Решение № 16314 от 29.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16314 гр. С., 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Б. А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д. Б. А. Гражданско дело № 20231110142311 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от **********, ЕИК ************, против Д. М. Е., ЕГН ********** и Н. М. М., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 415 ГПК.

Ищецът твърди в исковата молба, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния имот – апартамент, находящ се в **************, с аб. № 47575. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия, но ответниците не заплатили дължимата за това цена в размер на 1 046,08 лв. главница, сумата от 98,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2023 г., сумата от 36,15 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата от 5,79 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г.

– 21.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното плащане на сумите.

Претенцията на ищеца е заявена спрямо ответниците в условията на разделна отговорност при квоти, както следва:

Д. М. Е. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 523,04 лв. –главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сума в размер на 49,23 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,08 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сума в размер на 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.

Н. М. М. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: 523,04 лв. –главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., сума в размер на 49,23 лв. - мораторна лихва за забава върху 1 главницата, считано от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,08 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., както и сума в размер на 2,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. За горепосочените суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *************** на потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им в един централен и един местен ежедневник. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещните страни по договорното задължение са изпаднали в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от ФДР ***************, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

Искането е съдът да признае за установено, че ответниците Д. М. Е., ЕГН ********** и Н. М. М., ЕГН **********, дължат на *************** сумата от 1 046,08 лв. главница, сумата от 98,45 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 21.02.2023 г., сумата от 36,15 лв., преставляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата от 5,79 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 21.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното плащане на сумите.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпили в срок отговор от ответниците чрез назначения им особен представител. Със същия оспорва пасивната легитимация на ответниците, както и качеството им на клиенти по смисъла на чл.

153 ЗЕ. Навежда твърдения за липса на доказателства относно публикуваните на интернет страницата на ищеца данни за дължимите суми. Оспорва представените от ищеца фактури с твърденията, че същите нямат качеството на документи, поради липса на подпис и издател.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Третото лице – помагач ************ не изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Като писмено доказателство по делото е представено Писмо от СО, район Искър, от което се установява, че на 01.04.1968 г., М. Е. М. и М.П.А. са закупили процесния апартамент № 144, находящ се в гр. С., ************ с Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно реда на Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от

Представено е удостоверение за наследници № РИС23-УГ51-1015/07.02.2023 г. на М.

Е. М..

Като писмено доказателство по делото е прието Постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20198630401197, с което ЧСИ е наложил възбрана върху ½ ид. части от собствения на ответницата по делото Д. М. Е. недвижим имот, а именно апартамент № 144, находящ се в гр. С., ************.

По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната сграда, находяща се в *****************, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с „Бруната” ООД, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната жилищна сграда.

Видно от представения договор № Д-0-72/09.06.2020 г., ищецът е възложил на ************* да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост в гр. С..

Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена топлинна енергия за процесния период.

2

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от *************** на клиенти в град С. (ОУ-2016 г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.

От приетите по делото от третото лице-помагач писмени доказателства се установява, че през процесния период за топлоснабдения недвижим имот са издадени две изравнителни сметки за отоплителен сезон 01.05.2020 г.-30.04.2021 г. и 01.05.2021 г.-30.04.2022 г.

В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл. 146 ГПК съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проектодокладът е приет за окончателен.

По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 и чл. 150 ЗЕ:

Ищецът следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

С оглед заявената установителна претенция за дължима мораторна лихва, следва да ангажира доказателства за съществуването на главното парично вземане, настъпилата изискуемост и изпадането на ответниците в забава за изпълнение.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване на паричното си задължение.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Ответниците не излагат възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на ***************** са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30 дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на 3 топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект - сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката, законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20379a57-26a6-490e-af28-cd2d9d9cbd37