Решение № 15117 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15117 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20231110132547 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 вр. чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ от Й. Т. Й. против .............. за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата 1363,00 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за периода 18.01.2023 г. до 21.02.2023 г., ведно със законна лихва от 23.02.2023 г.до окончателно изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №9722/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Трудов договор № 344 на 14.09.2020г., по силата на който ищцата заема длъжността „логопед“, като със Заповед № 314 от 31.05.2021г. същият е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок. С Решение № 10790 по гр.д. № 40386/2021г. по описа на СРС, 66 състав уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Ищцата поддържа, че на 24.11.2022г. е получила съобщение по чл.

345, ал.1 КТ за възстановяване на работа, но същата не се явила да заеме длъжността, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ на 08.12.2022г.

Ищцата сочи, че на 18.01.2023г. е подадена молба вх. № ДЛЦ-00034/18.01.2023г. от упълномощен адвокат, към която е приложено съобщението по чл. 345, ал.1 КТ в оригинал, както и оригинал на трудовата книжка серия З, № 035176, като с молбата е поискано оформянето на последната и същата да бъде върната по куриер на адреса на адвокатското дружество за сметка на получателя. Поддържа, че трудовата книжка не е изпратена на посочения адрес, а на 21.02.2023г. е получена покана за лично получаване на същата от ищцата. На 27.02.2023г. с приемо-предавателен протокол трудовата книжка е върната. В исковата молба се поддържа, че книжката е следвало да се оформи и върне незабавно след предаването й за оформяне, като връщането е следвало да бъде по куриер, предвид искането.

Тъй като е налице забавянето от 1 месец и 3 дни, се претендира обезщетение в размер на едно месечно брутно възнаграждение. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че след изпращането на трудовата книжка от пълномощника на ищцата с молбата от 18.01.2023г., същата не е била приета от лице с 1 представителна власт за извършване на това действие, предвид което ответникът не е валидно обвързан от задължението да я оформи незабавно и да я върне от получаването на горепосочената молба. Сочи, че веднага след реалното получаване на книжката работодателят незабавно е уведомил представителя на ищцата, че същата следва да се яви за получаване на книжката срещу подпис. Поддържа, че трудовата книжка е предадена веднага щом представителя на ищцата е решил да се яви, за да я получи. Заявява, че липсва изрично заявление/съгласие на ищцата книжката да й бъде пратена по куриер, като такова няма и в пълномощното. Счита, че ищцата, респ. нейния пълномощник не са предприели необходимите действия, за да получат книжката. Ищцата е имала възможност във всеки един ден да се яви. Моли съда да отхвърли иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени вреди на работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, следва да са налице следните предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено; работникът в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 КТ да е представил, съответно предал на работодателя трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение; работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на ищцата, като отказва да й я върне доброволно или възпрепятства да я получи своевременно след прекратяване на трудовото правоотношение и претърпени от ищцата имуществени вреди, които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на работодателя или негови служители.

С доклада по делото е отделено за безспорно между страните, че са били обвързани от сключен между тях трудов договор № 344 на 14.09.2020г., по силата на който ищцата заема длъжността „логопед“, като със Заповед № 314 от 31.05.2021г. същият е прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ – с изтичане на уговорения срок. С решение № 10790 по гр.д.

№ 40386/2021г. по описа на СРС, 66 състав, влязло в сила, уволнението е признато за незаконно и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, като трудовото правоотношение е прекратено отново на основание чл. 325, ал.1, т.2 КТ, считано от 08.12.2022 г.

Страните не спорят, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка на ищцата се е намира в нейно владение. По делото е представена молба с вх. №ДЛЦ-00034/18.01.2023 г., с която Й. Т. Й. чрез своя пълномощник е представила на ответника, респ. на негов служител предвид вписания входящ номер, трудовата си книжка в оригинал, съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ от съда и пълномощно в полза на адвокатско дружество ......“, съгласно което последното е упълномощено да изпраща и получава трудовата й книжка, както и да извършва всички необходими действия за защита на законните й интереси.

Съгласно дадените в ТР №1/02.12.2019 г. по т.д.1/2019 г. на ОСГК на ВКС разяснения при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл.

6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени и следва да се изпълнят „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако трудовата книжка се намира в държане на работодателя в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, те стават изискуеми. В случай, че тя се намира в служителя, работодателят следва да изпълни тези свои задължения в деня, в който му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава. След като я получи, работодателят следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. Ако забави вписването, от деня на предоставяне на 2 трудовата книжка, той дължи обезщетение по чл. 226 ал. 2 КТ поради незаконно задържане на трудовата книжка. Върховните съдии са разяснили и че в случаите, когато работникът или служителят, с предоставяне на трудовата си книжка на работодателя, е представил и писмена молба с искане трудовата му книжка да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице, работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, съответно от деня на предоставяне на трудовата книжка, ако не е изпълнил задълженията си по чл. 350 КТ.

В случая ответникът по делото не оспорва, че трудовата книжка на ищцата не е била оформена в деня, в който е предадена на работодателя. Наведени са твърдения, че същата е получена от лице без представителна власт и едва когато е достигнала до работодателя е била надлежно оформена, но тези твърдения останаха недоказани в процеса, поради което съдът приема, че трудовата книжка е била предадена на ответника за вписване на настъпилите изменение на трудовото правоотношение именно на 18.01.2023 г. Видно от представената молба тя е с вх. № ДЛЦ-00034/18.01.2023г. при ответника като няма данни по делото, от които да се изведе категоричен извод, че той е узнал за предадената трудова книжка едва на 21.02.2023 г. Следва да се посочи и че когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, работодателят следва в пет дневен срок от прекратяване на трудовото правоотношение да поиска от работника или служителя да му предостави трудовата си книжка за вписване настъпилите изменения в трудовото правоотношение, за което по делото няма твърдения да е направено, но което е индиция, че работодателят в чиято тежест законодателят е възложил действията по „администрирането” на трудовото правоотношение, вкл. и воденето на изискуемата се документация, т.нар. „трудово досие” на работника или служителя, не е положил дължимата грижа за това.

Неизпълнявайки задължението си да оформи трудовата книжка незабавно в деня на предаването й от представител на ищцата, работодателят се е поставил в забава. Същият не се освобождава от нея и следва да дължи обезщетение за задържането на трудовата книжка, независимо от това, че на 21.02.2023 г. е уведомил процесуалния представител на ищцата, че може да я получи. Това е така, защото видно от молба от 18.01.2023 г. ищцата не само е упълномощила представител, който да я предаде на работодателя, но е да я получи от нейно име по куриер за нейна сметка, което не е било направено. Според разпоредбата на чл. 6, ал.

3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж трудовата книжка може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от служителя лице само ако за това има писмено съгласие, както е в настоящия случай. Поради неизпълнението от страна на работодателя на посочените в чл. 350 КТ задължения за вписване на данните, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение и за незабавно предаване на трудовата книжка, която е надлежно и своевременно оформена, вкл. по пощата или предадена на определено от служителя лице, е налице незаконно задържане на трудовата книжка.

Наведените от ответника възражения, че ищцата се е поставила в забава, получавайки трудовата си книжка едва на 27.02.2023 г. въпреки че е била поканена за това от работодателя на 21.02.2023 г. съдът намира за ирелевантни, тъй като претендираното обезщетение е за периода до 21.02.2023 г., през който се установи, че ответникът не е оформил и изпратил на упълномощеното за това лице трудовата книжка на ищцата.

Предвид това съдът счита, че работодателят не доказа да е изпълнил задължението си по чл. 350 КТ вр. чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудояия стаж да изпрати обратно по куриер оформената трудова книжка на ищцата, поради което за периода от 18.01.2023 г. до 21.02.2023 г. дължи обезщетение в размер на определеното в чл. 226, ал. 3 КТ без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка. Вредите са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата на чл. 226, ал. 3, иср. 2 КТ е са само имуществени и се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. Не е необходимо нарочното им доказване от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос, какъвто в случая не е налице ( така в решение № 335/07.07.2003 г. по гр.д. № 3118/2001 г. на ВКС, III г.о).

3

Независимо от това по делото е представена справка от ТД на НАП София за периода 01.06.2021 г. – 31.12.2022 г., от която се установява, че Й. Т. Й. не е полагала труд по трудов договор.

С доклада по делото за безспорно е отделено, че размерът на съобразно брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 1363,00 лева, поради което исковата претенция следва да бъде уважена в цялост.

На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2023 г. до окончателното й изплащане.