Определение № 987 от 09.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 987 гр. София, 08.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20228002902612 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ФДФ” ЕАД, чрез назначения от съда на основание чл. 29, ал. 2 ГПК особен представител адв. Кр. Павлова от САК, срещу Решение № 219/01.04.2022 г. , постановено по в. т. д. № 151/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, Шести търговски състав, с което е потвърдено Решение № 261395/12.10.2021 г., постановено по т. д. № 200/2021 г. по описа на СГС, ТО, 9 с-в, с което по иска с правно основание чл.

252, ал. 1, т. 6 ТЗ, във вр. с чл. 252, ал. 1, т. 4 ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура, е прекратено търговското дружество ФДФ” ЕАД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон въпреки установеното нарушение на правната норма, уредена в чл. 244, ал. 1 ТЗ, изразяващо се в непопълване на броя на членовете на Съвета на директорите на ответното акционерно дружество – в продължение на 6 месеца, това обстоятелство не представлява материалноправна предпоставка за прекратяване на търговското дружество на основанието, уредено в чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ. Счита, че разпоредбата на чл. 244, ал. 1 ТЗ, която регламентира минималния изискуем брой на членове на Съвета на директорите на 1 акционерното дружество, е от императивен характер, тъй като, за да функционира нормално едно акционерно дружество, минимално необходимият брой на членовете на Съвета на директорите следва да е минимум от трима членове. Поддържа правното съждение, че и правната норма, уредена в чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ, също е от императивно естество, тъй като тя е установена в защита на обществения интерес, който не допуска съществуването на недееспособни дружества, в случая акционерно дружество, чийто Съвет на директорите не удовлетворява изискването на закона за минимален членски състав в продължение на 6 месеца.

Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК , касаторът обосновава със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Какъв е характерът на разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 6 – императивна или диспозитивна?” и 2. „Какъв е минимално необходимият брой на членовете на Съвета на директорите, за да функционира нормално едно акционерно дружество?”.

Макар първоначално да посочва разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не твърди поставените материалноправни въпроси да са разрешени от въззивния съд в противоречие на задължителната практика, респ. на каузалната практика на ВКС. Счита обаче, че тези правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което обстоятелство представлява специална процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът не е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез назначен от съда по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК особен представител, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

2

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установено, че ответното дружество „ФДФ” ЕАД е било вписано в Търговския регистър при АВ на 21.05.2009 г. по ф. д. № 11299/20.01.2010 г., като неговият принципал е „ФДФ АС”, при Съвет на директорите в членствен състав от трима души. Съобразно извършената служебна проверка в Търговския регистър апелативният съд е констатирал, че на 13.03.2020 г. е вписано заличаване на целия състав на Съвета на директорите, като след тази дата по партидата на това търговско дружество не е удостоверено вписване на нов състав на управителния орган, поради което съдът е достигнал до правния извод, че след тази дата дружеството действа без управителен и представителен орган, вкл. и до датата на предявяване на иска на 02.02.2021 г.

При така приетите за установени правнорелевантни факти съдът е достигнал до правния извод, че са налице основания за прекратяване на това търговско дружество. Изяснил е, че според чл. 15, ал. 1 от Устава на акционерното дружество се управлява и представлява от Съвет на директорите, който се състои най-малко от трима до петима членове, като това изискване не е налице към приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Установил е, че това състояние в управлението и представителството на ответното акционерно дружество е продължило за период повече от 6 месеца, като при липса на доказателства, че и след този период е извършено вписване в Търговския регистър по партидата му на решение на Общо събрание на акционерите за попълване състава на управителния орган на дружеството, въззивният съд е достигнал до правния извод, че е породена уредената в чл.

252, ал. 1, т.6 ТЗ материалноправна предпоставка за прекратяване на дружеството. За пълнота на изложението е изяснил, че тази правна норма е установена в обществен интерес, поради което е от императивно естество.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Материалноправните въпроси не отговарят нито на общата (чл. 280, ал.

1 ГПК), нито на специалната (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) процесуални предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Те не са от значение за изхода на делото, тъй като не са включени в предмета на спора и не са обусловили волята на съда. Не се поддържа и противоречие с конкретна задължителна или каузална практика на ВКС. Въззивният съд не е извел своя правен извод за пораждане в обективната действителност на 3 материалноправната предпоставка, уредена в чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ, за прекратяване на ответното търговско дружество (поради обстоятелството, че в продължение на 6 месеца броят на членовете на Съвета на директорите е помалък от предвидения в закона минимум - най-малко трима членове съгласно нормативното изискване на 244, ал. 1 ТЗ), извършвайки анализ дали тази правна норма е диспозитивна или е повелителна. Наистина, за да обоснове своето правно съждение за пораждане на материалноправните предпоставки за прекратяване на ответното акционерно дружество, е изяснил, че разпоредбата на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ е установена в обществен интерес, поради което е от императивно естество, но тази юридическа квалификация на тази правна норма е ирелевантна за нейното правилно приложение.

Отговорът на втория въпрос е изводим пряко от самата разпоредба, уредена в чл. 244, ал. 1 ТЗ – самият законодател е определил трима членове като минимален брой правни субекти, които трябва да бъдат включени в членствения състав на Съвета на директорите на акционерното дружество (при едностепенната система на неговото управление).

Поради идентични правни съображения касационно обжалване на въззивното решение не трябва да се допуска и на уреденото в чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК основание, тъй като поставените въпроси нито са обусловили изхода на правния спор пред апелативния съд, нито са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. А нито в правната доктрина, нито в съдебната практика е съществувал спор дали както разпоредбата на чл.

244, ал. 1 ТЗ, така и правната норма на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ са от императивен порядък, тъй като са установени в обществен интерес и в интерес на акционерите, и с тях, от една страна, се цели ефективното управление на акционерното дружество, а от друга, да не се допуска съществуване на недееспособни дружества. Следователно, произнасянето по тези въпроси от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на съответните правни норми, респ. за развитие на правото - разпоредбите, които уреждат минималния членствен състав на Съвета на директорите на акционерното дружество и правото то да бъде прекратено, в случай че това капиталовото дружество остане недееспособно в период повече от 6 месеца, са ясни и непротиворечиви.

4

По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 6 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ВКС сумата от 30 лв.

На назначения по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК от съда особен представител на търговското дружество-касатор трябва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на сумата от 300 лв. – за сметка на бюджета на ВКС, но тя трябва да бъде възстановена от прекратеното акционерно дружество.

Тъй като след определяне на адвокатско възнаграждение на особения представител на въззивника в размер на 600 лв., въззивният съд не е присъдил тази сума в полза на бюджета на САС, след връщане на делото апелативният съд трябва на основание чл. 77 ГПК да постанови определение за нейното принудително събиране.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 219/01.04.2022 г., постановено по в. т. д. № 151/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, Шести търговски състав.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на ВКС на назначения по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК особен представител на касатора „ФДФ” ЕАД – адв. К. П. от САК, с адрес гр. София, ул. „Миньо Стоянов” № 2, вх. „Б”, ет. 1, сумата от 300 лв., за която да се издаде РКО.

ОСЪЖДА „ФДФ” ЕАД, ЕИК 130711148, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище”, ул. „Искър” № 14 да заплати в полза на бюджета на ВКС общо сумата от 330 лв., представляваща сборът от дължимата държавна такса в размер на 30 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение на назначения от съда особен представител в размер на 300 лв.

ВРЪЩА делото на САС за произнасяне по реда на чл. 77 ГПК – 5 съобразно дадените в настоящото определение указания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6