Решение № 100 от 20.09.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Дряново, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Кремена Д. като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело № 20234220100021 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба на Т. Д. Д. от *** настоящ адрес ***, чрез пълномощник адв. Х.

Й., против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се излага че на ищцата сключила договор за потребителски кредит № 2518415/09.02.2022 г. с ***.

Отпуснатият заем бил в размер на 800 лв., платим на 7 бр. месечни вноски, при ГПР – 21,94 % и ГЛП - 20 %. В чл. 4 от договора и в раздел III, т. 12 от ОУ, било уговорено в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следвало да предостави на кредитора банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от *** гарант-поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 било посочено в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 дни.

На датата на сключване на договора с ***, ищцата и ответникът *** сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ответното дружество, чийто капитал бил собственост на ***, поело задължение да сключи договор за поръчителство с ***, по силата на който да отговаря солидарно за всички задължения, възникнали по повод договора за потребителски кредит, за което ищцата се задължила да заплаща определена сума всеки месец за срока на действие на договора.

Възнаграждението за поръчителство се изплащало директно на ***, разсрочено заедно с месечните вноски по договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за 1 поръчителство ищцата предоставяла дължимите парични суми на ***, което било упълномощено от *** да ги събира в негова полза.

Излага се, че сключеният с *** договор за паричен заем бил такъв за потребителски кредит, за който важали изискванията на ЗПК. Договорът за предоставяне на поръчителство също бил потребителски договор, акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит и действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит или отделни негови клаузи, поради което двете правоотношения следвало да се разгледат съвместно. Освен това кредиторът *** бил едноличен собственик на капитала на *** и кредиторът и поръчителят били свързани лица.

Излага се, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер на сумата по процесния договор или одобрено от заемодателя дружество – поръчител.

Това било неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяло избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то. Тези изисквания били неосъществими за потребителя, предвид обстоятелството, че паричният кредит бил в сравнително нисък размер от 800 лв.

Поставяйки изначално тези изисквания, кредиторът целял да „насочи“ длъжника към единствената форма на обезпечение, която обективно можел да си позволи обезпечение от одобреното от заемодателя дружество ***. Възнаграждението по договора за поръчителство, което представлявало сигурен разход, не било включено към ГПР и по този начин се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ако това възнаграждение било включено в разходите по кредита, то потребителят би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

На следващо място се твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство бил изначално лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора ***, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. В случай, че поръчителят *** изпълни и погаси вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното и допълнителни разноски, като в този случай задължението на заемодателя се прехвърляло от едното дружество към другото с оглед свързаността им. Основен предмет на дейност на ответника *** били гаранционни сделки, като процесната. Печалбата му от извършената търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала ***, който като кредитор обвързал икономически по-слабата страна с допълнително възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без 2 значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните и договорът бил нищожен поради накърняване на добрите нрави. Със сключване на договора за поръчителство се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като уговореното възнаграждение впоследствие ще бъде разпределено като печалба на ***. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за заем, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на ***, кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвиденото в чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение следвало да се включи при определянето на ГПР по Договора за кредит, тъй като отговаряло на всички критерии в пap. 1, т. 1 от ЗПК и представлявало разход, пряко свързан с договора за потребителски кредит, който бил известен на кредитора и следвало да се заплати от потребителя. Горното се потвърждавало и от погасителния план, в който разходът за това възнаграждение бил включен и дължим още с подписването на Договора за кредит.

Договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите нрави, защото уговореното възнаграждение било почти в размер на сумата по отпуснатия заем. В разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който бил икономически по-силната страна в правоотношението, се възползвал от своето правно положение, като осигурил допълнително възнаграждение в своя полза, чрез поръчител срещу възнаграждение. Така уговореното възнаграждение излизало извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Дадената на потребителя възможност да осигури обезпечение в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит не обосновавала обратен извод. Срокът бил твърде кратък, като житейски логично можело да се предположи, че потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени и не могат да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители с големи трудови доходи. Освен това в ЗПК било предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение било лишено от всякакъв смисъл. В случай че кредиторът действително е искал такова да му бъде осигурено, то следвало да го изиска преди предоставянето на кредита, каквато била обичайната практика.

След изрични указания на съда и уточнения от ищеца, са направени следните искания: Д а с е признае за установено в отношенията между страните, че сключеният 3 между тях договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2518415/09.02.2022 г., сключен с ***, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. 2 от ЗЗД, евентуално на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД и чл. 26 ал. 2 предл. 4 от ЗЗД .

В условията на евентуалност е направено искане да с е признае за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, предвиждаща заплащане на възнаграждение в размер на 500 лв. е нищожна поради противоречие със закона, евентуално, като заобикаляща закона, евентуално накърняваща добрите нрави.

Ответникът да бъде осъден, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, да заплати на ищцата сумата от 50 лв. частичен иск от общо 500 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство към договор за потребителски кредит № 2518415/09.02.2022 г., сключен с ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

С протоколно определение от 07.12.2023 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв. - частичен иск от недължимо платена сума по договора за поръчителство, като същият да се счита заведен за сумата от 391,19 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощник ст. юрисконсулт В. М.-С. е депозирало отговор на исковата молба, с който не оспорва, че между ищеца и *** е сключен договор за потребителски кредит № 2518415/09.02.2022 г. за сумата от 800 лв. при ГПР от 21,94% и ГЛП от 20,00%., която ищецът се задължил да върне ведно с договорна възнаградителна лихва от 55,04 лв. на 7 месечни погасителни вноски в срок до 30.09.2022 г. Не се спори, че между ответника и ищеца е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 09.02.2022 г., по силата на който *** се задължило да гарантира като поръчител вземането на *** по договор за потребителски кредит № 2518415/09.02.2022 г. За тази услуга на ответника се дължало възнаграждение в общ размер на 531,87 лв. Твърди се, че задължението по договора за потребителски кредит било изцяло предсрочно изплатено от ищеца, поради което на ответника било дължимо и заплатено възнаграждение в по-малък размер от уговореното в договора за предоставяне на поръчителство - пропорционално на периода, за който се задължил да отговаря като поръчител, който бил по-кратък от първоначално уговорения срок. Не се оспорва, че ищецът е извършил плащания в размер на 50 лв., които са разпределени за погасяване на част от дължимото възнаграждение по договора предоставяне на поръчителство. Оспорва, че са 4 направени направени плащания в размер на 500 лв.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство не е нищожен. В тази връзка се излага, че *** предоставя потребителски кредити при условия, които се уговарят индивидуално с кредитополучателя, като част от тези условия е обезпечаването на договора. В чл. 4, ал. 3 от раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“ на договора за кредит изрично било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. В този смисъл обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на *** било възможност, но не и задължение за кредитополучателя, който имал право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя ***. Обезпечените и необезпечените кредити на *** не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на ***, не били пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Поради това възнаграждението за поръчител не следвало да се включва в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител, било изцяло доброволно и зависело от избора на клиента. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било задължително условие за получаване на кредита и възнаграждението за поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР.