в размер на 718.66 лв., съставляваща публични вземания съгласно Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки на 2

НАП с вх. N 270/09.10.2024 г. На длъжника по изп. д. N 24/2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. N 521/01.10.2024 г. на постоянния му адрес, която е върната в цялост, с посочено основание “лицето се намира в затвор“. С разпореждане от 28.10.2024 г. на ДСИ при Районен съд-А., поканата за доброволно изпълнение изх. N 521/01.10.2024 г. е изпратена в Затвора-гр.

П., за връчване на длъжника и е получена на 30.10.2024г. С разпореждане от 28.10.2024 г., ДСИ при Районен съд-А. е наложен запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида на длъжника Н. Н. А. в Затвора – гр. П., като на 29.10.2024 г. е изпратено запорно съобщение до затвора, за налагане на запор върху паричните суми, постъпващи по личната партида до размера на несеквестируемост, съдържащо и указания, че следва да се спазват правилата на чл. 446 от ГПК и останалите законови разпоредби, уреждащи несеквестируемостта. С писмо на ГД „ИН“ - Затвора гр. П. с вх. N 334/05.11.2024 г., ДСИ при Районен съд-А. е уведомен, че администрацията на Затвора признава запорираното вземане и приема да извършва удържане от личната партида на длъжника за удовлетворяване на изпълнителната претенция, но след удовлетворяване на претенциите по вече наложените предходни 13 броя запори. С писмо изх. N 696/05.11.2024 г. ДСИ при РС-А. е изпратил съобщение до длъжника за наложения запор, връчено му на 19.11.2024г., срещу което същият, при погрешно посочване, че е с дата 04.11.2024г., е подал понастоящем разглежданата жалба с вх. N

5039/26.11.2024 г., с която моли съобщението да бъде отменено като незаконосъобразно като насочено срещу несеквестируем размер на парични вземания по личната му партида в затвора.

С подадената жалба длъжникът обжалва насочването на изпълнение върху имущество, което смята за частично несеквестируемо, като с оглед това, че изпълнително дело N 24/2024 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд А. е образувано за изпълнение на парични вземания, жалбата, освен, че е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, е и допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбите на чл.444 и чл.446 от

ГПК регламентират несеквестируемите вещи и доходи по отношение на длъжник-физическо лице.

Според т.1 от ТР N 2/26.06.2015г. на ОСГТК принудителното изпълнение се 3 насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът е процесуално изпълнително действие и с налагането му принудителното изпълнение се насочва върху определен имуществен обект, който се предназначава за удовлетворяване на взискателя.

За да бъде наложен запорът законът изисква да бъдат предприети две процесуални действия: изпращане на призовка за доброволно изпълнение до длъжника и изпращане на запорно съобщение до трето задължено лице.

Запорното съобщение се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение, но за да прояви действието си спрямо третото задължено лице не е необходимо поканата да е била връчена на длъжника.

Съгласно чл.507, ал.1-3 от ГПК с получаване на запорното съобщение третото лице не може да предава дължимите от него суми на длъжника и то става техен пазач. Според чл.508, ал.1 от ГПК обстоятелствата, относно които третото задължено лице следва да уведоми съдебния изпълнител, са дали признава за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; има ли претенции от други лица върху същото вземане; наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции; превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата, като ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител, но при всички случаи при удръжките има задължение да съобразява несеквестируемият доход по чл.446 от ГПК, когато изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата и съобразно посочените в разпоредбата правила. Извършването на удръжки от вземанията на лишени от свобода се подчинява на правилата на несеквестируемостта, регламентирани в чл.446 от ГПК, с оглед специалните правила на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС и чл.57, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони и по реда на чл.446 от ГПК, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, което ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Наред с това, съгласно чл.446а, ал.1 от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл.446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по рано от един месец преди налагане на запора.

4

Или забраната за удръжки се отнася до вземанията за трудово възнаграждение или други възнаграждения за труд и за пенсия, както и за тези, посочени в случаите на чл.446а, ал.1 от ГПК, като по изпълнителното дело не е налаган запор по банкови сметки на длъжника.

Следователно държавният съдебен изпълнител не е нарушил правилата при налагане на запор на парични суми по личната партида на длъжника и няма задължение да указва на третото задължено лице кои доходи са несеквестируеми, в т.ч. и до какъв размер, защото задължение на това трето лице е да съобразява законовите правила за несеквестируемост в случаите на удръжки от вземания на длъжника. Посоченото от длъжника изпълнително действие не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част и ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

Поради горното, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е неоснователна и следва да се остави без уважение, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП, вр. чл.27, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ в тежест на жалбоподателя се възложат разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв..

При тези мотиви, окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. N 5039/26.11.2024г., подадена от Н. Н. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С. N ***, общ. А., обл. К., понастоящем в Затвора – П., против действия на ДСИ при СИС на РС-А. по налагане на запор върху парични суми, постъпващи по личната партида на Н.

Н. А. с ЕГН ********** по изп. дело N 24/2024г. описа на СИС при РС-А..

ОСЪЖДА Н. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С. N ***, общ. А., обл. К., понастоящем в Затвора – П. да заплати на Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.В. *, сумата 50 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6