Определение № 2817 от 27.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2817 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300502299 по описа за 2026 година

Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Изи Финанс ,, ЕООД , ЕИК 201196810 против Определение № 10312/18.08.2026 г. по гр.д.№ 16873/ 2025г по описа на ПРС, с която съдебният състав е оставил без уважение подадената молба по чл.248 ГПК / във връзка с Решение № 2323/13.05.2026г в частта на разноските. Счита се, че така постановеното определение е неправилно и необосновано, поради което се иска същото да бъде отменено и да постановите ново, като не бъде присъдено или евентуално бъде редуцирано присъденото в полза на АД "К. и Б." адвокатско възнаграждение съобразно реално положения адвокатски труд и по справедливост, съобразно Решение С-438/22 на СЕС.

Постъпил отговор от Кр.Р.К., чрез пълномощник адв.Д.Б., АК-Пловдив , с който се оспорва частната жалба като неоснователна.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е бил сезиран с установителен иск по чл.124 ГПК от потребител по сключен потребителски договор за паричен заем от 30.12.2024г. с ответника, за признаване недължимост на сумата в размер на 511,29 евро, като по делото е проведено едно съдебно заседание, искът е уважен, като поради признаване недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК, като претендираната сума е призната за недължима на ответника.

С обжалваното определение е мотивирано определеното възнаграждение по чл.38 ЗА с преценката за фактическата и правна сложност на делото, практиката на СЕС, невъзможността ищецът да сключи или предложи извънсъдебно споразумение, както и наличието на оспорване от страна на ответника на изложението на ищеца по обстоятелства 1 в исковата молба, в резултат на което е провеждано доказване от проц.представител на ищеца.

Частната жалба е частично основателна.

С обжалваното определение съдът е обосновал определянето на претендирания за присъждане адв. хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, съобразявайки Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, като е дадено следното тълкуване на чл. 101, §1 и §2 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, §3 от ДФЕС: ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, §1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да я приложи по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тя не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

СЕС е посочил също, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта” по смисъла на чл. 101, §1 от ДФЕС. В контекста на произнасянето на СЕС ВКС константно се придържа към становището, аргументирано в Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., че поради несъответствие на НВАР с правото на ЕС регламентираните с нея размери могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да ги прецени с оглед цената на предоставените услуги, вземайки предвид вида на спора, интереса, естеството и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай ПРС е преценил въз основа на въведените с Решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 критерии за определяне на размера на възнаграждението на адвоката по чл.38 ЗА с изключение на материалния интерес като един от тези критерии, преценен съвкупно с останалите при определяне на спорното възнаграждение. В конкретния случай присъденият размер на това възнаграждение възлиза на около ½ от общият размер на предявените искове, поради което при съобразяване на този критерий въззивният състав на ПОС намери, че следва намаляването на възнаграждението в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК до размера от 360 лева с ДДС, равняващо се на 184,07 евро, до който размер следва да се уважи възражението за прекомерност на ответника.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.първо вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 10312/ 18.08.2026г. постановено по гр.д.№ 16873/ 2025г. на ПРС, с което е оставена без уважение молба вх.№ 52840/ 26.05.2026г. на „Изи финанс“, ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение № 2323/ 13.05.2026г постановено по гр.д.

№ 16873/ 2025г. по описа на ПРС в частта на разноските, в което е оставено без уважение искането за намаляване възнаграждението на проц.представител на потребителя по чл.38 ЗА , КАТО ВМЕСТО ТОВА

П О С Т А Н О В Я В А:

ИЗМЕНЯ Решение № 2323/ 13.05.2026г постановено по гр.д.№ 16873/ 2025г. по описа на ПРС в частта на разноските, в което е определено възнаграждение на проц.представител на потребителя за разликата над 184,07 евро с ДДС до 245,42 евро - възнаграждение на основание чл.38 ЗА, КАТО

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК определеното на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на потребителя адвокат Д. Б., АК-Пловдив от 245,42 евро с ДДС на 184,07 евро с ДДС.

Потвърждава определението в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3