Определение № 302 от 14.05.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302 гр. Варна, 14.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500240 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от И. Н. И. от гр. Попово, против разпореждане № 90/02.04.2025г., постановено по в. гр. д.

№ 190/24г. на ОС-Търговище, с което е отхвърлена молбата му за издаване на изпълнителен лист срещу П.К.И..а от гр. Попово, въз основа на невлязлото в сила решение № 124/09.10.24 г. постановено по посоченото въззивно дело (невлязло в сила поради обжалването му пред ВКС), за присъдените с въззивното решението издръжки, платими от майката П.К.И..а на децата И.И.А., П.И.А. и Т.И.., чрез техния баща и законен представител И. Н. И., в размер на по 240.00 лв. месечно за всяко от тях, считано от влизане в сила на решението. В частната жалба се поддържа, че решаващият съд е пренебрегнал константната съдебна практика, според която, независимо от наличието на касационно производство, решението на въззивния съд подлежи на изпълнение, тъй като е годно изпълнително основание, както в частта за упражняване на родителските права и местоживеенето на детето, така и по отношение на режима на лични отношения и издръжката, дължима от съответния родител. Налице е нарушение на нормата на чл. 404, ал. 1, пр. 2 от ГПК, според която на принудително изпълнение подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища по искове за парични вземания.

Освен това касационното обжалване на решението се свързва с дълъг период от време, през който родителят, в случая бащата, който е натоварен с отглеждането на децата, следва да посреща всички техни разходи самостоятелно. Поради изложеното се претендира отмяна на разпореждането и постановяване на съдебен акт за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение.

Предвид едностранния характер на производството, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна П.К.И..а.

1

Настоящият съд намира частната жалба за допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 от ГПК, редовна е, подадена е срещу обжалваем съдебен акт и от страна с правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Съобразно нормата на чл. 406, ал. 1 от ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На осн. чл.

404, т. 1, пр. 2 от ГПК, подлежат на принудително изпълнение осъдителните решения на въззивните съдилища.

С подадената от И. на 25.03.25г. молба е било отправено искане да се издаде изпълнителен лист въз основа на въззивното решение по в. гр. д. № 190/24г. на ВОС само за присъдените издръжки на трите деца (не и за упражняването на родителските права и местоживеенето на децата).

Безспорно в настоящата хипотеза е постановено осъдително решение № 124/09.10.24г. от въззивния съд по в. гр. д. № 190/24г. по описа на ТОС, с което упражняването на родителските права по отношение на децата И.И.А. И.а, род. 2013г., П.И.А. И.а, род. 2018г. и Т.И.. И., род. 2018г., е предоставено на бащата И. Н. И., определено е и местоживеенето на децата при него; определен е режим на лични отношения на майката П.К.И..а с трите деца; като последната е осъдена да заплаща месечна издръжка на всяко от децата чрез техния баща и законен представител, в размер на по 240.00 лв. месечно за всяко от тях, считано от влизане в сила на решението, платима до 1-во число на следващия месец, по посочена от бащата банкова сметка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

Поради това следва да се приеме, че в частта за присъдените издръжки въззивното решение не инкорпорира подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника към настоящия момент, тъй като изискуемостта на задължението е определена, считано от влизането в сила на решението. След като последното не е влязло в сила поради касационното му обжалване, то и не е налице хипотезата на чл. 406, ал. 1 от ГПК и въззивният съд законосъобразно е отказал издаването на изпълнителния лист.

Според задължителните разрешения в т. 6 ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т. 8 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 90/02.04.2025г., постановено по в. гр. д. № 190/24г. на ОС-Търговище.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3