Решение № 398 от 10.10.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Русе, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Ирена И. като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500568 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Районен съд- Русе с решение № 328 от 14.03.2024г. постановено по гр.д.

№ 5175/23г. е осъдил Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД да заплати на М. Д. В. сумата от 4824,98 лева, претендирани частично от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, ведно със законната лихва за забава считано от 21.11.2022г. до окончателното й изплащане и сумата от 13 040 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане, които вреди са резултат от ПТП настъпило на 14.11.2022г. в гр.

Сливо поле, обл. Русе, причинено виновно при управление на лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. №Р3802ВХ. Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, е осъдено и да заплати на М. Д. В. 1314,60 лева разноски за производство, както и е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвокат П. К. И. и адвокат С. Д. Ц. и двете от *** сумата от 2356,10 лева адвокатско възнаграждение.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че на 14.11.2022г. в гр. Сливо поле е реализирано описаното в исковата молба ПТП, между управлявания от ищцата автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № Р5550АМ, нейна собственост и лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № Р3802ВХ управляван от водача Л. Т. Т., както и че виновен за настъпването на ПТП е 1 водачът Т., който е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.

Непосредствено след произшествието, ищцата е настанена в отделение по „Неврохирургия“ на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе с поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Изписана е от лечебното заведение на 17.11.2022г., като й е издаден болничен лист за общо 24 дни (4 болничен престой и 20 дни домашен престой) с предписано медикаментозно лечение. На 29.11.2022г. е приета за болнично лечение в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна, а на 05.12.2022г. е изписана за домашно лечение с диагноза атипична лицева болка. Издаден е болничен лист за 27 дни – 7 дни стационар и 20 дни домашен режим. Прието е заключение на съдебномедицинска експертиза, в което се сочи, че ищцата в резултат от процесното ПТП е получила охлузване на шията вдясно, сътресение на мозъка, без обективна находка, както и че при М. В. са налице следните заболявания и състояния : ганглионевром на ниво първи-втори гръден прешлен, хидроцефалия, вентрикуломегалия, суспектна мембрана на ниво дистален акведукт, бета таласемия. Според вещото лице може обосновано да се приеме, че установените хидроцефалия и ганглионевром на гръбначния стълб са диагностицирани при двете последователни хоспитализации след процесното ПТП. Състоянието бета-таласемия е с дългогодишна давност, диагностицирано значително преди процесното ПТП. Описаните в исковата молба симптоми – главоболие, световъртеж, лесна уморяемост, замаяност, безсъние, загуба на памет, замъглено виждане и др. от една страна могат да са типични при състояния във връзка с получената травма при ПТП, а от друга страна могат да бъдат общи симптоми при други състояния и заболявания, включително и тези установени при ищцата. При втората хипотеза е възможно ПТП като процесното да влоши тези състояния, характерни за придружаващите заболявания, което да доведе до изостряне на клиничната картина. Според заключението на експертизата няма данни при ищцата да не е настъпило пълно възстановяване от получените травматични увреждания.

Вещото лице е уточнило, че при черепно-мозъчни травми като тази която е получила ищцата, обичайно оплакванията отшумяват в рамките на 3-4 седмици, рядко продължават до 2 месеца, но като правило този вид черепномозъчни травми не дават в продължителен период от време оплаквания. Другите констатирани при ищцата заболявания обаче са в състояние да предизвикат подобни оплаквания в доста по-продължителен период от време. Комбинацията от инцидента и заболяванията би могла да доведе до по-изявена симптоматика – по-силна и по-продължителна.

Пред първата инстанция са разпитани свидетелите В. В. (съпруг на ищцата) и Е. И. (майка на ищцата), които заявяват, че непосредствено след инцидента ищцата била приета в болницата, била неориентирана, замаяна, боляла я главата, виело й се свят, изпитвала болки в гърдите и шията. Във връзка с изследванията които били направени по повод инцидента, било установено за първи път, че тя има заболяването хидроцефалия. До него 2 момент нито тя нито близките й предполагали за такова заболяване. Тя нямала оплаквания, съответно и изследвания във връзка с това заболяване. Напротив водела напълно нормален и активен начин на живот, спортувала, работела, полагала пълноценни грижи за детето и семейството си. След инцидента освен оплакванията от главоболие и световъртеж, започнала да има проблеми със съня, будела се оплаквайки се, че се задушава, станала неспокойна и раздразнителна. Изпитвала затруднение в извършване на обичайните си дейности от преди това както в домакинството, така на работа и при подготовка на докторантурата си в университета. В продължение на около шест месеца не искала да влиза в автомобил и отказвала да шофира.

Състоянието й довело до влошаване на отношенията й с колегата адвокат и се наложило да се разделят, тъй като тя не била в състояние да изпълнява работните си ангажименти както преди инцидента. Поради това, че бълнуването, безсънието и другите симптоми продължавали се наложило ищцата да потърси и специализирана помощ при психиатър. Последния назначил медикаментозна терапия. Едва след около шест месеца след инцидента „нещата лека полека започнали да се подобряват“. Към момента състоянието на ищцата било доста подобрено, пиела едно от лекарствата за депресия от време на време. Не била обаче напълно възстановена.

Пред първата инстанция е приетата и автотехническа експертиза, съгласно която стойността на разходите за възстановяване на щетите, нанесени на автомобила на ищцата при процесното ПТП, изчислени по пазарни цени към месец януари 2023г. е 18349,80 лева. Вещото лице е определило, че пазарната стойност на автомобила към 14.11.2022г. е била около 12500 лева.

Поради обстоятелството, че стойността на разходите необходими за ремонта на процесния автомобил надвишават 70 % от стойността му, вещото лице е посочило, че е налице т.нар. „тотална щета“ на автомобила. Според заключението в конкретния случай не може да се определи каква е била експлоатационната годност на запазените части от автомобила и каква е стойността им. Според представена фактура от 14.11.2022г. и фискален бон към нея, ищцата е заплатила сумата от 120лв. за репатриране на автомобила й от мястото на ПТП. Втори път по фактура и фискален бон от 06.12.2022г. е заплатила 60лв. за транспортиране на автомобила до сервиз на „Стибис“ ООД.

На последното дружество по фактура и фискален бон от 17.03.2023г. са заплатени 360лв. за „разоборудване, демонтаж“ на процесния автомобил, с цел установяване на състоянието му и изготвяне на опис на подлежащите на подмяна и ремонт детайли. Ищцата е предала процесния автомобил за скрап, срещу което е получила сумата от 500 лева. На 21.11.2022г. ищцата отправила до ответното застрахователно дружество застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ. С отговор от 21.02.2023г. ищцата е уведомена от застрахователя, че обезщетението, което й е определена за претърпените имуществени и неимуществени вреди е в общ размер на 3175,02лв. С ново писмо от 26.01.2023г. ответникът е уведомил ищцата, че съгласно изготвена техническа експертиза е установена „тотална щета“ на автомобила и е определено за него 3 обезщетение в размер на 6296,50лв. (70% от стойността му), но за изплащане на същото е изискано представянето от нейна страна на документ за прекратяване на регистрацията. Няма данни по делото за представяне на такъв документ, поради което на ищцата е изплатена сумата от 3175,02лв. по банков път с преводно нареждане от 16.06.2023г.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че единствения спорен въпрос между страните е за размера на дължимото обезщетение и мораторните лихви върху него. Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в уплаха, болка, притеснение, временна нетрудоспособност, в резултат на което са настъпили негативни последици за семейния й живот, професионалната и научна реализация. Съобразявайки естеството на нараняванията получени от ПТП и поставената диагноза, РРС е приел, че тя не е претърпяла сериозни физически наранявания, които да обосноват търпенето на силни и продължителни болки, както и каквото и да е функционално ограничаване на функциите на тялото й, като оплакванията от главоболие, световъртеж и замаяност каквито е имала ищцата е следвало да отшумят за около месец, евентуално до два. Ищцата има установени допълнителни, съпътстващи заболявания, за които е характерна същата симптоматика, като тази при полученото от произшествието мозъчно сътресение и е възможно при наслагването на двата фактора – налични заболявания и травмата от инцидента, да е налице по-изявена симптоматика – по-силна и по-продължителна. Прието е също, че е налице отговорност на деликвента, съответно и на неговия застраховател да обезщетят реално търпените вреди от пострадалия. Съобразено е обстоятелството, че разпитаните свидетели са заинтересовани от изхода на спора, но само поради близката им родствена връзка не следва да бъдат игнорирани показанията им, още повече, че не противоречат на други доказателства включително и на заключението на вещото лице. Прието е, че вторият болничен престой в гр.

Варна не е във връзка с процесното ПТП, а е по повод новооткритото заболяване и необходимостта от изследването му.

Отчитайки вида на травматичното увреждане, периода на временна нетрудоспособност, здравословното състояние на ищцата и търпените от нея вреди като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение за тях размера на 8000 лева. Отчетено е изплащането на сумата от 3175,02 лева, която е приспадната от дължимото обезщетение и е присъдена разликата от 4824,98 лева обезщетение за неимуществени вреди. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 040 лева ведно със законната лихва за забава считано от 03.10.2023г. до окончателното й изплащане, като е прието, че в случая е налице т.нар. „тотална щета“.

Съобразено е също и общоизвестното обстоятелство е, че при закупуване на друг автомобил, който да замени увредения, всеки нов собственик следва да го регистрира (ако е внос от чужбина), да заплати съответните такси и данъци за това, да премине задължителен технически преглед, след която да 4 изразходва не малко средства за подмяна на консумативи по автомобила, които задължително следва да бъдат сменени от новия собственик, проявяващ грижата на добрия стопанин, а ако иска да пътува по републиканската пътна мрежа следва да си закупи и винетка. По тези съображения е прието, че срещу определената средна пазарна цена от 12500 лева ищцата не би могла да си осигури друг идентичен на своя автомобил, регистриран, технически годен да се придвижва (какъвто очевидно е бил нейния), със заплатена винетка, поради което приема за основателна претенцията за сума малко по-висока или 13000 лева.

Не е уважено възражението на ответника, че от стойността на автомобила следва да се приспаднат запазените част, които счита, че са в размер на 25%. дори и в автомобила да има запазени части, тъй като те трябва да бъдат установени и отделени за което следва да бъдат изразходвани допълнителни средства, като съответната дейност може да бъде извършена само в специализирана среда, с която ищцата не разполага. По тези съображения от размера на обезщетението е приспадната стойността на увредения автомобил, която ищцата е получила – 500 лева, тъй като реализирането на средства от запазени части ( а не в цялост) от увредени автомобили не може да бъде вменено в задължение на пострадалите собственици. Съобразени са другите разходи извършени от ищцата след произшествието и е определен окончателен размер на обезщетението за имуществени вреди на 13 040 лева. Присъдени са разноски.