Решение № 434 от 25.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Велико Търново, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Т.ова като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело № 20234100100586 по описа за 2023 година

Предявени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ с цена от 60 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ с цена от 5700лв. за обезщетение за имуществени вреди и иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ с цена от 15 400 британски лири, равняващи се на 35 022лв. за обезщетение за имуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата по всеки иск, считано от твърдяната дата на деликта – 15.08.2022г. до окончателното изплащане.

Ищецът А. И. И. от гр.Свищов, чрез пълномощника си адв.Д. М. – САК, излага твърдения в ИМ, че на 15.08.2022г., около 15-15,25ч. при управление на л.а. „Ауди А7“ от центъра на град Свищов към площад „Свобода“ след проверка от полицейски служители и изпробване с техническо средство се установило наличие на алкохол и метамфетамини, като му бил издаден и талон за кръвно изследване, въз основа на който И. дал кръв за изследване и било образувано ДП №306/2022г. по описа на РУ на МВР Свищов, пр. пр.5771/2022г. по описа на РП – Велико Търново, за това, че на 15.08.2022г. в гр.Свищов ищецът е управлявал МПС – л.а. „Ауди А7“ с рег.№.......с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,82 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „Дрегер Алкотест“. Твърди, че предвид образуваното наказателно производство била прекратена и регистрацията на собственото му ППС за срок от 6 месеца, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози на основание чл.171 т.2 а б.“б“ от 1

ЗДвП. Твърди, че на основание чл.172 ал.4 от ЗДвП му било отнето и свидетелството за управление на МПС, както и табелите с регистрационните номера, а именно с рег.№ВТ 3296АХ. Сочи, че с влязло в законна сила на 03.05.2023г. Постановление от 25.04.2023г. по пр. пр.№5771/22г. РП – Велико Търново е прекратено наказателното производство по ДП №306/22г. по описа на РУ на МВР Свищов, т.к. в хода на образуваното ДП от назначените съдебно – химическа и токсико – химическа експертизи, изследващи кръвта и урината на ищеца се установило, че в кръвта му няма алкохол и не е установено и наличие на упойващи и/или наркотични вещества. Твърди, че на основание образуваното ДП ищецът бил освободен от работа от заеманата от него длъжност по ТПО в „Е. Д. Д. К.“, в Лондон, Великобритания „Шофьор на микробус“ на 18.08.2022г., поради отнетата му шофьорска книжка. Сочи, че поради отнетото му от наказателните власти свидетелство за управление на МПС ищецът не можел да изпълнява трудовата си функция „Шофьор на микробус“ и считано от 18.08.2022г. останал без препитание и работна заплата и претърпял имуществени вреди, изразяващи се в неполучено от ищеца трудово възнаграждение в „Е.Д.Д.К“ за периода от 18.08.2022г. до 20.05.2023г. в размер на 15 400 британски лири, равняващи се на 35 022 лева. Сочи, че преди полицейската проверка сключил на 06.07.2022г. Предварителен договор за продажба на собственото му МПС – л.а. „Ауди А 7“ с рег.№... .. с лицето Е.С. Т., по силата на който се задължил да му прехвърли собствеността върху л.а. срещу продажна цена от 28 500лв., от които получил сумата 9500лв. в деня на подписване на предварителния договор, а останалата сума от 9500лв. получил на 06.08.2022г. Твърди, че съгласно предварителния договор, ищецът се задължил да сключи окончателен договор за прехвърляне на собствеността върху л.а. в деня на плащане на последната вноска на 06.09.2022г. по нотариален ред. Сочи, че предвид факта, че след образуване на ДП били свалени табелите с рег. номера на собствения му л.а. „Ауди А7“ с рег.№.. ..и била прекратена и регистрацията на автомобила, ищецът нямал обективна възможност да прехвърли собствеността на върху л.а. и съответно не получил остатъкът от продажната цена в размер на 9500лв. Сочи, че след изтичане на срока за сключване на окончателен договор – н06.09.2022г. и след получена покана от Е. Т. се наложило да върне на Е. Т. взетите от ищеца две вноски в размер на по 9500лв. на два пъти – на 20.09.2022г. и на 01.10.2022г., както и му заплатил и неустойка в размер на 5700лв. на основание чл.5 ал.3 от предварителния договор от 06.07.2022г., която сума в размер на 5700лв. се явява претърпяна от ищеца материална вреда. Твърди, че, макар и по образуваното ДП на ищеца да не е било повдигнато обвинение, то от същото, с оглед действията на полицията под ръководството на ответника в лицето на ответната Прокуратура на РБългария, ищецът е претърпял освен гореописаните материални щети в размер на 5700лв. и на 15400 британски лири, равняващи се на 35 022 лева, и сериозни морални вреди, които са в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с образуваното наказателно дело – изключителен срам, унижение, уронване на доброто му име пред обществеността, претърпял редица психически притеснения, здравословни проблеми и незаслужено станал жертва на постоянен стрес, дискомфорт, претърпял сериозно психично – емоционално разстройство, преживял невероятно унижение и срам от гаврата с него, т.к. съседи, близки и роднини, макар и по време на водения срещу 2 него наказателен процес да се установило, че не е извършил никакво деяние, започнали да гледат на него като на закоравял престъпник, към когото се отнасят с презрение и ненавист, хората вече имали съвсем различно мнение за него, като граденото му реноме в продължение на години било съсипано. Сочи, че самочувствието му било разбито, приятелите и колегите му се дистанцирали от него, имало усложнение и в семейната му среда, в полицията се държали с него като престъпник. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответната Прокуратура на Р България да заплати на ищеца:

1/сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от факта на воденото наказателно производство по ДП №306/22г. по описа на РУ МВР Свищов, което е прекратено, поради несъставомерност на деянието, 2/сумата от 5700лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в плащането от ищеца на Е. С. Т. на договорената в чл.5 ал.3 от Предварителен договор от 06.07.2022г. неустойка в размер на 5700лв., представляваща 20% от цялата стойност на договора, т.е. 20% от 28500лв., и 3/обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в неполучено от ищеца трудово възнаграждение в „Е. Д.

Д. К.“ за периода от 18.08.2022г. до 20.05.2023г. в размер на 15 400 британски лири, равняващи се на 35 022 лева, ведно със законната лихва върху главницата по всеки иск, считано от твърдяната дата на деликта – 15.08.2022г. до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото съдебни разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Прокуратура на Р България, чрез И.Б. – прокурор във ВТОП, с който заема становище за процесуална допустимост на предявеният иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди. Релевира възражение за процесуална недопустимост на предявените иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди с цена от 5700лв. и иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди с цена от 15 400 британски лири, равняващи се на 35 022лв., т.к. се претендират в резултат от отнемането на СУМПС и прекратяването на регистрацията на МПС на ищеца, т.е. от действия на административни органи по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, които съгласно ал.2 на същия член се разглеждат по реда на АПК и пред административен съд и по тях надлежен ответник е административният орган, извършил твърдените вредоносни действия, а не ПРБ, което ответно възражение е отхвърлено като неоснователно с определението по чл.140 ГПК, т.к. наведените от ответника възражения касаят не допустимостта, а основателността на предявените искове. В случай, че предявените искове бъдат приети за допустими, по същество ответникът оспорва същите изцяло като неоснователни и недоказани. Оспорва прекратяването на наказателното производство да е придобило стабилност на дата 03.05.2023г., т.к. липсват доказателства в тази насока, съответно твърди да няма влязъл в сила акт за приключване на НП срещу ищеца и основание за търсене на отговорност от ПРБ.

Посочва, че дори да се приеме, че НП е прекратено, не са налице другите елементи от ФС на отговорността по ЗОДОВ. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди като недоказан по основание и по размер. Оспорва твърдените негативни последици за ищеца да се вменят като отговорност на ответната ПРБ, с довод, че практически като вредоносни от 3 ищеца се сочат действията на служителите на пътна полиция по отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на автомобила, които всъщност са наложени от тях ПАМ по ЗДвП в хода на започнало административно – наказателно производство – издадена е заповед на основание чл.22 от ЗАНН, чл.172 ал.1 ЗДвП и заповед на Директора на ОДМВР, без каквото и да е фактическо или юридическо позоваване на НПК или данни за престъпление или водено ДП, което още не е било и образувано, без знание, намеса или някакво отношение на ПРБ. Излага, че НП е приключило в разумен срок – само 7 месеца и не се твърдят интензивни процесуално – следствени действия спрямо ищеца, който не е привличан в качеството на обвиняем и не му е налагана мярка за неотклонение или други мерки за процесуална принуда. Оспорва иска за обезщетение за неимуществени вреди и по размер – като прекомерен. Оспорва исковете за обезщетение за имуществени вреди в размер на 5700лв. и 35022лв. и по основание и по размер с довод, че не е налице причинна връзка между твърдените основания за възникването им и действия на ПРБ, както и въобще воденото НП. Досежно иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 022лв. оспорва същия по основание, поради липса на доказателства за сключен трудов договор, неясен срок, както и размера на получаваните трудови възнаграждения, предшестващи датата на твърдяното прекратяване на договора. Твърди се липса на доказателства, че се касае за пропуснати ползи, които да имат сигурен характер, както и липса на причинна връзка с воденото ДП. Оспорва иска за обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 022лв. и по размер с твърдения, че ако се дължат вреди от неполучени трудови възнаграждения, то се дължи само тази част от възнаграждението, която има характер на негов задължителен елемент и не се дължат вреди след прекратяване на НП. Оспорва по основание и по размер и претенцията на лихви върху главниците, предвид акцесорният им характер, както и оспорва началната дата на претенцията за законна лихва /15.08.2022г./ с довод, че в настоящата хипотеза по чл.2 ал.1 т.3 пр.2 ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорският акт за прекратяване на НП, който момент в случая не е доказан, като оспорва да е по – рано от 03.05.2023г., когато ищецът твърди, че постановлението за прекратяване е добило стабилитет. Оспорва истинността на приложените към ИМ частни документи: договор и разписки, писма и удостоверения, като не е уточнено дали оспорва тяхната вярност или автентичност.

Във връзка с направено от ответника с писмения отговор на ИМ оспорване по реда на чл.193 ал.1 ГПК, уточнено в първо СЗ в рамките на определения от съда срок по чл.101 ал.1 ГПК, на истинността /автентичността/ на представените с ИМ от ищеца частни документи – 3 бр. разписки за получена сума, досежно подписа на получателя Е. С.Т. /л.25,26, 27 от делото/, Писмо, потвърждаващо трудово отношение от 08.11.2021г. и писмо до служителя за прекратяване на договора с незабавен ефект от 18.08.2022г. – двете писма, досежно подписа на издателя им М. Г.; писмо, потвърждаващо трудово отношение от 20.05.2023г., досежно подписа на издателя му М. Г., и Предварителен договор за продажба на МПС от 06.07.2022г., досежно подписа на купувача Е. С. Т., и с оглед изявлението на ищеца, че желае да се ползва 4 от оспорените от ответника документи, на основание чл.193 ал.2 ГПК с протоколно определение от 23.02.2024г. е открито производство по чл.193 ал.1 от ГПК по оспорване тяхната истинност /автентичност/, във връзка с което по делото е допусната и изслушана СГрЕ.