Решение № 226 от 19.12.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Бяла, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Й. като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20244510100023 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев” 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: 131134023, чрез пълномощник юрк.

С.Ст.против Б. Й. П. с ЕГН **********

Претендира от съда да постанови решение , с което да признае за установено, че ответника Б. Й. П. ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от 05.03.2022г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 11788.49 лв., от които: 10491.84 лв. главница, 1105.45 лв. договорна лихва за периода от 5.10.2022 г. до 20.02.2023 г, 191.20 лв.обезщетение за забава за периода от 5.10.2022 г. до 16.3.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.

417 ГПК до окончателното изплащане на задължението (30.03.2023 г.) Претендира присъждане на направените съдебно деловодни разноски в хода на заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,чрез назначения му по реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител. Оспорва действителността на Договор за потребителски кредит № ********** от 05.03.2022г. Счита същия за недействителен на основание чл. 22 във връзка с 1 чл.11, ал.1, т.9, т.10 и ал.2 от Закона за потребителския кредит. Поддържа,че договорът е бланкетен, липсват изрично посочване на условията за прилагане на договорения лихвен процент, лисва отделно записване на общия размер на договорната лихва и начинът на изчисляването й. На следващо място твърди, че липсва надлежно уведомление за настъпилата изискуемост, поради което счита че вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание, чиято последица е и неоснователност на ищцовата претенция.В условията на евентуалност,ако съдът счете Договора за потребителски кредит за действителен и че е налице валидно уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, то оспорва предявените искове по размери.

От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.дело №719/2023г. на РС-Бяла е видно, че в производство по чл.417 и сл. ГПК е била издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №785 от 12.09.2023г. и изп.лист в полза на “ТИ БИ АЙ Банк”ЕАД срещу Б. Й. П. за сумата в размер на 10491.84 лв. – главница, сумата от 1105.45 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 05.10.2022г. до 20.02.2023г., сумата от 191.20 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.10.2022г. до 16.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2023г. до окончателното изплащане, както и направените съдебни разноски в размер на 285.77 лв. - д.т. и адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20238330401160 на ЧСИ с рег. №833 на КЧСИ, което се установява от приложеното към ч.гр.№719/2023г. по описа на БРС, съобщение на ЧСИ, ведно с приложено копие от връчените на длъжника документиПДИ,ИЛ,ЗНИПЗ и извлечение от счетоводни книги.

В указания срок длъжника е подал възражение за недължимост ,като с разпореждане от 04.12.2023г. заповедния съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено на ищеца на 14.12.2023г.,който в срок е депозирал исковата си молба –л.22 от ЧГД.

Представен е договор за потребителски кредит от

05.03.2022г.,сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД кредитор и Б. Й. П. – длъжник, при следните параметри: размер на кредита 10 000.00лева, 2 застрахователна премия в размер на 1799.99 лева, годишен лихвен процент в размер на 30.39 %, годишен процент на разходите в размер на 34.89 % и обща сума дължима от потребителя 18123.83 лева. В договора е обективиран погасителен план, съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен на 36 месечни вноски в размер на 503.44 лева всяка и последна изравнителна вноска в размер на 503.43 лева, с падеж на първата вноска 05.04.2022г. и падеж на последната вноска -05.03.2025г.

Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено задължение на потребителя започва да се начислява законна лихва до окончателно погасяване на задължението.

Представено е уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от Ти Би Ай Банк ЕАД, адресирано до длъжника, с което последният е уведомен, че поради просрочие в изплащането на вноски с падежи 05.10.2022г; 05.11.2022г. и 05.12.2022г. по договор № **********, цялото непогасено задължение по договора е станало предсрочно изискуемо, на осн. чл. 16, т. 2 от същия. Видно от приложената по делото обратна разписка, уведомлението е връчено лично на ответника.

По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза от което се установява, че направените плащания от ответника към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК възлизат на 3287.15лв. и с тях е погасена главница в размер на 1308.15 лв.,договорни лихви-1975.16лв. и обезщетение за забава в размер на 3.84лв.Размера на непогасеното задължение на ответника по Договор за потребителски кредит към същата дата-30.03.2023г. възлиза на 12 142.47 лв. ,от които главница-10494.84 лв., договорна лихва за периода 05.10.2022г. -29.03.2023г.-1419.82 лв. и обезщетение за забава за периода 05.10.2022г. -29.03.2023г., в размер на 227.81лв.

3

Експертизата установява също,че датата на която Ти Би Ай Банк ЕАД е изпълнила задължението си по процесния договор е 05.03.2022г. , когато по сметка на кредитополучателя е постъпила сума от 11 799.99лв.На същата дата сметката е намалена със сумата 1799.99лв.

Предвид така установената по делото фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск като подаден в законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.2 от ГПК срок и от надлежна активно легитимирана за това страна, е допустим.

По своята правна същност договорът, сключен между страните, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт, а наред с това и и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП).

Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Видно от клаузите на договора е, че е предвидено заплащане на годишна възнаградителна лихва в размер на 30.39 %. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че няма пречка страните по договора да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Понастоящем не е регламентирано в нашето законодателство максимален размер на договорната лихва, посочен в чл. 10, ал. 2 ЗЗД, приложим според ВКС за възнаградителната лихва, каквато е процесната, тоест няма повелителна норма, която да ограничава размера на лихвите по договорите. В съдебната практика се приема, че максималният размер на възнаградителната лихва е ограничен винаги от втората хипотеза на чл. 9 ЗЗД, касаеща добрите нрави.

Според практиката на ВКС за противоречаща на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в 4 оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване друг и др. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва (Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/ 18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/ 09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/ 10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.).

Към датата на сключване на процесния договор на 05.03.2022г. законната лихва за забава е 10 % (ОЛП на БНБ е 0%, видно от извършената от съда справка на интернет-страницата https://www.bnb.bg/, плюс 10 процентни пункта), следователно определеният в процесния договор (обезпечен и със застраховка в полза на кредитора) лихвен процент надвишава повече от два пъти този размер.

Дори и процесният договор за кредит да не беше обезпечен със сключената в полза на кредитодателя застраховка, то предвидената в него възнаградителна лихва отново би надвишила трикратния размер на законната лихва за забава. Затова определената в процесния договор възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.

При този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на клаузата за възнаградителна лихва, т.е. да приеме, че тя не е породила задължение за заплащане на такава в претендирания размер. Нищожността на тази клауза обаче не води автоматично до нищожност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без тази клауза.

В случая обаче, следва да се отбележи, че получаването на кредита е обвързано с плащане на застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер на 1799.00лв., която е включена като част от общия размер на кредита/11799.00лв./. Тази застрахователна премия трябва да бъде включена в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Това е така, според определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за 5 потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на посочената застраховка.

Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, в каквато насока и е и въведеното от особения представител на ответника възражение.