Решение № 130 от 11.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Бургас, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100601400 по описа за 2024 година С присъда № 30 от 12.09.2024 г. по НОХД № 38 3/2024 г. Несебърският районен съд признал подсъдимия Т. Е. К., ЕГН ********** за виновен в това, че на 27.06.2023 г. в гр. Несебър, пред Б. Г.С. - полицейски служител в РУ на МВР - Несебър, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № ****, издадено на 21.09.2007 г. в *** на името на Т. Е. К., роден на *** г. в ***, със срок на валидност до 21.09.2057 г. и на което е бил придаден вид, че е издаден на Т. К., роден на *** г. в *** от компетентните органи на ***, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл.

308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ вр. чл. 42а, ал. 1 НК го осъдил на пробация, включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца.

Съдът се произнесъл по въпросите относно вещественото доказателство и направените по делото разноски, които възложил в тежест на подсъдимия.

1

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от адв. Петър Димитров от Адвокатска колегия - Бургас, защитник на подсъдимия Т. К.. В жалбата е изразено становище, че присъдата е неправилна и постановена в нарушение на закона. Претендира се изменение на съдебния акт, като деянието бъде преквалифицирано по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК, деецът бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в случая следва да се отчете характера на извършеното престъпление – по чл. 316 вр. ал. 2 на чл. 308 НК, отнасящ се за ползване на подправен официален документ, което води до по-голяма обществена опасност на самото деяние. Твърди, че съобразявайки тази обществена опасност, няма как да се приеме, че смекчаващите вината обстоятелства са такива, че да наложат случаят да бъде квалифициран като маловажен.

Защитникът адв. Димитров заявява, че в настоящия случай спорът не е по фактите, а по правото. Твърди, че подсъдимият е лице с изключително ниска степен на обществена опасност, за което ангажира писмени доказателства. Посочва, че осъщественото от К. деяние също не е с висока обществена опасност, защото през времето той не е допуснал нито ПТП, нито е имал наложени наказания. Докато правоохранителните органи не установили, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е неистинско, подсъдимият бил с убеждението, че то е абсолютно легално. След като неистинността била установена, подсъдимият признал вината си и съжалявал за стореното. Според защитника деянието може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 на чл. 308 вр. чл. 316 НК, като в тази насока се позовава на три решения и една присъда, постановени от различни състави на съдилища в Република България. Моли за отмяна на присъдата, за преквалифициране на деянието, след което подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание глоба в максимален размер.

Подсъдимият К. изразява съжаление и моли за снизхождение.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:

2

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, като на основание чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 НПК съдът не е провел разпит на свидетелите и вещото лице, а е прочел протоколите за разпит и експертното заключение.

От събраните по делото доказателства е установено, че подсъдимият Т.

К. бил правоспособен водач на МПС от 1995 г. През 2007 г. всички контролни точки му били отнети, поради което той загубил придобитата правоспособност. Със ЗППАМ № 20046/2007 от 26.03.2007 г. на началника на сектор ПП при ОДМВР - Бургас свидетелството му за управление на МПС било иззето. За да се възстанови неговата правоспособност, на подсъдимия следвало да бъде издадено ново свидетелство за управление на МПС, въз основа на протокол за успешно положен изпит и представяне на съответните документи, съгласно Наредба № І-157 от 01.10.2002 г. Ново свидетелство не било издадено.

На 27.06.2023 г. около 14:30 ч. полицейски наряд в състав от свидетелите Б. С. и Б. С. извършвал обход в гр. Несебър, кв. „Стария възел“. Полицаите спрели за проверка лек автомобил БМВ с рег.№ ***, който бил управляван от подсъдимия Т. К.. По време на проверката подсъдимият представил *** свидетелство за управление на МПС с номер ***, издадено на 21.09.2007 г. на Т. Е. К. /T. E. K./. Разликата в изписването на бащино име на подсъдимия усъмнило свидетеля С. за редовността на документа, поради което подсъдимият бил поканен в сградата на РУ- Несебър, за да бъде извършена проверка на свидетелството от дежурния експерт в РУ - Несебър. Според експертната справка документът бил неистински.

На досъдебното производство е извършена експертиза по техническо изследване на документи, видно от заключението на която предоставеното за изследване *** свидетелство за управление на МПС, което според съдържащите се в него данни е с номер ***, издадено на 21.09.2007 г. на Т. /T./ Е. /E./ К. /K./, роден на *** г. в *** , със срок на валидност 21.09.2057 г., е неистинско (л. 18 от ДП).

От писмо рег.№ В-18777 6212р-19799 от 07.09.2023 г. на ДМОС се установява, че съгласно съобщение от Интерпол Киев, *** СУМПС с № ***, за категория В, е било издадено на 08.10.2008 г. на друго лице. В националната автоматизирана база данни за СУМПС нямало информация за лицето Т. Е. К., роден на *** г. (л. 14 от ДП).

Подсъдимият признава виновно поведение, но твърди, че вината му е „последваща“, тъй като винаги е мислил, че документът е истински.

Настоящият съдебен състав намира твърдението на подсъдимия за недостоверно, което твърдение впрочем е в противоречие със заявеното признаване на вина. Т. К. е имал ясни представи, че не е придобил правоспособност да управлява МПС в ***. Същият не оспорва обстоятелството, че не е преминал обучението, на което задължително е 3 подлежал. Липсват каквито и да било доказателства, че той е положил съответния изпит и е представил нужните документи за издаване на СУМПС в чуждата държава. В този смисъл са категоричните данни, съдържащи се в посоченото по-горе писмо от ДМОС. Самият подсъдим не може да посочи в коя автошкола е бил записан на курс, нито къде и пред кого се е явил на изпит.

Всичко това илюстрира несъстоятелността на неговата теза.

С оглед на изложеното въззивният съдебен състав прие, че подсъдимият К. правилно е признат за виновен. Районният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че деянието му е съставомерно по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Искането на защитника за квалифициране на деянието като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление – по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 НК, е неоснователно. Такова искане е било направено и пред районния съд, който мотивирано го е приел за лишен от основания. Този съд изцяло споделя изложените аргументи от първия съд, поради което не намира за необходимо да ги повтаря. В случая следва да се акцентира на проявения от подсъдимия К. траен престъпен умисъл. В продължение на много години – от м.септември 2007 г. до 27.06.2023 г., той е управлявал МПС, без да е правоспособен за това.

През този дълготраен период подсъдимият е използвал многократно процесния неистински официален документ при извършваните му проверки от органите за контрол на пътното движение. Вярно е, че Т. К. не е допуснал пътно-транспортно произшествие, но видно от приложената по делото справка от КАТ (л.9-10 от ДП), подсъдимият е системен нарушител на правилата за движение – издадени са му 2 наказателни постановления и 10 бр. фишове, по-голямата част от които за груби нарушения по ЗДвП. Липсата на правоспособност за управление на моторно превозно средство, наред с многобройните административни нарушения завишават значително обществената опасност на личността му.

Съдът не може да се съгласи с довода на защитника, че докато правоохранителните органи не установили, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е неистинско, подсъдимият бил с убеждението, че то е абсолютно легално. По този начин всъщност не се аргументира искането за преквалифициране на деянието, а се оспорва наличието на елемент от субективната страна на състава на престъплението. В този смисъл са и обясненията на подсъдимия, за чиято недостоверност съдът вече изложи съображения. Свидетелството за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, а такава правоспособност Т. К. не е притежавал.

Преценявайки посочените по-горе обстоятелства, съдът прие, че случаят не е маловажен. Необремененото съдебно минало на подсъдимия, липсата на други наказателни производства и противообществени прояви, изразеното от него съжаление за случилото се са смекчаващи обстоятелства, които са 4 отчетени в нужната степен от районния съд при определяне на наказанието.

Наложеното наказание – пробация, е определено при условията на чл. 55 НК, а налагането само на двете задължителни пробационни мерки, при това за минимално предвидения в закона срок, е проява на достатъчно снизхождение.

С оглед на изложените съображения и като не намери основание за отмяна или изменение на обжалваната присъда, съдът прие, че същата следва да бъде потвърдена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 30 от 12.09.2024 г. по НОХД № 383/2024 г. по описа на Районен съд - Несебър.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5