Решение № 665 от 11.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Благоевград, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200501104 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Дирекция "Н", БУЛСТАТ ***, представлявана от К.Ч.А., обжалва решение № 619 от 26.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 1000 от 2023 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Нарушен бил материалният закон. Не били спазени процесуалните правила. Заповедите на директора на парка били издадени от компетентен орган и при обвързването им с осъществени материалноправни основания за дисциплинарно санкциониране при изпълнение на задълженията по възникналата трудовоправна връзка. Произнасянето било в предвидената писмена форма, съдържало посочените в приложимите правни норми реквизити, посочено било фактическото и правното основание, при стриктно спазване на административнопроизводствените правила. Рамките на правораздаването били очертани от фактическите твърдения в исковата молба и при съблюдаване за наличие на основанията за квалифициране на незаконосъобразност на атакувания акт на работодателя. По делото нямало спор за валидност на трудовото правоотношение, в което било извършено и процесното произнасяне, както и нямало оспорване на факта, че служителят е поканен за изслушване и е отправил съответно волеизявление пред работодателя с изисканата насоченост на дисциплинарното производство. Нямало данни и за редовно оспорване на фактите от дисциплинарния състав и да са ангажирани от адресата на производството съответни доказателства, които допълнително да бъдат събирани или изследвани при произнасянето пред съда. Изложените от ответника насрещни фактически и правни доводи в първото по делото съдебно заседание били подкрепени със съответните приложени по делото писмени доказателства, както и допълнително били ангажирани и гласни такива. Въз основа на така събрания доказателствен 1 материал, приетата за установена фактическа обстановка в атакувания съдебен акт била лишена от логична правна аргументация, която да обуславя основателност и уважаване на исковата претенция, а изложените мотиви говорели за неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми от КТ при осъщественото съдебно регулиране на конкретното правоотношение. От съдържанието на процесната прекратителна заповед се извличало реализиране на хипотезата на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, при упражняването на която трудовото правоотношение с ищеца било прекратено, считано от 28.03.2023 г., като работодателят възприел за налични обективните предпоставки за вменяването на дисциплинарна отговорност на служителя и прилагането на определено прекратително правно основание спрямо него, чрез предприемането на всички последователни правни действия по откриването, развитието и приключването на дисциплинарно производство. Съществен начален елемент от същите било изготвянето и връчването на уведомление с изх. № 94-00-227 от 14.03.2023 г. за информирането на заинтересованото лице и предстоящото му изслушване с протокол № 1 от 21.03.2023 г. Релевантно за спора било и следвало да бъде отчетено спазването на процедурата по провеждането на дисциплинарното производство, за което носител на информация били ангажираните по делото доказателства и показанията на свидетеля Д.. Същите релевирали на създадена от ищеца фактическа постановка в разрез с осъществяваните от него трудови функции, установени от длъжността при работодателя и утвърдената за нея длъжностна характеристика, с подписването на която ищецът се ангажирал имуществено срещу опазването на повереното му имущество, в което попадал и повереният му автомобил.

Това видимо убягнало от вниманието на съда, тъй като в такава насока липсвал анализ в мотивите на решението, което се отразило на постановената от него неправилна диспозиция за пълно уважаване на претенцията. Обратно на възприетото от съда, обжалваното уволнение било извършено при наличие на връчено уведомление, чието действие породило и последващо изслушване на служителя, за което имало данни по делото. В този смисъл абсолютно несъстоятелна била изведената мотивировка, която неадекватно била привързана и с приложение на цитирана съдебна практика, доколкото в дисциплинарното производство било гарантирано правото на защита на В.. Районният съд се произнесъл при погрешно отразяване на фактическата обстановка и обсъждане на част от доказателствения материал, извън което останали значими за процеса доказателства, релевиращи на действителното фактическо и правно положение, довело до превратното им възприемане и квалифициране в мотивите на съда. Нямало съществен процесуален пропуск на работодателя да изслуша работника като абсолютна предпоставка за отмяна на последвалия прекратителен акт. Съвсем неадекватно ревизираният съд формирал и своите възприятия с правната си логика, приемайки за необходимо, но неизвършено изслушване на служителя по смисъла на чл. 193 от КТ, и така при непълно изяснена фактология квалифицирал случая, въпреки данни по делото за връчване на уведомление и участие на длъжностни лица в такова процесуално действие. Да се обоснове подобен извод означавало установяване на пълна липса на информация по делото в такава насока, а такава била обсъдена от съда при анализа на показанията на свидетеля Д.. Изхождайки от превратно формираните си изводи и посочена изключителна практика по сходен род дела, решаващата инстанция уважила исковете. Доказателственият материал в неговата съвкупност и застъпените позиции на страните релевирали на фактическо състояние, при което наложително и адекватно на нормативната уредба било упражнено от работодателя негово материално право, при установяване на въздигнатите от законодателя предпоставки за неговото съдебно потвърждаване. Въпреки приетата за установена от съда фактическа 2 обстановка, се стигнало до неправилно и неадекватно прилагане на материалния закон и мотивиране на съдебния акт, при съществени процесуални нарушения на съда.

Фактическата обстановка останала недоизяснена, а това довело до формирането на погрешни фактически и правни изводи за същинското положение, предмет на изследване в повдигнатия трудов спор. Отделно от това, мотивацията в атакуваното решение съставлявала неправилно тълкуване на установените факти по делото, което обусловило възприемане на неналичието на определен фактически състав и неправилното му подвеждане под реализираната от работодателя материалноправна норма, заедно с постановяване на съответната диспозиция за уважаване на исковата претенция. При първоинстанционното произнасяне съдът загърбил задължението си да решава делата според точния смисъл на законите, принципите на правото, обичая и морала, тъй като не било извършено от него пълно изследване на случая и правилно тълкуване на правните норми с оглед на точно обосноваване на конкретното тяхно наложително прилагане /по аргумент от чл. 5 от ГПК/. При анализа на събраните доказателства не били отчетени съществените за правилното решаване на делото обстоятелства - наличие или не на уведомление и изслушване на ищеца, работа по график и действителните негови задължения и отговорности, релевиращи на естеството на спорното правоотношение. Застъпеното от съда становище в посочената от него съдебна практика подменяло тълкуването на понятията в настоящия спор и водело до неправилното прилагане на правна норма по аналогия и за настоящия казус, и за конкретното процесуално положение на страните. Независимо от пропуските на съда в процеса, обосноваването на съдебния акт включвало и препращане към мотивите на цитираната от него противоречива и незадължителна съдебна практика /приложима при напълно изяснена фактическа обстановка/. Изведени били несъстоятелни и неадекватни правни квалификации на установеното различно фактическо положение, което не предполагало прилагане по аналогия на постановките от посочените съдебни решения и идентичното разрешаване на случая. Касаело се за допускане на съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, тъй като били налице грешки на съда относно прилагането на основни принципи в гражданския процес /чл. 7 от ГПК/, събирането на доказателствата в процеса по релевантните за делото факти и данните за тях по делото, както и тяхното подвеждане под неприложима материалноправна норма и нейната диспозиция.

Атакуваното съдебно решение се явявало необосновано и неадекватно на повдигнатото и изследвано фактическо положение, при несъстоятелно наложени категорични изводи за уважаване на исковата претенция, които следвало да са изградени изолирано от практиката на ВКС поради спецификата на установеното пред съда и правния статут на страните по делото. Регулацията на трудовите правоотношения чрез уважаването на иска било основано на непълно изяснена фактология, превратно тълкуване и прилагане на материалното право, което налагало неговата въззивна отмяна и произнасянето от въззивния съд по същество. Съвсем неправилно решаващият съд игнорирал посочените доказателства и процесуалното поведение на страните в процеса, при същевременното отхвърляне на процесуалната активност на ответника за пълното изясняване на фактическата обстановка и на релевантни факти по делото, относими към съдебното произнасяне по съществото на спора. В резултат на допуснатото процесуално нарушение и при непълното изследване на обстоятелствата, съдът основал акта си единствено на категоричния извод за липсата на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, тъй като наказващият орган не бил обосновал акта си след всестранна проверка на обстоятелствата по нарушението и събирането на доказателства за тях. Тежестта на доказване се състояла в правото и 3 задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан, т. е. тя не е задължение да се представят доказателства, но процесуалните й последици можели да водят до недоказването според процесуалното поведение на страните. Оценяването на наведените и установените факти по делото /индикации в гласните доказателства за обяснения и изслушване на служителя-ищец/ задължително трябвало да се обвърже и с изследване на всички изведени от свидетелите обстоятелства и правни действия на страните, свързани с очертаните рамки на правораздаването от обстоятелствената част на исковата молба и доклада по делото, което видимо не било осъществено от решаващия състав. Преди да се произнесе, въззивният съд следвало да извърши същата онази дейност, присъща и за първата инстанция при решаването на спора. Ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени доводи и възражения и с въззивната жалба се навежда такова оплакване, въззивният съд бил длъжен да изложи съображенията си за тяхната релевантност. При въведени обстоятелства за изслушване на ищеца по делото, липсвало процесуално действие на съда за събирането на доказателства по своевременно и адекватно разпределена доказателствена тежест в процеса. Въззивното производство било повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция била свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд бил длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход, можел да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променяли основните му характеристики като въззивно.