Решение № 357 от 17.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. София, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Петър Милев при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100506376 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 огт ГПК.

С решение № 4 091 от 17.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 60 887/2022 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав е отхвърлен предявените от П. М. Х., ЕГН ********** срещу „К.И.И.

БГ“ ЕАД, ЕИК **** искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 07.02.2011 г. по търг.дело № 2 956/2010 г. по описа на СГС, ТО въз основа на решение № 1 370/13.08.2009 г. по арбитражно дело № 1 370/2009 г. на Арбитражен съд, а именно: 7 442,66 лева – главница, ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане и 150,00 лева – разноски.

Със същия акт ищцата П. М. Х. е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника „К.И.И. БГ“ ЕАД сумата 100,00 лева – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от ищцата П. М.

Х.. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните правила, като са наведени доводи, че изводът на СРС, че не е изтекла приложимата в случая погасителна давност за процесните вземания, е неправилен, тъй като след последното валидно изпълнително действие по изп.дело № 20118560400097 на ЧСИ Б.Б. на 28.06.2013 г. поради липсата на други такива в течение на повече от две години изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закон, като с прекратяване на делото се обезсилват вече извършените изпълнителни действия. Отразено е и че с прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението същите да се извършват и понасят; че извършените след прекратяване на изпълнителното производство изпълнителни действия се явяват недопустими и не произвеждат правно действие, както и че при прекратяване на изпълнителното производство с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие започва да тече давността, с която се погасява самото вземане, което в дадената хипотеза е 28.06.2013 г. Твърди се и че по отношение на момента, от който започва да тече давността, е налице задължителна съдебна практика, установена с ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и че спрямо тази дата – последното валидно изпълнително действие от 28.06.2013 г., 1 когато са изпратени запорни съобщения до различни банка, към датата на подаване на исковата молба на 10.11.2022 г. започналата да тече нова петгодишна погасителна давност е била изтекла, съотв. дори да се приеме противното – то същата е изтекла в хода на висящия процес.

Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от жалбоподателката отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК поради погасяване на възможността за принудително изпълнение. Претендира присъждането на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „К.И.И. БГ“ ЕАД, гр.София в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор оспорва същата и наведените в нея твърдения. Релевират съображения, че вземанията не са погасени по давност, тъй като редовно са предприемани изпълнителни действия е не е допуснато изтичането на период от пет години, в който такива да не са извършвани; че ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС следва да се прилага във времето след неговото приемане, в който смисъл в отговора е цитирана съдебна практика, като преди това съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителна давност не е текла. Сочи се и че дори е давност да е била текла – в периода преди изтичане на давностния срок е образувано изп.дело № 1092/2019 г. по описа на ЧСИ Б.Б.; че следва да се прави разграничение между перемпционния и давностния срок; че перемпцията е без правно значение за давността, както и че дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело, няма значение за прекъсването на давността.

Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди постановеното от СРС решение. Заявява искане за присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС.

Преценявайки основателността на жалбата с оглед наведените в нея оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

Съдът е сезиран при условията на обективно съединяване с отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване, че паричните вземания н а „К.И.И. БГ“ ЕАД в размер на 7 442,66 лева, представляващи главница, установена с решение № 1 370/13.08.2009 г. по арбитражно дело № 1 370/2009 г. на Арбитражен съд, ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане и в размер на 150,00 лева – разноски по това дело, за които е издаден изпълнителен лист на 07.02.2011 г. по т.д.№ 2 956/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ-12 състав, не подлежат на принудително изпълнение поради изтичането на петгодишната погасителна давност, считано от последното валидно изпълнително действие – изпращане на запорни съобщения на 28.06.2013 г. по изп.дело № 20118560400097 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ. В исковата молба се поддържа и че след в период от 28.06.2013 г. до 28.06.2015 г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност, като на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство считано от 28.06.2015 г. се явява прекратено по силата на закона; че правна последица от прекратяването на изпълнителното производство е, че извършените след това изпълнителни действия се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните, както и че въпреки изтичането на петгодишната погасителната давност на 28.06.2018 г., с което вземанията по изпълнителния лист се явяват погасени по давност и не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение, през 2019 г. ответното дружество е подало молба за образуване на ново изп.дело № 2019856041092.

В депозирания писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК „К.И.И. БГ“ ЕАД е оспорил предявените срещу него искове в цялост с релевирани доводи за неоснователност на същата 2 и наведените в нея твърдения.

Безспорно е в теорията и в константната съдебна практика, че като законно средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се дава право на последния да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, като доказването им е в негова тежест. Съгласно константната съдебна практика разпоредбата на чл.439 ГПК е аналогична на тази на чл.255 ГПК /отм./, като този иск изключва възможността при оспорване на изпълняемото право длъжникът да противопоставя възражения, основаващи се на факти, преклудирани със силата на пресъдено нещо. Искът е предоставен на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и за неговото уважаване е необходимо ищецът да докаже наличието на факти, които изключват, унищожават или погасяват спорното материално право, каквито примерно са: плащане, прихващане, погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност и пр.

От приетите доказателства, касаещи изп.дело № № 20118560400097 по описа на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, е видно, че същото е образувано на 16.03.2011 г. по молба на „Профи Кредит България“ ЕООД – като взискател срещу П. М. Х.- като длъжник въз основа на изпълнителен лист от 07.02.2011 г., издаден по т.д.№ 2 956/2010 г. по описа на СГС, ТО, VІ-12 състав на основание чл.406 ГПК във връзка с чл.404, т.1 ГПК и чл.51 ЗМТА и подлежащо на изпълнение решение № 1370 от 13.08.2009 г. по а.д.№ 1370/2009 г. на Арбитражен съд с арбитър Б.Г., за сумите: 7 442,66 лева, заедно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, 100,00 лева – разноски по арбитражното производство и 50,00 лева – разноски за това производство.

От цитираното молба е видно и че със същата на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ извършването на всички действия за събиране на вземанията. След проучване на имущественото състояние на длъжника със запорно съобщение от 30.03.2011 г., получено от работодателя „Р.-ЖС“ ЕООД на 01.04.2011 г., е наложен запор върху получаваното от П. М. Х. трудовото възнаграждение.

С молба с вх.№ 03279/12.04.2011 г. П. М. Х. е поискала съдействие от съдебния изпълнител за сключването на споразумение с взискателя по делото „Профи Кредит България“ ЕООД, като е изразила желание и готовност за плащане на доброволни месечни вноски от 100,00 лева. Изготвеният от взискателя проект на споразумение не е бил подписан от длъжника.

Със запорно съобщение от 10.10.2011 г., получено на 17.10.2011 г., е наложен запор върху вземанията по всички притежавани от П. М. Х. банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД /л.91/, а със запорно съобщение от 14.10.2011 г., връчено на 17.10.2011 г., и върху сметките й открити в „Обединена Българска банка“ АД /л.90/.

На 01.11.2011 г. е изпратено и запорно съобщение до „Централна кооперативна банка“ АД, получено на 07.11.2011 г., с което са запорирани и вземанията по притежаваните от длъжника банкови сметки в това дружество /л.108/.

С последващи запорни съобщения от 06.02.2013 г., връчени на 07.02.2013 г., са наложени запори върху банкови сметки, вещи в трезори и съдържание на касети, предоставени за управление в „Общинска банка“ АД, „ТБ Инвестбанк“ АД, „Стопанска и инвестиционна банка /Ситибанк/“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „ЦКБ“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк България“ АД и „Банка Пиреос България“ АД.

На 06.02.2013 г. е наложен запор и върху трудовото възнаграждение, получавано от П. М. Х. от работодателя й „Б.П.“ ООД, като запорното съобщение е получено от дружеството на 16.04.2013 г.

Със запорни съобщения от 28.06.2013 г. на ЧСИ Б.Б., рег.№ 856 на КЧСИ, са наложени запори върху настоящите и бъдещи вземания на длъжника П. Х. по всички притежавани от нея банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена Българска банка“ АД, „ЦКБ“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ТБ Инвестбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Стопанска и инвестиционна банка /Ситибанк/“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Общинска банка“ АД, „Корпоративна търговска банка“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, „Райфайзенбанк България“ АД. Съобщенията са връчени на 01.07.2013 г.

На 24.06.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от П. М. Х. от работодателя й ЕТ „С.С.-**“. Запорното съобщение е връчено на 30.06.2016 г.