Решение № 227 от 23.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000501350 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260974/12.02.2021г. постановено по гр.д. 3817/20г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, е частично уважен иск с правно основание чл.515 вр.чл.516 ал.4 КЗ, като Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи" е осъдено да заплати в полза на М. А. Й. сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.07.2019г., причинено от лице, притежаващо сертификат „Зелена карта“ по международна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2020г. до окончателното плащане; а на основание чл.

78, ал. 1 ГПК и сумата от 1148,23 лв., представляваща съдебни разноски, съобразно уважената част.

Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди в останалата му част за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., както и за имуществени вреди в размер от 94,80 лв., като неоснователни в тази част.

Присъдени са разноски, като М. А. Й. е осъден да заплати на Сдружение "НББАЗ", сумата от 1302,47 лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, а Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", е осъдено да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 200 лв., представляваща дължима държавна такса.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни застрахователи", оспорва решението в неговата осъдителна част за разликата над 10 000 лв. до 15 000 лв., като моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Посочва, че съдът е приел погрешно, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Видно от заключението на изготвената и приета съдебно-автотехническа експертиза пострадалият е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движил със съобразена скорост и е използвал изцяло лентата си за движение. Вещото лице е посочило, че пътното платно е достатъчно широко, така че дори при частичното навлизане на товарен автомобил марка „ДАФ" в лентата за насрещно движение, водачът на л.а. марка „Мицубиши" е имал възможност да се придвижи в дясната част на своето платно за движение, при което не би настъпил удар между двата автомобила.

В тази връзка ищецът е нарушил разпоредбата на чл.44 ЗДвП /при разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между тях/, с което същият е допринесъл за настъпването на произшествието. Житейски нелогично е да се приеме, че водач на МПС, който има възможност да избегне и предотврати настъпване на ПТП, да не положи никакви грижи за собственото си и това на пътниците здраве, живот и имущество, като не предприеме каквато и да е спасителна маневра за избягване на опасността. Посоченото обстоятелството навежда на обоснован извод, че ищецът не се е движил със съобразена с пътните условия скорост, така че да може да реагира своевременно /чл.20 от ЗДвП/, като по този начин е изложил себе си и пътниците на опасност. Затови моли съдът да отчете съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат от 50% и да присъди справедливо обезщетение в размер от 10 000 лева, което отговаря напълно както на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, така и на трайно установената съдебна практика за подобни случаи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М. А. Й. не изразява становище в писмен вид. С молбастановище от 12.10.2021г. моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 515 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът М. А. Й. твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 19.07.2019 г. по вина на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при беларуски застраховател. Претендира обезщетение за неимуществени вреди - понесени болки и страдания в размер на 40 000 лв., както и имуществени вреди - разходи за лечение в размер от 94,80 лв., причинени при ПТП, настъпило на 19.07.2019г., причинено от лице, притежаващо сертификат „Зелена карта“ по международна застраховка „Гражданска 2 отговорност“. Претендират законната лихва от 04.01.2020 г. и направените по делото разноски.

Ответникът НББАЗ оспорва иска по основание и размер, оспорва настъпване на описаните в исковата молба вреди и причинната им връзка с произшествието, релевира възражение за съпричиняване в условие на евентуалност, като твърди, че пострадалият е можел да предотврати настъпването на удара при спазване на достатъчно странична дистанция, както и че е пътувал без колан. Твърди, че е заплатил в хода на процеса на ищеца сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 94,80 лв. обезщетение за имуществени. Релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като претенцията е неоправдано висока и не отговаря на критериите за справедливост.

Претендира разноски.

От фактическа страна се установява, че процесното ПТП е настъпило на 19.07.2019 г. около 20.00 часа на път ІІ-16, км 47+780 - в района на с.Церово, общ. Своге, при което товарен автомобил, марка „Даф”, модел „ХФ 105.460”, Дк № *******, с водач В.

Т., напуска лентата си за движение и реализира удар с движещия се насрещно на него и в другата лента л.а.марка „Мицубиши”, модел „Л200”, ДК № ******** и с водач М. А. Й..

Автомобилът „Даф” непосредствено преди настъпване на произшествие се е движел по дясната пътна лента на път II-16. В противоположна посока и на същата пътна отсечка се е движил и автомобил „Мицубиши”. Движението е в зоната на участък с равнинна хоризонтална крива. Участниците са се движили със скорости съответно преди настъпване на събитието както следва: л.а.„Мицубиши” с 59 km/h, а автомобил „ДАФ” с 25 km/h. Водачът на автомобила „Даф” поради движението в криволинеен участък от пътя и наличието на мокра пътна настилка и движение със скорост по-висока от критичната, навлиза частично в лентата за насрещно движение, като реализира контакт с предна лява част на управлявания от него автомобил „Даф” с предна част на л.а.„Мицубиши”. Произшествието е настъпило поради пресичане на коридорите на движение на насрещно движещи се автомобили, като това пресичане е настъпило в следствие на „навлизане” на единия автомобил в лентата за движение на другия и на странично разстояние такова, че да се достигне до контакт между тях.

Видно о т заключението по допуснатата АТЕ /л.84/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че водачът на т.а.

„Даф” е имал възможност да предотврати настъпването на събитието при условия на своевременно намаляване на скоростта, с която е навлязъл в десния за него завой и да предприеме действия за промяна на посоката с цел недопускане на пресичане на коридорите на движение на двамата участници, като се осигури минимален, безопасен, страничен, динамичен габарит.

Ето защо правилно СГС е приел, че е налице деликт, осъществен от водача на автомобил „ДАФ”, който не изпълнил задълженията си съгласно чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП, а именно при платно с две ленти на движение е навлязъл в насрещната лента и то в опасната зона на движещия се в това насрещно пътно платно л.а.

В о.с.з. на 27.01.2021г. /л.94/ вещото лице уточнява, че видно от изготвената скица, пострадалият, като водач на л.а. „Мицубиши“, се е движил в рамките на своята лента на движение и не я е напуснал, но е могъл да избегне удара, ако е осигурил страничен габарит, 3 за да избегне удара с насрещно движещия се т.а.

СГС е приел възражението за неоснователно, доколкото този извод на в.л. не намира основание в закона - изискването за движение възможно най-вдясно по платното за движение се отнася за пътища без маркировка, в които пътните ленти не са очертани. При очертани пътни ленти изискването е за движение в най-дясната свободна лента, което изискване пострадалият е спазил. Няма данни при настъпване на удара автомобилът му да е бил извън лентата за движение, следователно движението му е противоправно. Няма категорични данни и за това дали ищецът е пътувал с предпазен колан, съответно - щеше ли коланът да предотврати удара. Съгласно заключенията на вещите лица медик и автоинженер, настъпване на процесното увреждане е възможно и при поставен предпазен колан.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно първия извод, тъй като движението на л.а. е напълно правомерно – в неговата лента за движение при праволинейно движение.

Няма основание да предположи, че насрещно-движещия се т.а. ще предприеме неправомерно навлизане в неговата лента за движение, за да реагира адекватно, като избегне удара. Да, това е било възможно при бърза и адекватна реакция, но липсва противоправност, поради което не може да се ангажира и неговата отговорност по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.

В този смисъл възражението за съпричиняване правилно е преценено като неоснователно, доколкото движението на л.а не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди и техния обем.

От заключението по допуснатата СМЕ /л.82/, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че пострадалият е получил само една средна телесна повреда, а именно - закрито счупване на горния край на лявата раменна кост. Приет е по спешност в Болница „Пирогов“, направено е безкръвно наместване и поставена обездвижваща превръзка тип „Дезо”. Проведено лечение с венозни системи, обезболяващи и противосъсирващи лекарства. На 23.07.2019 г. - след 5-дневно болнично лечение е изписан с подобрение. Издадена са болнични листа за периода от 19.07.2019 г. до 09.01.2020 г. - общо 175 дни. Счупването на горния край на лявата раменна кост е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 6 месеца. Счупването е било закрито и разместено и е наложило извършване на наместване под местна упойка и рентгенов контрол. Ищецът е претърпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, болки с малък интензитет за около 6 месеца.

От представените писмени доказателства (рецепта, фактура и финансов бон, л.20) се установява, че ищецът е направил разходи за закупуване на ортеза за рамо в размер на 94,80 лв.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно - разпит на св.А.

/дъщеря на ищеца/ в о.с.з. на 27.01.2021г., които съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК.

От показанията й се установява, че непосредствено след процесното ПТП в продължителен период от време (около месец и половина) баща й се е преместил да живее 4 при нея, тъй като не е могъл да се обслужва сам и имал нужда от чужда помощ. Два месеца след изписването си от болницата извършвал физиотерапия и нагревки. До момента има затруднения и болки при използване на лявата ръка. Продължава да работи, в сферата на строителството, но е трудоустроен поради болките в ръката и се занимава предимно с документация, не се е чувствал добре, изпитвал силни болки в кръста, който са довели до ограничение на движенията - нуждаел се е от помощ в ежедневието, например за да се обува и облича. Макар след около 3 месеца болките да са намалели, оплакванията продължават и към момента на разглеждане на делото.

Не е спорно в производството и се установява от събраните доказателства, че за превозното средство с украинска регистрация е имало сключен застрахователен договор гражданска отговорност , издаден от ЗД Belgosstrakh, Беларус, който няма кореспондент на територията на РБ. Поради което за ответника в качеството му на компенсационен орган представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, е възникнало задължение да обезщети увредените лица от настъпилото през време на действие на застрахователния договор по системата „Зелена карта застрахователно събитие.