Решение № 17454 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17454 гр. С, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110162634 по описа за 2023 година

Предявен е иск от В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л, СО, ул.“В О“ № 3, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.С, ул.“Х О“ №..., с която е предявен иск срещу „Ф Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 3, бул.“Ал.М“ № .., офис 20, представлявано от И В Д.а и Д В Н, за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 1081.00 лв., представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит №.../07.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 15.11.2023 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищца т а твърди, че на 07.12.2022 г. е сключила с „Ф Б“ ЕООД договор за потребителски кредит № 214017, по силата на който тя е получила сумата в размер на 6000.00 лв., при лихвен процент от 35.00% и срок от 18 месеца. ГПР е определен на 49.66%.

Отбелязва се, че изпълнението на задължението на кредитополучателя е договорено да бъде обезпечено от М В, въз основа на което ищецът е сключил договор за гаранция с въпросната банка срещу възнаграждение. Посочва, че към 26.10.2023 г. ищцата е имала задължение към ответника в размер на 7079.97 лв. С оглед на това и на обстоятелството, че общата подлежаща на връщане сума по соговора е 14 160 лв,. то с еправи извод, че са заплатени 7081 лв.

С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. Ищецът обръща внимание, той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от ЗПК, като поддържа становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 от ЗПК, процесният договор е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.

1

Освен това се обосновава и противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО, както и с практиката на СЕС по дело С-453/10, дело С-4448-17.

Твърди се, че освен, че разходът за поръчител не е включен в ГПР, потребителят няма възможност и да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е задължитеблно условие за получаване на кредита.

Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по този начин потребителят се поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно е оскъпяването по кредита.

В исковата молба се съдържат и подробни доводи за нищожност на самия договор за поръчителство. Отбелязват се противоречие на Директира 2008/48, на чл.16 от ЗК, на принципа за добросъвестност, .

Ищецът изразява становище, че с оглед данните по делото е налице връзка между договора за кредит и този за гаранция, обусловена от задължението вноските по договора за гаранция да се заплащат с тези по договора за кредит, като по този начин единия договор става част от другия. Обръща се внимание и че кредитора и гаранта са свързани лица.

Според ищеца доколкото договорът за кредит не може да съществува без поръчителството, а съглашението за последното е недействително, то нищожен се явява и самия договор за кредит.

На самостоятелно основание договора за кредит се оспора и поради липсата на посочен лихвен процент, дължим на ден.

С оглед на това, според ищеца той дължи единствено чистата сума на кредита, която е получил, а именно 6000 лв., поради които заплатените над този размер 1081 лв. следва да му бъдат върнати.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.

Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по процесния договор за кредит.

Той обаче оспорва сключването на договор за поръчителство с М Б /Малта/ да е задължително условие за отпускане на кредита. Отбелязва, че при кандидатстване за заем, потребителят може да посочи поръчител, избран от него.

Ответникът определя като неотносими доводите относно недействителността на договора за гаранция, доколкото той не е страна по него. В тази насока излага съображения, че М Б е самостоятелно юридическо лице.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е можел да обезпечи предоставения кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Ответникът признава, че при сключване на такъв договор, той може да информира потребителя с точност за разходите за поръчител, но доколкото това са разходи за предоставяне на обезпечението, те не следва да се включват в ГПР.

Отбелязва се, че ответникът е предоставил на ищеца цялата необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина за неговото формиране, като тя е подробно разписана в стандартния европейски формуляр. Освен това, според ответник, след като на потребителя тази информация му е била предоставена преди сключване на договора, той е разполагал с достатъчно време, за да прецени кое от обезпеченията да избере и съобразно това да сключи договор за кредит. Обръща се внимения, че на всеки етап от процеса за кандидатстване за кредит, кредитополучателят разполага с достатъчно време за преценка, 2 доколкото приемането на условията се осъществява чрез СМС код, който е с валидност от 48 часа.

Освен това, ответникът сочи, че ищецът е разполагал и с възможността да се откаже от договора в съотвествие с чл.29 от ЗПК, респ. чл.9 от договора.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. От страна на ищеца е депозирано писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна и правна следното:

За основателност на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща заплащане на суми по недействителен договор, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията; при доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 07.12.2022 г. В. П. И. е сключила с ответното дружество „Ф Б“ ЕООД договор №... за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 6000.00 лв. Страните са постиглани съгласие годишният лихвен процент да е 35.00%, а годишният процент на разходите 49.66 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща на връщане, а именно 8100.00 лв. и срокът за това – 18 месеца. Към договора е изготвен подробен погасителен план, в който е посочен размера на всяка една погасителна вноска, компонентите, включени в нея /главница и лихва/, както и падежната дата /л.107 от делото/. Съобразно предвиденото в чл.5 от договора, кредитът следва да бъде обезпечен с поръчителството на М В. Не е спорно и че ищцата е сключила договор за гаранция с М В срещу възнаграждение от 6060 лв.

По делото не се спори и че процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 от ЗПФУП, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

В чл.18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, електронния документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /в този смисъл и решение № 70/19.02.2014 г., постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Това означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена 3 форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че процесът по кандидатстване и отпускане на кредит през интернет страницата на „Ф Б“ ЕООД включва попълване и подаване на искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на същия. Според експерта, налице е опция потребителят да избере дали ще посочи личен гарант или ще се възползва от допълнителната услуга – гаранция, предоставена от Фератум банк. Следващата стъпка, описана в заключението е изпращане, при одобрение, на посочения от кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на договора, с изкрично указано право на отказ от договора. При съгласие, потребителят следва да изпрати SMS, че е съгласен да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор от страните по него. В тази насока изрично е отбелязало, че на 07.12.2022 г. в 15:25 ч. на електронната поща, предоставена от ищцата, са й изпратени като прикачени файлове стандартен европейски формуляр, общи условия на ответника и договор за предоставяне на потребителски кредит №.../07.12.2022 г. От заключението на вещото лице се установява, че договорът е написан с големина на шрифта „12“.

При тези данни съдът приема, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние при сключване на процесния договор. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на договора, общият размер на кредита и начина на усвояването му, размера на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, неразделна част от договора с вписани 18 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати за погасяване на отделните вноски. В случая в погасителния план е направена разбивка какво точно включва всяка вноска, без това да е безусловно необходимо, съобразно утвърдената съдебна практика. В същото време клаузите на договора са написани с четлив шрифт, който, както се установи от приетата по делото, съдебно-техническа експертиза е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК.