Акт № 1269 от 04.11.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1269 гр. Пловдив, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Стефка Михова

Членове:Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300501590 по описа за 2026 година

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от В. Г. М. с ЕГН **********, чрез адвокат Х., против Решение № 2477/20.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 19187/2024 г. на ПдРС, с което е признато за установено, че ищец П. Н. Г. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ в полза на ответник В. Г. М. с ЕГН ********** сума в размер на 4 070.66 лева, представляваща платено задължение на ищцата от ответницата като поръчител по издаден по ч.гр. дело № 785 от 2005г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист в полза на Юробанк България АД като главница по договор за потребителски кредит и поръчителство № ** от ***, за събирането на което е висящо изпълнително дело 1793 от 2012 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие ОС – Пловдив поради погасяване на задължението по давност и е признато за установено, че ищец П. Н. Г. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ в полза на ответник В. Г. М. с ЕГН ********** сума в размер на 6 347.89 лева, представляваща платени задължения на ищцата от ответницата като поръчител по издаден по ч.гр. дело № 5452 от 2005г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист в полза на Банка Хеброс АД, както следва: 4819 лева - главница, 562.37 лева лихва за периода от 26.08.2004г до 12.10.2005г и 966.52 лева законна лихва от 12.10.2005г до 13.06.2006г, за събирането на които е висящо изпълнително дело 2544 от 2015 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие района на ОС - Пловдив поради погасяване на задълженията по давност.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена 1 изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Н. Г. с ЕГН **********, чрез адвокат М., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на П. Н.

Г= против В. Г. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 4 070.66 лева, представляваща платено задължение на ищцата от ответницата като поръчител по издаден по ч.гр. дело № 785 от 2005г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист в полза на Юробанк България АД като главница по договор за потребителски кредит и поръчителство № 1093 от 09.04.2003г, за събирането на което е висящо изпълнително дело 1793 от 2012 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие ОС - Пловдив. Иска се и постановяването на решение с което да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответницата сума в размер на 6 347.89 лева, представляваща платени задължения на ищцата от ответницата като поръчител по издаден по ч.гр. дело № 5452 от 2005г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист в полза на Банка Хеброс АД, както следва: 4819 лева - главница, 562.37 лева лихва за периода от 26.08.2004г до 12.10.2005г и 966.52 лева законна лихва от 12.10.2005г до 13.06.2006г, за събирането на които е висящо изпълнително дело 2544 от 2015 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, с район на действие района на ОС - Пловдив. Първоначално пред ПдРС са били образувани две дела – гр.д. № 19187 и гр.д. № 19189, които са обединени за разглеждане в едно общо производство на основание чл. 213 ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни, като е изложил съображения, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите действия по принудително изпълнение, които прекъсвали давностния срок.

С Решение № 2477/20.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 19187/2024 г. на ПдРС, съдът е уважил така предявените искове.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като се основава на факти, които са новонастъпили.

С решението е разгледан точно предявеният иск, липсва нарушение на диспозитивното начало и са налице всички положителни, респективно липсват отрицателни процесуални предпоставки. Въззивната проверка за правилност, на основание чл. 269 ГПК, се извършва на обжалваното решение само на поддържаните във въззивната жалба оплаквания за неправилност.

2

Между страните по делото не се спори, а и това се установява от приложените изпълнителни дела№ 1793/2012 г. и 2544/2015 г. и двете по описа на ЧСИ Константин Павлов, в полза на Юробанк България АД/ по изп.д.№ 1793/2012 г./ и в полза на Банка Хеброс АД / по изп. д. № 2544/2015 г./ са издадени изпълнителни листове,по силата на който ищцата, като кредитополучател и ответницата, като поръчител били осъдени да заплатят солидарно сумите посочени в изпълнителните листове.

По изпълнително дело № 1793/2012 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов се установява следната фактическа обстановка. Делото е образувано на 05.07.2012г против ищцата от ответницата като суброгирала се в изпълнителния лист на основание чл.429 ал.1 от ГПК платил поръчител по изпълнително дело № 197 от 2008 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов за принудителното събиране на вземания по издаден в полза на Юробант българия АД по реда на ГПК /отм/ по ч.гр. дело № 785 от 2005г. по описа на Районен съд - Пловдив вземания, както следва, а именно: 4070.66 лева главница по договор за потребителски кредит и поръчителство № 1093 от 09.04.2003г;

433.72 лева - договорна възнаградителна лихва; законна лихва от 16.02.2005г.

Легитимацията на ответника като взискател пред съдебния изпълнител е обоснована с изплащане от нейна страна като поръчител на ищцата на вземанията по изпълнителния лист в полза на кредитната институция, поради което и на основание чл.429 ал.1 от ГПК същата се е суброгирала в правата на кредитната институция против П. Г. като кредитополучател и основен длъжник. Дългът на ищцата е платен на 20.09.2011 г. от ответницата. На 30.10.2012г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата въз основа на който до 04.08.2017г. са извършвани удръжки, постъпвали по изпълнителното дело като плащания/л.238 от гр.д.№19187/2024 г. На 02.08.2013г. и 03.09.2013 г. са наложени запор на банкови сметки на ищцата. На 14.10.2019 г. и на 23.03.2022 г. са насрочени описи на движими вещи на ищцата. На 04.01.2024г е наложен запор на пенсията на ищцата.

По изпълнително дело № 2544/2015 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов се установява следната фактическа обстановка. Първоначално против ищцата на 18.11.2005г. като кредитополучател и ответника като поръчител е образувано изпълнително дело № 8818 от 2005 г по описа на ДСИ към Районен съд Пловдив за принудителното събиране на вземания по издаден в полза на Банка Хеброс АД по реда на ГПК /отм./ по ч.гр.дело № 5452 от 2005г. по описа на Районен съд - Пловдив, произтичащи от Договор за потребителски кредит, както следва: 4819 лева главница по договор за кредит; 562.37 лева - лихва за периода от 26.08.2004г до 12.10.2005г законна лихва от 12.10.2005г. На 01.06.2006г. по изпълнителното дело при ДСИ ответницата е конституирана като взискател по изпълнението въз основа на настъпила суброгация в изпълнителния лист съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от ГПК. На 23.11.2007г. от ответника е постъпила молба по изпълнителното дело при ДСИ с искане за прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ Никола Видев, където същото е било образувано под № 307 от 2007г. по неговия опис. На 13.07.2015г. от ответника като конституиран взискател е постъпила молба при ЧСИ Никола Видев за прехвърляне на изпълнителното дело при ЧСИ Константин Павлов, където му е даден номер 2544 от 2015г по негов опис. По изпълнително дело № 2544 от 2015г по описа на ЧСИ Константин Павлов на 27.06.2017г., на 07.09.2019 г и на 13.04.2021г са издадени разпореждания за насрочени описи на движими вещи в дома на ищцата, които не са извършени.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, въззивният съд направи следните правни изводи:

3

Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.

439, ал. 1 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Съгласно чл. 138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Разпоредбата на чл. 139 от ЗЗД предвижда, че поръчителство може да се поеме и за част от задълженията на длъжника или при по-леки условия. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което длъжникът дължи, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задължение.

Според чл. 140 от ЗЗД, поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. Правната норма на чл. 141 от ЗЗД предвижда, че, поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Ако неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му. Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

Длъжникът не отговаря към поръчителя, ако е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. И в двата случая поръчителят може да иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил. Според чл. 429 от ГПК, поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.

Според правната теория и трайно установената съдебна практика, регресното вземане на поръчителя, чието задължение към кредитора е изпълнил е до размера на изпълнената част и възниква с факта на плащане. От този момент поръчителят става кредитор на главнния длъжник на лично основание за свое вземане. Регресното право на поръчителя се погасява с изтичане на общия петгодишен давностен срок предвиден в чл. 110 ЗЗД.

Вземането на поръчителя възниква от момента, когато е изпълнил задълженията към кредитора и се формира от размера на изплатения чужд дълг.

Основанието, въз основа на което за платилия на главния кредитор поръчител възниква възможност да насочи изпълнение срещу останалите солидарни длъжници / поръчители и главен длъжник / за платеното от него вместо тях е да е изплатен целият дълг към кредитора, от когато започва да тече и погасителната давност за вземанията на суброгиралия се. Едва с погасяването на целия дълг поръчителят има право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу останалите съдължници, включая и за разноските по събиране на дълга – в този смисъл решение № 74/01.07.1959 г. по гр. д. № 51/1959 г. на ОСГК на ВС и определение № 214/13.03.2018 г. по гр. д. № 2853/2017 г., ІV г. о. на ВКС. Поръчителят е лично задължен заради длъжника по изпълнителния лист, а за изпълнението той отговаря с цялото си имущество –чл. 122 ЗЗД.