Решение № 5083 от 08.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5083 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.нова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100504749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „В..БГ“ ЕООД, чрез юрк. Д.Д., срещу решение № 13507/25.11.2022 г. по гр. д. № 29921/2022 г. на Софийски районен съд, 174 състав, с което е прогласена за нищожна клауза за дължима такса за бързо разглеждане в сключен между С. С.

Х. и „В..БГ“ ЕООД договор за кредит № 9757671003/14.11.2021 г. и „В..БГ“ ЕООД е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да заплати на С. С. Х. сумата в размер на 174,74 лв., представляваща платена от ищеца на ответника сума без основание.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушения на материалния закон. Оспорва се изводът на районния съд, че договорената такса за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит представлява такса, свързана с усвояване и управление на кредита и е начислена в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Излагат се подробни съображения, че предоставената допълнителна незадължителна услуга, която ищецът изрично е заявил, представлява допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК; че оспорваната такса е подробно описана в общите условия, неразделна част от процесния договор, които в съответствие с чл. 148, ал. 3 ЗЗП са предварително съгласувани с регулаторен орган (КЗП); че таксата за бързо разглеждане представлява възнаграждение, дължимо на кредитодателя за самостоятелна услуга, предоставяна от него на потребителя преди сключване на договора за кредит и изразяваща се в приоритетното разглеждане на 1 искането за отпускане на кредит в рамките на 15 минути от неговото заявяване. В тази връзка се поддържа, че заявяването на отделна допълнителна и незадължителна услуга, каквато е таксата за бързо разглеждане не следва да се включва в ГПР, тъй като същата не е елемент от формирането му, съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 на ЗПК, и няма основание да се подчинява на предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че процесният договор отговаря на всички специални изисквания в областта на потребителското кредитиране, а именно – нормите на ЗПК и ЗПФУР. По тези съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от С. С. Х., чрез адв. Д. М., с който се излага становище за неоснователност на жалбата. Отправя се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

С обжалваното решение СРС приема, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК, като клаузата в договора, предвиждаща такса в размер на 174,74 лв. за бързо разглеждане заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.

Посочено е, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, както и че услугата „бързо разглеждане“ не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него, доколкото длъжникът дължи възнаграждението за допълнителна услуга от момента на подписване на договора. Освен това е посочено, че посочената такса е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, поради което изключването на тази допълнителна услуга от ГПР и уреждането й в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Прието е, че това води до нищожност на клаузите за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги, поради което искът за прогласяване нищожността на процесната клауза за такса бързо разглеждане е основателен. Доколкото по делото не е било спорно, че ищецът е заплатил чистата стойност на предоставения заем в размер на 1100 лв., 37,06 лв. договорна лихва и 174,74 лв. такса за бързо разглеждане, с оглед извода за нищожност на клаузата, СРС е уважил и иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество, същото е правилно.

Предмет на производството са предявени от С. С. Х. срещу „В..БГ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на клауза, предвиждаща задължение такса за бързо разглеждане в сключен между страните договор за кредит № 9757671003/14.11.2021 г., както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 174,74 лв., платена въз основа на посочената клауза.

Приложими към процесния договор за кредит за разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че между ищеца и ответника е 2 сключен договор за паричен заем № 9757671003/14.11.2021 г., по силата на който ищецът е получил от ответника сумата в размер на 1100 лв., като било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата в размер на 174,74 лв., представляваща такса за бързо разглеждане. Не се спори, че в изпълнение на договора ищецът е изплатил на ответника сумата в размер на 1311,80 лв., от които 1100 лв.- главница, 37,06 лв. -договорна лихва, 174,74 лв. - такса за бързо разглеждане.

Видно от представения по делото договор за кредит № 9757671003/14.11.2021 г., същият се сключен за срок от 30 дни (до 14.12.2021 г.), при следните параметри: лихвен процент за срока на кредита - 40.99 %, сума на лихвата за срока на кредита - 37,06 лв., годишен процент на разходите – 49.70 %; такса за бързо разглеждане – 174,74 лв.; сума за връщане в общ размер на 1311,80 лв.

По делото са представени преддоговорна информация по кредита, с която ищецът е бил запознат, както и приложимите общи условия, като в чл. 1 от същите са дадени дефиниции на съдържащи се в договора термини. Посочено е, че „бързо разглеждане“ е допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис, като таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на кредит и/или допълнителна сума по кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно тарифа на кредитора. Посочено е още, че „такси по кредита“ са такси за предоставяне на допълнителни незадължителни услуги, които са заявени от кредитополучателя като таксата за бързо разглеждане и такса за удължаване.

Съгласно чл. 4, т. 4 от ОУ таксата за експресно разглеждане се изчислява спрямо сумата по кредита и периода договора за кредит.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатИ. на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

В случая по делото е установено, че процесният договор за кредит е сключен при условията на ЗПФУР.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор с потребител, а в конкретния случай ищецът се е позовал изрично на такИ., водещи до плащания на парични суми без основание в полза на ответника.

На първо място следва да се установи дали процесният договор за потребителски 3 кредит отговаря на изискванията на валидност, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В § 1 т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита“, като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.