Решение № 445 от 03.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330114829 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Б. М. П., ЕГН **********, против „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

Предявени са и насрещни осъдителни искове от „Стик – кредит“ АД, ЕИК 202557159, против Б. М. П., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В първоначалната искова молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от *** г., по силата на който на ищеца били предоставени заемни средства в размер на 600 лева. Съгласно договора, същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължал неустойка в размер на 162 лева, която се заплащала разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът счита, че не дължи плащане за неустойка. В тази връзка излага твърдения, че чрез предвиждане на неустойка при непредоставяне на обезпечение кредиторът си осигурява допълнителна печалба, заобикаляйки изискванията, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че преценката за действителност на клаузата за неустойка и за нейния обоснован размер следва да се извърши с оглед претърпените вреди 1 от неизпълнението и при спазване критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/2009 г. Счита, че в настоящия случай неустойката е загубила присъщата й обезщетителна функция, доколкото нейният размер бил почти равен на заетата сума, не кореспондирал с последиците от неизпълнението на договорното задължение и се кумулирал към погасителните вноски. По този начин вземането за неустойка представлявало скрито оскъпяване на кредита, което създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и било в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави. Поддържа, че договорените между страните условия за предоставяне на обезпечение били неизпълними, с което се целяло получаване на допълнителна печалба в нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че неустойката е уговорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като в добросъвестните отношения интересът на кредитора бил да получи обезпечение преди сключването на договора, а не след сключването му, както било в настоящия случай. Счита, че процесната неустойка представлява добавка към възнаградителната лихва на дружеството заемодател. С оглед изложеното се моли за прогласяване нищожността на клаузата от сключения между страните на *** г. договор за кредит, предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Стик – кредит“ АД е депозиран писмен отговор, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че на *** г. между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца сумата от 600 лева като потребителски кредит. Договорът бил сключен от разС.ие като част от система за предоставяне на финансови услуги от разС.ие, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разС.ие. Комуникацията между страните се извършвала по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит и попълване на електронна заявка на сайта на дружеството. Поддържа се, че процесният договор бил сключен при спазване изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК.

Твърди се, че на ищеца била предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. Посочва се, че в резултат на предприетите действия от страна на кредитополучателя и след натискане на 2 бутона „Подпис“, същият е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора.

По отношение на неустойката при непредоставяне на обезпечение ответникът твърди, че такава не е начислявана и събирана от дружеството.

Поддържа, че клаузата е валидна и отговаряща на законовите изисквания.

Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая било обективирано в един документ с договора за потребителски кредит. Според ответника, по отношение на нейната действителност не следва да се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48, а общите разпоредби на ЗЗД.

Неустойката се дължала от неизправната страна по договора при наличие на форма на неизпълнение, за която е уговорена, в конкретния случай – непредоставяне на обезпечение по договора. Размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя. Сочи, че причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено поведението на ищеца. Поддържа, че в случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции. Счита за очевидни вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Сочи, че не е налице изискване относно размера на неустойката и няма въведено ограничение на максималния размер, като дори било прието, че неустойката може да бъде в размер по-голям от размера на главното задължение. Изтъква, че доколкото по-големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, то не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Излага съображения, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения в договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания, като твърди, че ищецът бил предварително запознат с договора и е можел да прецени дали ще успее да изпълни това си задължение. Счита, че ищцовата страна е действала недобросъвестно знаейки, че няма да може да изпълни задължението си, като по този начин е нарушила разпоредбата на чл. 12 ЗЗД. Предвид изложеното, намира предявената претенция за неоснователна.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Стик – кредит“ АД против Б. М. П. обективно съединени осъдителни насрещни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска осъждане на ответника по насрещните искове Б. П. да заплати на ищцовото дружество сумата от 600 лева, представляваща непогасена главница по сключения между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от разС.ие № ***/*** г.; сумата от 18 лева – възнаградителна лихва за периода ******** г., както и сумата от 79,28 лева – мораторна лихва върху главницата за периода *** г., ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба в съда /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разС.ие № ***/*** г., по който дружеството е предоставило на Б. М. П. заемна сума в размер от 600 лева чрез банков превод п о посочена от последния банкова сметка в 3

„Уникредит Булбанк“ АД. Страните се договорили, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна лихва на кредитора в размер на 36 % на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %, изчислен съгласно изискванията на чл. 19 ЗПК. Освен това било договорено, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент от 10 %. Твърди се, че при сключването на процесния договор на потребителя била предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план. Изтъква се, че съгласно подробно описаната в Общите условия и предоставеният отговор на исковата молба процедура по кандидатстване и сключване на договори за потребителски кредити от разС.ие, след като Б. П. е натиснал бутона „Подпис“, е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Поддържа се, че посоченият договор е сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Твърди се, че ответникът Б. П. е направил следните вноски за погасяване на задълженията по процесния договор, а именно: на 12.04.2023 г. – сумата от 175 лева и на 08.08.2023 г. – сумата от 100 лева. Предвид това се поддържа, че кредитополучателят не изпълнява поетите от него задължения съгласно договора, като са останали дължими суми към дата 20.12.2023 г., както следва: 600 лева – непогасена главница по Договор за потребителски кредит *** от *** г.; 18 лева възнаградителна лихва за периода ******** г. и 79,28 лева мораторна лихва върху главницата за периода *** г. С оглед изложеното моли да бъдат уважени предявените насрещни искове. Претендира направените разноски в производството по предявените насрещни искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба от ответника Б. М. П. , със становище за неоснователност на насрещните искови претенции. Излагат се съображения за нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД, както и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Твърди се, че е налице нарушение на изискването, разписано в чл. 19, ал. 4 ЗПК, чрез включване на процесната неустойка в договора, представляваща допълнителна печалба. Моли за отхвърляне на насрещните искове.

При условията на евентуалност, в случай че предявеният от ищеца по насрещната искова молба иск за главница бъде приет за основателен, предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 600 лева със сумата от 1044 лева, представляваща получена от дружеството без правно основание, въз основа на нищожни договорни клаузи за възнаградителна лихва в размер на 148 лева, неустойка в размер на 816 лева и такса удължаване в размер на 80 лева, включени във всяка една от погасителните вноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Страните по делото не спорят, а и от писмените доказателства по делото 4 се установява, че на ***г. са сключили Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разС.ие № ***/***г., по силата на който първоначалният ответник „Стик Кредит“ АД, в качеството му на кредитор, е предоставил на първоначалния ищец кредит в размер на 600 лева, който следвало да бъде върнат с плащането на анюитетни погасителни вноски. Уговорена е годишна лихва в размер на 36.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 42, 58 %. В чл. 19 от Договора е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство или банкова гаранция, като поръчителят отговаря спрямо кредитора за задълженията на потребителя по договора, така, както отговаря самият потребител.