Определение № 18929 от 10.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18929 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100508333 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 22870/22.06.2026г. по гр.д. № 54600/2025г. по описа на СРС, 46 състав, е оставено без уважение искането на И. В. К. за изменение на решение № 8939/14.05.2026 по гр.д. № 54600/2025г. в частта за разноските.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба вх.№ 219732/08.07.2026г. от И. В. К., с искане за отмяна на същото по съображения, че е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са съображения, че неправилно съдът приел, че ищецът злоупотребил с права и била налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК. Иска се отмяна на определението е присъждане на разноски, вкл. адв. възнаграждение по чл.38 ЗАдв съгласно минимума по НМРАВ.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от „СИТИ КЕШ“ ООД, в който намира жалбата за неоснователна по съображения, че поведението на ищеца попадало в дефиницията на злоупотреба с право, доколкото формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентични договори, обстоятелствата, на които се основавали исковете, доказателствените искове и петитуми, били използвани да се образуват множество дела, вкл. във връзка с процесния договор за потребителски кредит – гр.д. № 2283/2023г., в което за ищеца нямало пречки да изчерпи претенциите си, вкл. процесните по чл.55 ЗЗД. Не били налице предпоставките по чл.38 ЗАдв., така и евентуално размерът им следвало да е съобразен с ниската фактическа и правна сложност.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид материалите по делото, намира 1 следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирани страни. По същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С влязло в сила на 19.06.2025г. решение № 2584/17.02.2025г. по гр.д. № 2283/2023г. по описа на СРС, 165 състав, е прогласен за недействителен Договор за потребителски кредит № 499097/23.02.2021г., както и е признато за установено, че И.

В. К. не дължи на „СИТИ КЕШ“ ООД сума от 323.57лв. неустойка и 66.43лв. възнаградителна лихва.

На 11.12.2025г. е предявен процесният иск по чл.55 ЗЗД за осъждане СИТИ КЕШ ООД да заплати И. В. К. сумата от 390лв., от които 323.57лв. неустойка и 66.43лв. възнаградителна лихва.

С отговора на исковата молба се признава иска и се поддържа наличие на предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК.

С решение № 8939/14.05.2026г. е уважен предявеният иск като СИТИ КЕШ ООД е осъдено да плати претендираните суми. По отношение на претендираните от ищеца разноски е прието, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и на ищеца не следвало да се присъждат разноски по съображения, че след като е водено предходно дело за недействителност на договора не е имало пречки ищецът да претендира връщане на недължимо платените суми, вкл. са били налице процесуални способи, чрез които е могъл в предходния процес да заяви претенциите си. Воденето на две дела имало за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.

Липсвали и данни ищецът извънсъдебно да е предявил претенциите си. След сезиране с молбата по чл.248 ГПК, с процесното определение в допълнение са изложени съображения, че форма на разделяне на исковите претенции подобно на разделяне на множество частични искове /въз основа на едни и същи правопораждащи юридически факти не преследвало легитимен интерес, представлявало злоупотреба с право по чл.3 ГПК и имало за цел единствено недобросъвестно възлагане на разноски във вреда на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да ревизира решението в частта за разноските, като на ищецът се присъдят разноски за исковото производството.

Предвид принципа на диспозитивното начало, установен в чл. 6 ГПК и съобразно с ал.

2 на същата разпоредба предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Поради това, няма законово изискване ищецът да претендира всичките си вземания в едно производство.

От фактическата обстановка по делото не се установява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, доколкото от установяването на недължимостта за главното вземане с влязлото на 19.06.2025г. решение № 2584/17.02.2025г. по гр.д. № 2283/2023г.

2 по описа на СРС, 165 състав, е изминал значителен период от време, през който длъжникът не е проявил активност за заплащане на вземането. В този смисъл не се установява да е налице злоупотреба с право, тъй като чрез предявения иск ищецът претендира защита на негово притезателно право да получи плащане на дължима от ответника сума, което по никакъв начин не може да се квалифицира като недобросъвество упражняване на процесуални права. Правото на иск е гарантирано от закона, като самото уважаване на предявения иск означава, че същото е упражнено добросъвестно /Вж. Определение № 4168 от 20.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 1694 / 2026 г. на СГС/

С оглед горното, на ищецът му се дължат разноски за държавна такса в в размер на 25,57 евро /л.28/. Следва да бъде заплатено на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство на ищеца за осъществено процесуално представителство на ищцата в исковото производство. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, съдът взе предвид, че заявената претенция е единствено за отречени с влязло в сила решение вземания, както и че размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр.

14 от 2025 г.) са единствено ориентировъчни за съда, относно представата на адвокатското съсловие за справедливо овъзмездяване на положения труд, в защита по спор от конкретен вид, съобразно Наредбата, но не и задължителни за съда. Изобилна и непротиворечива е формираната от ВКС практика, за приложимост на задължителните указания на решение на СЕС по дело С - 438/22 г. и при определяне на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като законовото препращане, в съответната й част, като противоречаща на правото на Съюза уредба освобождава съда от задължението да приложи нормата в препращащата й част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 22870/22.06.2026г. по гр.д. № 54600/2025г. по описа на СРС, 46 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на И. В. К. за изменение на решение № 8939/14.05.2026 по гр.д. № 54600/2025г. в частта за разноските с присъждане на разноски за д.т. в размер на 25,56 евро и разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер до 122,71 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА решение № 8939/14.05.2026 по гр.д. № 54600/2025г. в частта за разноските като:

3

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „СИТИ КЕШ" ООД ЕИК: 202531869, да заплати на И. В. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 25,56 евро, представляваща разноски за държавна такса по гр.д. № 54600/2025г. по описа на СРС, 46 състав;

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв „СИТИ КЕШ" ООД ЕИК: 202531869, да заплати на адв. Й.С.Л.-П., ЕГН: **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 евро с ДДС за осъществено процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 54600/2025г. по описа на СРС, 46 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№ 219732/08.07.2026г. на И. В. К. в останалата част за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 122,71 евро до претендираните 204.52 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4