Решение № 4187 от 21.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4187 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110109826 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 29922/17.10.2025г. от И. Р. Г., чрез адв. Б. Б. по в.гр.д. № 1980/2025 г. с искане за допълване на Решение № 1720/15.05.2025г., с произнасяне по иска с правно основание чл. 30 от ЗН. Излага, че претенцията е предявена кумулативно с иска по чл. 26, ал. 2, предложение пето от ЗЗД.

В предоставения срок е постъпил отговор от ответника, който счита молбата за неоснователна. Излага, че претенцията е предявена в условията на евентуалност при уважаване на иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като предвид отхвърлянето му не се е сбъднало условието за разглеждането й. Моли съда, да отхвърли искането.

Молбата е подадена от надлежна страна, в пределите на преклузивния срок по ГПК, поради което съдът приема, че следва да бъде разгледана по същество.

Искането за допълване на решението, направено с молба вх. №

№29922/17.10.2025г. по в.гр.д. № 1980/2025 г. от И. Р. Г., чрез адв. Б. Б. е основателно, по следните съображения:

С Определение № 4320/19.09.2025 по в.гр.д. № 1980/2025 г. на ВОС са дадени указания на жалбоподателя, като му е оказано да отстрани нередовностите на исковата си молба, като уточни дали предявява исковата си претенция за възстановяване на запазена част от наследството кумулативно или евентуално с иска си по чл. 26, ал. 1, пр. пето ЗЗД, като съобрази че съединяването поначало е кумулативно.

С решение 1720/15.05.2025г. съдът е отхвърлил предявения И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***, срещу Н. Х. М., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** и С. М. М., ЕГН:**********, адрес: гр. *** иск за прогласяване за нищожен на сключения на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** сключен между наследодателя на ищеца ***, ЕГН: **********, починал на 16.03.2017 г. /продавач/ и ответника Н. М. /купувач/ за недвижим имот: ¾ ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село***, с административен адрес на у*** /***/, представляващ ПИ №***, от квартал 12 /дванадесети/ по плана на село ***, с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м. който имот е нанесен с идент. № ***в КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №1***. от 1350 кв.м., ведно с изградената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м., отразена с идентификатор № ***в КККР, при граници на поземления имот по 1 предходен документ за собственост: път, ПИ № XIII - 121, ПИ № XIV -122 и ПИ № XI – 119, а по КККР със съседи идент. №№ *** като привиден /относително симулативен/, прикриващ действителен договор за дарение, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 от ЗЗД.

Съдът намира, че претенцията за възстановяване на запазена част от наследството на ищцата, същата е неоснователна. За да бъде уважен иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН на ищцата и да бъде възстановена запазената част от наследството на *** прехвърлянето на собствеността на процесния имот трябва да бъде осъществено чрез завещание или дарение, а не както в настоящия случай покупко-продажба. Съдът вече е изложил мотиви за неоснователност на иска за прогласяване за нищожен на сключения на договор за покупкопродажба на недвижим имот прикриващ действителен договор за дарение, на осн. чл. 26, ал.

2, пр. 5 вр. чл. 17 от ЗЗД, предвид което е счел, че договорът за продажба е действителен и искът за възстановяване на накърнена запазена част следва да се отхвърли.

По предявения кумулативно иск по чл. 30 , ал. 1 от ЗН не е събрана държавна такса в настоящото производство. Съгласно утвърдената съдебна практика съдебната практика обективирана в: Определение № 60252 от 7.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2021 г., II г. о., ГК, определение № 26/2.02.2018 г. по гр. д. № 5019/2017 г. на ВКС, І г. о., определение № 336/25.06.2019 г. по ч. гр. д. № 3511/2018 г. на ВКС, ІІ г. о. и по аргумент от т. 1 А и 1 Б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 30, ал. 1 от ЗН е оценяем, тъй като с него се защитава имуществено право. Когато има за предмет вещни права върху недвижим имот, цената му се определя от данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на имота стойността на запазената част на ищцата, от ¾ ид. ч. от процесния имот, която се равнява на ½ ид. ч. възлиза на сумата от 2621,81 лв. и доколкото таксата по аргумент от чл. 1 от Тарифата за таксите събирани от съдилищата по ГПК, не може да по-малко от 50,00 лв. ищцата следва да бъде осъдена да внесе държавна такса в размер на 50,00 лв., на основание чл. 77 от ГПК. Така определената такса би могло да бъде платена доброволно в срока за обжалване на настоящото решение, в който съдът няма да издаде изпълнителен лист за нея.

Предвид разгледания иск и отправеното своевременно искане от ответника за присъждане на разноски за осъществена безплатна правна помощ, следва съдът да се произнесе и по въпроса за разноските с присъждане на възнаграждение на адв. Т., на основание чл. 78, ал. 4, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за отхвърлянето на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН.

С решението на адвоката на ответника вече е определено възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 2000 лв., като предвид отхвърлянето на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН, поради действителността на процесния договор, счита че на адвоката следва да бъде определено допълнително възнаграждение под предвидения ориентир, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като счита за справедливо да се присъди на адв. Т. възнаграждение в размер на 400 лв.

Следва да се изтъкне, че съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 размери на адвокатските възнаграждения, като те могат да служат само като ориентир при определяне на възнаграждението за процесуално представителство. При приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, вида и количеството на извършената работа, съобразно установената съдебна практика. В конкретния случай по кумулативно съединения иск ответникът е провел самостоятелна защита, вкл. е навел твърдения и е провел доказване на наличие на други имоти в наследствената маса, в която връзка са допуснати оценителни експертизи на имуществото.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 от ГПК Решение № ***/15.05.2025г. по гр.д. № 9826/2022г. по описа на ВРС, XII-ти състав, в следния смисъл:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** срещу Н.

Х. М., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН да бъде постановено решение, с което да бъде възстановена запазената част на И. Р. Г., 2

ЕГН:**********, от наследството на *** ЕГН: **********, чрез намаляване на прикритото дарение до размера на запазената на ищеца /дъщеря/ част от наследството – ½ от: ¾ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в село ***, общ. Варна, обл. Варна, с административен адрес на***, представляващ ПИ № XII-120 /дванадесети за сто и двадесети/, от квартал 12 /дванадесети/ по плана на село ***, с площ от 1 300 /хиляда и триста/ кв. м. който имот е нанесен с идент. № ***в КККР, одобрени със заповед РД-18-69/30.01.2020 г. на изп. директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, площ по скица №15-974359/26.08.2022 г. от 1350 кв.м., ведно с изградената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 42 /четиридесет и два/ кв.м., отразена с идентификатор № ***в КККР, при граници на поземления имот по предходен документ за собственост: път, ПИ № XIII 121, ПИ № XIV -122 и ПИ № XI – 119, а по КККР със съседи идент. №№ *** ОСЪЖДА И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** да заплати на адвокат Д.

Х. Т., личен номер: ***, член на ВАК, адрес на кантората: гр.***сумата от 400,00 лв. адвокатско възнаграждение за предоставени безплатни правна защита и съдействие по иска по чл.30 ЗН на ответника по делото Н. Х. М., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА И. Р. Г., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, сумата 50,00 лева, представляваща дължима за производството държавна такса за иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, на основание чл. 77 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните, с изключение на частта относно осъждането за заплащане на държавна такса, в която не подлежи на обжалване.

Препис да се изпрати на страните

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3