Определение № 1208 от 28.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1208 гр. Благоевград, 28.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20231200501115 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал.

2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „П.к.Б.“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Разпореждане № 2037/02.10.2023г., на Районен съд Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 1993/2023г., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците В. С. Р. и А. С. Р. за сумата 1791, 44 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит за периода 01.01.2015г. - 01.09.2018г.

В частната жалба са релевирани оплаквания, за това че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че по заповедното производство съдът не е разполагал с правомощието да се произнася по валидността на сключения договор. Освен това, за да приеме, че дадена клауза е неравноправна е следвало същата да е обявена за такава по съответния процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Договореният ГЛП и ГПР отговарят на законовите изисквания и не противоречат на добрите нрави.

Прави се искане съдебният акт, в обжалваната му част, да бъде отменен и да се издаде заповед по чл. 410 ГПК за сумата, представляваща договорно възнаграждение.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника.

След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна - заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от 1 обжалването и е насочена срещу съдебен акт на заповедния съд в обжалваемата му част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че жалбоподателят „П.к.Б.“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците В. С. Р. и А. С. Р. за сумите както следва: сума в размер на 1193,08 лв., представляваща главница; сума в размер на 1791, 44 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение; сума в размер на 1, 37, представляваща лихва за забава за периода 02.02.2014г. - 01.09.2018г. и сумата в размер на 1298,95 лв., представляваща законна лихва, дължима за периода 01.09.2018г.-28.09.2023г.

Претендирани са също така законна лихва върху главницата от подаване на заявлението и разноски.

Към заявлението са приложени копия на договор за потребителски кредит; ОУ към договора, два погасителни плана и два анекса.

Заповедният съд е отказал издаване на заповед по чл. 410 ГПК за договорната лихва, като е приел че клаузите в договора за ГПР са нищожни, доколкото в ГПР не е включена погасителната вноска по закупения пакет от допълнителни услуги. Посочил е, че след включването на пакета от допълнителни услуги ГПР надхвърля 200 %. Приел е, че е нарушен чл. 19, ал.

4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит е недействителен и се дължи връщане само на чистата стойност.

Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният акт като краен резултат е правилен, но по различни съображения от тези посочени от заповедния съд.

Видно от представения по делото договор длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави.

Видно от приложения договор за потребителски кредит е уговорена главница в размер на 1000 лв., срок на кредита 48 месеца, договорна лихва в размер на 2240 лв., ГПР 110,70 % и ГЛП 78,89 %. Договорът е сключен през 2013г., поради което разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на МС на Република България /действаща от 2014г./ не намира приложение.

Това обаче не означава, че съдът не може да извършва преценка за нищожност на клаузите от договора и такава нищожност в случая е налице по отношение на договорната лихва и уговорени ГПР.

2

Договорната лихва представлява възнаграждение, което финансовата институция получава за услугата по договора за потребителски кредит.

Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В случая предоставената кредитна сума е в размер на 1000 лв., а договорената лихва надвишава повече от два пъти този размер – 2240 лв. По този начин пряко се нарушава принципът на справедливост и се създава предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, което е в противоречие с добрите нрави. При това положение клаузите, според които кредитополучателят дължи договорна лихва в размер на 2240 лв. при ГПР 110,70 %, са нищожни като противоречащи на добрите нрави. Поради това заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за тази сума не е следвало да се издава.

Неоснователни са доводите в частната жалба за това, че заповедният съд не може да прави преценка за валидността на договора, респ. отделни негови клаузи. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2 и ал. 3 ГПК задължават сезираният съд да стори такава преценка и ако констатира наличие на такава клауза следва да отхвърли искането, както в случая е процедирал районният съд.

С оглед на изложеното по-горе жалбата се явява неоснователна, ето защо ще следва разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2037/02.10.2023г. на Районен съд Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 1993/2023г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „П.к.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците В. С. Р. и А. С. Р. за сумата в размер на 1791, 44 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит за периода 01.01.2015г.01.09.2018г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3