Решение № 334 от 11.11.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1007/2024
- Вид
- Решение № 334
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 04.12.2024
- Състав
- Светлана Кирилова Димова
Други актове по делото
- Протокол № 1334 от 18.09.2024 · Светлана Кирилова Димова
Цитирани разпоредби
- чл. 100 ,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1,пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6,т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 334 гр. Сливен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20242230201007 по описа за 2024 година Производството е образувано по повод жалба на И. А. И., с ЕГН**********, живущ в гр.Сливен, ж.к „Сини камъни“ № 19, вх. В , ет 4 , ап.
17 против НП № 24-0804-003959/15.05.24г. на Началник на сектор“ПП“ при ОД на МВР -гр. Сливен, с което за извършено нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и за нарушение по чл. 100,ал.1 т.1 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10лв.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява. Процесуалния му представител моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, в частта относно наложеното наказание за нарушение по чл. 20,ал.1 от ЗДвП. В останалата част, не обжалва НП.
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 30.04.2024 г.в 19:49 часа, в община Сливен като водач на лек автомобил марка „БМВ X 5“ с ДКН РА****КТ управлявал МПС–во по път 1
II-53 км 125 в посока към гр. Сливен. Водачът управлявал посочения лек автомобил, собственост на М.Д.Б. с ЕГН **********, при което извършил маневра изпреварване на друго МПС–во и нарушил пътна маркировка М 1, вследствие на което блъска завиващия на ляво и нарушаващ пътна маркировка М 1 товарен автомобил марка „ФИАТ Добло“ с per. номер СВ ****ХТ.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр номер № ARBB-0069, като уреда е отчел 0 промила алкохол в кръвта. След извършената проверка с техническо средство ДРЕГЕР Дръгтест 5000 с фабричен номер ARME-0068 в 17:46ч на 30.04.2024г, уреда е отчете положителен резултат, поради което на водача е издаден талон за медицинско изследване № 098231. В хода на проверката водачът не е представил СУМПС.
Въз основа на горното на жалбоподателя е съставен АУАН, с които АНО е приел,че е налице нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДП изразяващо се в не съобразяване на поведението на водача с пътната маркировка и по чл. 100 ,ал.1 от ЗДП,изразяващо се в непредставяне на СУМПС.
Въз основа на посочения АУАН, на водача е издадено НП, с което същият е санкциониран за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП като на основание чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200лв. , а за нарушение на чл.100,ал.1 т.1 от ЗДП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,пр.1 от ЗДвП му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 лв.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставителя Г. и св. В., доколкото същите се допълват и не противоречат на писмените доказателства и в частност на съставения АУАН. Дава вяра и на св. К., който е другия участник в ПТП и е категоричен, че поради лошите атмосферни условия не е видял наличната в участъка маркировка М1 както и МПС–во управлявано от жалбоподателя, поради което е предприел завой на ляво и е станал участник в пътно–транспортното произшествие.
Съдът дава вяра на писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателят е управлявал МПС –во като в този участък от пътя е била налична забрана за изпреварване, въведена с пътна маркировка М -1. По делото е установено и това, че по същото време и място в участъка се е движело и друго МПС–во, управлявано от св. К., който е предприел завой на ляво при наличието на същата маркировка, след което е настъпило ПТП.
Съдът прие, обаче, че в хода на административно – наказателното производство, при издаване на обжалваното НП е допуснато нарушение , което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е подписал лично.
В АУАН и НП се съдържат всички минимално изискуеми реквизити. В НП, обаче вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е посочено като такова не по чл. 6,т.1 от ЗДП, както е описано в АУАН, а по чл. 21 ,ал.2 от ЗДП, което е довело до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Разпоредбата на чл. 6,т.1 от ЗДвП съдържа правила за поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за последица и налагането на санкция по административен ред, а именно „Участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на 3 длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
Така посоченото нарушение е описано и възпроизведено текстово както в АУАН като в обстоятелствената му част е посочено, че при изпреварване, водачът не е съобразил поведението си с пътната маркировка.
Въпреки горното, АНО е издал НП против жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДП, което е довело до наличие на противоречие между приетите за установени с АУАН факти и нормата, под която тези факти са подведени при издаването на обжалваното НП. Това е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същия е бил лишен от възможността да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност - дали затова, че е нарушил пътната маркировка М1 или затова, че при управление на МПС–во не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия , релефа, условията на видимост, интензивността на движението и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Воден от горното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, в частта относно нарушение на чл.
20,ал.2 от ЗДП като в останалата му част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото, съдът счита искането от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за частично основателно. В конкретния казус е налице искане от насрещната страна за прекомерност на претендираните разноски, а съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, то се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/ или обезщетение, В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В конкретния казус, видно от приложения договор за правна помощ същото е определено в размер на 4
500,00 лева, поради което съдът следва да го уважи до размера на 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24–0804–003959/15.05.2024 г. на Началника на група Сектор“ПП“ към ОД на МВР-гр.Сливен, в частта в която на И. А. И., с ЕГН **********, от **** е наложено наказание за извършено от него нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2,пр.1 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 200 лв. като ПОТВЪРЖДАВА същото в останала му част относно извършено нарушение на чл. 100 , ал. 1 т.1 от ЗДП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание “ Глоба“ в размер на 10 лв. като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Сливен да заплати в полза на И. А. И., с ЕГН **********, живущ в гр.Сливен, ж.к.“Сини камъни“ № 19, вх. В , ет 4, ап.17, разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5