Решение № 186 от 20.12.2023, Районен съд - Оряхово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Оряхово, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Л.П. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20231460100643 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), с приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Молбата за защита е депозирана от В. С. П., ЕГН ********** от гр. М. обл. Враца, ул. „9-ти септември“ № 17, действащ чрез пълномощника си адв. М. С. от АК Враца срещу Т. В. П., ЕГН ********** от гр. М. обл. Враца, ул. „9-ти септември“ № 17.

В молбата за защита мотителят твърди, че ответникът е негов син и са живеели заедно в гр. М. обл. Враца, ул. „9-ти септември“ № 17, като съгласно Решение № 97/14.10.2022 г. по гр. дело № 416/2022 г. на РС Оряхово в производство по ЗЗДН спрямо ищеца са били наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН за срок от 12 месеца – до 14.10.2023 г. Също така се сочи, че е бил осигуряван достъп на ищеца до една от постройките в имота, където се намират дърводелските му машини, с които той работи като дърводелец.

На 15.10.2023 г. след изтичане на заповедта за защита, издадена по горецитираното гражданско дело, ищецът е влязъл в жилището на ул. „9-ти септември“ № 17, от което е бил отстранен, но синът му Т. е започнал да го гони и обижда ищеца с думите: „боклук мръсен, махай се от дома ми, иначе ще ти счупя очилата“, вкл. го е заплашил с физическа саморазправа.

Свидетели на случилото се са били Г.В. (майка на ответника и бивша съпруга на ищеца) и Р. В..

Ищецът сочи, че описаният случай не е инцидентен, а години наред е бил подложен на психически тормоз от страна на сина си Т., който го е обиждал и заплашвал. Твърди се също, че сигнали срещу ответника не са подавани, но през последната една година ищецът изпитва постоянен стрес, страх и напрежение от поведението на сина си, за който се сочи, че има зависимост от различни вещества и субстанции, които го правят агресивен и нападателен.

1

Молителят желае от съда съдействие за защита от домашно насилие, като желае Т. П. да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на него, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. М. ул. „9-ти септември“ № 17, като му се забрани да доближава молителя и жилището му на ул. „9-ти септември“ № 17, където работи, вкл. да посещава специализирани програми. Отправена е молба за издаване на Заповед за незабавна защита, с посочените мерки, която с Разпореждане № 1228/16.11.2023 г. е оставена без уважение. По делото са събрани писмени и гласни доказателствени средства.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Молбата за защита е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от акта за домашно насилие и срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима. Молителят и ответникът са баща и син, който факт се установява от представеното удостоверение за родствени връзки, издадено от община Мизия от 29.11.2023 г.

В представената по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН декларация, в молбата за защита и допълнителното уточнение в съдебно заседание са изложени обстоятелства за осъществяване на психически (вербален) тормоз, осъществен чрез отправяне на обиди с думите: „боклук мръсен, махай се от дома ми, иначе ще ти счупя очилата“, вкл. чрез заплаха за саморазправа - „ако влезеш в къщата, ще те пребия и ще ти счупя очилата“, за които обстоятелства се твърди да представляват домашно насилие.

По делото са разпитани двама свидетели – Р. Н. В. (допуснат на ищеца) и Галинка Д.а Велчева (допуснат на ответника - негова майка), които съдът възприема с вяра относно изложените лични впечатления на свидетелите – очевидци на случката между страните от 15.10.2023 г. и разменените между тях реплики, като показанията на св. Велчева съдът преценява съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост.

Св. В. споделя, че познава ищеца от дълги години и на 15.10.2023 г. е отишъл с него до родната му къща в гр. М. за да му я покаже. След влизането им в кухнята са видели св. Г.В., която не познава и която е попитала ищеца какво прави в къщата. Последният й е обяснил, че вече е изтекла заповедта му, с която му е било забранено да влиза и желае да живее в дома си, както и да го покаже на приятеля си (св. В.). В това време се е появил синът на ищеца Т. и при заявеното от ищеца, че иска да покаже къщата си на неговия приятел, ответникът е отправил заплаха към св. В., че ако влезе в къщата ще го пребие, а спрямо свидетеля и ищеца – е заявил, че ще им счупи очилата. Св. В. споделя, че не е чул отправяне на обидни думи от ответника към ищеца, а след репликите на Т., двамата с ищеца са напуснали къщата и не са се разправяли с ответника и неговата майка.

Св. Велчева споделя, че на 15.10.2023 г., след изтичане на заповедта на съда, с която е било забранено на ищеца да доближава къщата, той е дошъл с непознат за нея човек, с тъмни слънчеви очила и го е въвел в стаята на свидетелката, като е искал да му покаже цялата къща. Ответникът Т. в това време е бил отвън и по молба на св. Велчева се е обадил на тел. 112 да съобщи, че в дома им влиза човек, който не познават и който св. Велчева не допуска.

2

Заявява също, че причината да се изплаши и да накара сина си да звънне на тел. 112 е, че през цялото време на забраната, която ищецът е имал през последната година, той е идвал в имота, заканвал се е, че малко остава да изтече забраната и ще се разправя с тях, пресрещал е свидетелката и е подхвърлял подобни реплики, вкл. й е звънял по телефона и я е пресрещал с автомобила си. Във връзка с влизането на непознатия човек с тъмни слънчеви очила в дома им, Т. се е заканил на непознатия, че ако влезе, ще му счупи очилата. В тази връзка съдът не възприема с вяра заявеното от свидетелката, че заканата за счупване на очилата е била отправена само към непознатия, а не и към ищеца, предвид показанията на св. В., който призна, че спрямо самия него е била отправена закана, че Т. ще го пребие, ако влезе в къщата му, а репликата за счупването на очилата е била както срещу него, така и срещу баща му В..

Молителят П. в обясненията си заявява, че от повече от 2 години е заплашван от сина си, поради което се страхува за живота си и винаги посещава дома си с придружител – в случая св. В. и че заканата за пребиване и счупване на очила е била насочена и към двамата, а не само към св. В.. В тази част съдът не възприема с вяра обясненията на ищеца, тъй като св. В. изрично поясни, че заканата на ответника за пребиване, ако влезе в къщата, е била отправена срещу него, а не срещу ищеца В..

Представените от ищеца жалби и сигнали срещу ответника касаят период, извън релевантния законов период, в който се разглежда съответен акт на домашно насилие, като са от 2022 г. и вкл. спрямо трето за спора лице (Д.М.). Жалбата от м. юли 2023 г. касае случай, свързан с достъпа на ищеца до имота си в гр. М. за който е имал забрана да доближава и в нея не се съдържат данни за конкретна проява от страна на ответника на физическо или вербално насилие спрямо ищеца.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Домашното насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на следните юридически факти: осъществен от съответното лице противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, както и наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. Допълнително процесуално изискване, което следва да бъде спазено, е молбата за защита да бъде подадена в едномесечен срок от извършването на твърдените в нея насилствени актове - чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и да бъде придружена от декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В настоящия случай страните са от кръга лица, попадащи сред тези в обхвата на чл. 3 ЗЗДН, спазен е срокът за депозиране на молба за защита и последната е придружена от съответната декларация. Имайки предвид, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в този процес и тя може да бъде достатъчно основание за издаване на исканата заповед за защита на 3 пострадалото лице, макар и да няма други събрани доказателства (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН), то следва да се отчете, че в конкретния случай са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели по делото. При наличието и на тези доказателства, декларацията губи своята доказателствена стойност, придадена й от самия закон.

В закона липсва легална дефиниция на понятието "психическо насилие", както и дефиниция за понятието "емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

От събрания доказателствен материал по делото не се установява безспорно извършването на посочения от молителя акт на психическо насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи за саморазправа.

Такъв извод следва от отделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото, анализирани във фактическото изложение по-горе.

Събраните в хода на производството гласни доказателствени средства не подкрепят изложените в молбата за защита обстоятелства, случили се на 15.10.2023 г., като изложеното от молителя напълно противоречи на показанията на доведения от него свидетел очевидец на случката - св. В., по отношение на твърденията на молителя, че е обиждан от ответника и е заплашван, че ще го пребие, ако влезе в къщата. Св. В. поясни пред съда, че тази заплаха е била отправена само спрямо него, тъй като е бил непознат за ответника и майка му, като не е чул отправяне на обидни думи срещу ищеца.

Единствено потвърди, че ответникът е заплашил ищеца, че ще му счупи очилата, ако не се махне от дома му. От своя страна самият молител в обясненията си призна и потвърди, че ответникът е отправил заплахите и срещу св. В. (което потвърждава показанията на последния), но поддържа твърденията си, че е обиждан и заплашван по начина, изложен в молбата му за защита. Тези твърдения обаче не се подкрепят от събраните доказателства, а репликата на ответника за счупване на очилата на ищеца, ако влезе в дома му, е била провокирана единствено от факта, че баща му В. се е появил с непознат човек с черни слънчеви очила и е искал да го разхожда в къщата им, при наличието на заповед за защита и действаща забрана за молителя да доближава дома на ответника и неговата майка. Действително тази забрана е била изтекла няколко часа преди появата на молителя и св. В., но с оглед всички установени обстоятелства за наличието на конфликтни и напрегнати отношения между страните, свързани с няколко дела за домашно насилие срещу настоящия молител, вкл. производство за развод между молителя и св.

Велчева съдът намира, че съгласно легалната дефиниция в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН репликата на ответника Т. за счупване на очилата на молителя, ако влезе в дома му, не може да се квалифицира като „домашно насилие“. Не може да се приеме, че поведението и действията на ответника, които макар и заплашителни за другата страна, когато са проявени в резултат на силно 4 влошени семейни отношения от една страна и появата на молителя с непознат мъж с тъмни очила в дома на ответника, часове след изтичането на действаща съдебна заповед за забрана да доближава къщата в гр. М. ул. „9-ти септември“ № 17, са акт на домашно насилие. По делото не се установи поведението на ответника да е насочено към предизвикване на негативна промяна в психическото и физическо здраве на молителя. Напротив, от данните по делото се налага изводът, че негативната реакция на ответника е логична последица от поведението на молителя и св. В., които са искали да разглеждат дома, в който живее ответникът и майка му св. Велчева (вкл. са били вече влезли в кухнята им). Последващите действия на ответника, макар и да са обществено укорими, не съставляват проява на домашно насилие. Словесната агресия действително засяга човешкото достойнство, но не във всички случаи оправдава налагането на мерки за закрила по ЗЗДН. Самият молител е дал повод с поведението си за възникване на пререкания между него и ответника, както дори и със св. Велчева, която се е изплашила от появата му с непознатия мъж – св. В. и затова е накарала ответника Т. да се обади на тел. 112. При всички тези обстоятелства съдът намира, че е житейски оправдано да възникне ситуация на напрежение с по-висок интензитет, включително и съпроводена с отправяне на заплахи, като защитна човешка реакция в конкретната ситуация. Житейски допустимо се явява такова поведение, което от една страна съответства на съвременния човек като личност с емоции, които тя има правото да изразява като реакция на обективната действителност (гняв, раздразнение, обида), а от друга - на качеството му на член на регламентираното със съответни правни норми, система от ценности и гарантирани основни права общество. Затова и за домашно насилие може да се определи само поведение, което надхвърля границите на персонално и обществено определената като нормална в конкретна житейска ситуация реакция, която съдът намира, че в случая ответникът Т. П. е проявил към молителя и непознатия за него човек – св. В. и което негово поведение не надхвърля посочените граници. Не всяка проява на агресия е с такава интензивност, че да засегне другата страна в степен, оправдаваща санкционирането й и дефинирането й като насилие.

Разпечатката съдържа 31 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2032714f-63f0-4699-9f7a-d9cb2ad9e20c