Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16 от 21.02.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Частно наказателно дело 29/2025
Вид
Определение № 16
Подписан
21.02.2025
Състав
Елен Михайлов Маламов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16 гр. Смолян, 21.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елен М. Маламов като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Частно наказателно дело № 20255400200029 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.01.2025г. на Окръжна прокуратура - Смолян е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство № 276/2024г. по описа на РУ Смолян, пр.№ 846/2024г. на Окръжна прокуратура - Смолян, водено за престъпление по чл. 142, ал.1 от НК.

Недоволен от това постановление е останал пострадалият от деянието Г. Т. И., който го обжалва, чрез повереника си адв.О., с оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната му и връщане на делото за допълнително разследване със задължителни указания за прилагането на закона. Развиват се доводи, че атакуваното постановление е необосновано, тъй като установените от прокурора по делото фактически положения обективно не съответстват на събрания доказателствен материал, като прокурорът не е изложил мотиви кои доказателства кредитира и кои не.

Смолянският окръжен съд, след като обсъди изложените доводи в жалбата и постановлението за прекратяване на наказателното производство, и като направи преценка на събраните по делото доказателства, намира депозираната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срокът за обжалване на постановлението от страна, имаща право на жалба. Разгледана 1 по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Досъдебно производство № 276/2024г. по описа на РУ - Смолян, пр.

№ 846/2024г. на Окръжна прокуратура – Смолян, е започнато на 15.06.2024 г., по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК, за това че на 15.06.2024г., около 01:30 часа, в с. С., общ. С., в животновъден обект - овчарник, от помещение, предназначено за обитаване на работници, отвлякъл лицето Г. Т. И. от с. С., общ. Л., обл. М. престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.

В хода на разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем, като се установява следната фактическа обстановка:

Св.Г. Т. И. от с.С., общ.Л., от около 4-5 години работел като овчар в животновъден обект - овчарник, находящ се в с. С., общ. Ч., стопанисван от св.Д. С. С. от с. П., обл. П.. Св. И. нямал сключен трудов договор, а работел въз основа на устна договорка при св. С.. Св.Г. И. живеел в обзаведена стая в къщичка, находяща се в близост до сградата на овчарника, същата била оборудвана с печка, телевизор, маса, легла, кабелна телевизия. За работата си в овчарника, св. И. не получавал от св.С. парично заплащане, но вместо това св.

С. му купувал дрехи, обувки, храна, водел го на почивки в Г., осигурявал му нужното медицинско лечение, когато имало нужда от такова. Св. С. закупил на св. И. мобилен телефон марка ,,Н.“c ИМЕИ: ****** и ИМЕИ: ******* и му заплащал сметките. Св.И. бил съгласен с тези условия и работел от няколко години при С..

В обекта, стопанисван от св. С. се отглеждали около 400 овце. Св. И. трябвало да води овцете на паша по ливадите около овчарника, да ги дои, а зимата когато овцете били в затворено пространство ги хранел. В овчарника имало четири прасета и кучета, които св. И. също трябвало да храни. В овчарника работел и св.Р. А. Н. от с. С., обл. С., с когото св. И. се разбирал добре.

През 2023г. Р. Н. напуснал овчарника на Д. С., тъй като не бил доволен от заплащането и отишъл да работи в животновъдния обект овчарник, стопанисван от З. М. в с. С., също като овчар. Г. И. и Р. Н. продължили да поддържат редовно връзка по мобилните си телефони. При разговорите св. Н. споделял на св. И., че условията при З. М. са по-добри от тези, които предлагал Д. С., тъй като М. плащал редовно заплата на работещите в неговия обект и също купувал храна на овчарите. Споделил му, 2 че в помещението, където живее също имало добри условия, имало баня, тоалетна, вода, телевизор, хладилник и печка. Постепенно в разговорите св. Н. започнал да убеждава Г. И. да отиде да работи като овчар при З. М., обещал му, че ще разговаря с М. и ще му предложи да го наеме на работа в обекта му.

При последващ телефонен разговор св. Н. уведомил св. И., че е говорил с М., който се съгласил да го вземе да работи в стопанисвания от него овчарник в с.

С..

Св.Г. И., мотивиран от Р. Н., решил да напусне животновъдния обект на Д. С. и да отиде да работи при З. М. в животновъдния му обект в с. С.. За така взетото решение св. И. не уведомил св. С., а му казал, че иска да го пусне в отпуск за да отиде на гости на Р. Н. в с. С.. Това се случило на 05.06.2024г., когато рано сутринта св. И. напуснал овчарника в с.С., общ. Ч., отишъл в гр.

Ч., където провел телефонен разговор с Р. Н. и се разбрали З. М. да отиде в гр.

Ч. и да го вземе с автомобила си. Св. М. отишъл в гр. Ч., взел св. И. и го закарал в животновъдния му обект в с. С.. Г. И. и З. М. се договорили устно за заплащането за изработен един месец, но не уточнили сумата, която трябвало да му заплаща. Св. И. се съгласил с предложените условия от М. и започнал работа на обекта му. Бил настанен в стая в сграда до овчарника заедно с другия овчар Р. Н.. Стаята била обзаведена с две легла, маса, печка на дърва, пералня, хладилник, телевизор, бойлер, баня и кабелна телевизия на „В.“.

Св.З. М. също купувал храна на овчарите.

Докато св. И. работел в овчарника на св. М. в с. С., св. С. наел друго лице - св.С. Т. Д., което да замести св. И., но същият си тръгнал след няколко дни. Св. Д. твърди, че св. И. излизал в отпуск и след това се обаждал на св. С. да го прибере с автомобила си, отношенията между двамата били добри, нямало конфликти и пререкания. Св. И. не отговарял на повикванията на св.

С., дори изключил телефона си, поради което последният решил да отиде и да го потърси. Св. С. посетил обекта на св. З. М., разговарял със св. Р. Н., който му казал, че св. И. го няма, а същият през това време се скрил, за да не го види св. С..

На 15.06.2024г., около 01.30 часа, св.Д. С. отново посетил овчарника в с. С. за да потърси и прибере работника си Г. И., който напуснал обекта му без да го уведоми. Св. С. пътувал с лек автомобил „М. Л 200“ с per. № *******, с него пътувал и св. И. А. Д. от гр. А., който бил добър познат на С..

3

Св. С. бил спрян от полицейски служители за проверка, след което потеглили отново. Пристигнали на място и Д. С. паркирал лекия автомобил пред сградата на овчарника в с. С., обитавана от Г. И. и Р. Н.. Св.С. влязъл в стаята, където на едното легло спял Г. И., а на другото Р. Н., хванал св. И. за ръката и го събудил, като му казал: „Хайде“. Г. И. се събудил и станал от леглото.

Разбрал, че трябва да тръгва към овчарника в с. С.. Без да задава въпроси и без да възразява на св. С., св. И. доброволно тръгнал заедно с него. Св. И. не събудил Р. Н., нито извикал за помощ, нито се съпротивлявал, дори не потърсил обувките си и се качил доброволно в автомобила на С.. Св. И. отворил задната лява врата и се качил на задната седалка, зад шофьора. Д. С. потеглил обратно към с. С.. Вратите на автомобила не били заключени по време на пътуването. Св. С. щял да мине и през с. П. за да остави св. Д., който пътувал с тях.

Междувременно, около 02:30 часа на 15.06.2024г., св.З. М. потеглил от дома си в с. С. към с. С. за да натовари животни от обора, които трябвало да продава в гр. Х.. По пътя към с. С. провел телефонен разговор с овчаря Р. Н., който му казал, че св.И. го нямало в жилището и в овчарника. Св.М. отишъл в овчарника, но също не установил Г. И.. Досетил се, че преди няколко дни Д. С. идвал в обора му в с. С. за вземе Г. И., който най-вероятно тръгнал заедно с него в посока с. С.. Р. Н. споделил на М., че не се събудил и не е усетил кога Г. излязъл от стаята. Св. М. забелязал, че обувките и чехлите на св. И. били в стаята за живеене. Той знаел, че св. И. избягал от работодателя си, защото не му плащал, а само му купувал храна, цигари, бира, кафе, поради което се притеснил и решил да се обади на тел. 112, като съобщил, че св. И. изчезнал от овчарника и вероятно пътува с предишния му работодател с автомобила му към с. С.. В гр. Ч. полицейските служители Ж. Н. и В. П. спрели лекия автомобил, управляван от С. и завели трите лица в РУ - Ч. за изясняване на случая.

Със заповед за задържане per. №345зз-11/15.06.2024г., Д. С. бил задържан за времето от 03.10 ч. до 17.55 часа на 15.06.2024г. На 15.06.2024г. бил извършен оглед на местопроизшествие, находящо се в обект овчарник, стопанисван от св. М., който се намирал на 90 метра от асфалтов път на с. С., общ. С. и по-конкретно на стаята за живеене на овчарите.

На 15.06.2024г. бил извършен оглед на лек автомобил „М. Л 200“ с 4 per. № *******, при който било констатирано, че всяка врата на автомобил имало инсталиран бутон, от който вратата можела да се отключи и заключи, същите били в изправност и функционирали, което означавало, че при влизането си в автомобила, св. И., ако не е желаел да пътува заедно със св.С., е имал възможност да си отвори вратата и да слезе от автомобила.

Бил предаден с протокол за доброволно предаване от 15.06.2024г. мобилен телефон марка ,,Н.“c ИМЕН: ****** и ИМЕН : *******, ползван от св. Г. И.. На същия бил извършен оглед на веществено доказателство от 27.06.2024г., при който е констатирано наличие на няколко изходящи обаждания на 05.06.2024г. към мобилен номер *******, ползван от св. С., съответно в 10.29ч., в 10.30ч., 10.31ч./разговор 36 сек./ наличие на входящ разговор от телефон с мобилен номер ******* на 05.06.2024г. в 21.11ч. с разговор от 43 секунди.

При огледа на мобилен телефон марка ,,Н.“c ИМЕН: ******* и ИМЕИ: *******, ползван от св. Д. С., приобщен като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване, не е установена комуникация с мобилен номер *******, записан с името „Г.“ в периода на съхраняваните разговори от 12.06.2024г. до 15.06.2024г.

В хода на разследването е изискан и приобщен като веществено доказателство компакт диск, съдържащ аудио запис и 1бр. снимка на електронен картон за прието повикване на тел. 112 на 05.06.2024 в 02.23.58 ч. от мобилен номер ******* /ползван от З. М./ в РЦ-К., на които диск е извършен оглед на ВД.

В хода на разследването е извършена аудио-техническа експертиза, при която е възпроизведен записания текст при подаден сигнал от мобилен номер ******* в РЦ-К. на тел. 112 на 05.06.2024 в 02.23.58 ч. от мобилен номер ******* в РЦ-К..

Видно от приложената по досъдебното производство справка за съдимост на св. Д. С., се установява, че същият е осъждан многократно. За същия е представена и характеристична справка за извършени множество криминалистични регистрации за извършени престъпления от общ характер по НК, като същата са посочени множество влезли в сила присъди по различни текстове от НК.

5

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства, протокол за извършена аудио-техническа експертиза, справка за съдимост, характеристична справка и други.

След преценката на всички доказателства, събрани при разследването, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, прокурорът е стигнал до правилния извод, че по делото не се установява извършено престъпление по чл. 142, ал. 1 от НК.

Органите на досъдебното производство са изпълнили своите задължения и са провели обективно, всестранно и пълно разследване събрани са годни, относими към предмета на доказване и допустими доказателства, с които е изяснена обективната истина. Разпитани са всички лица, възприели факти и обстоятелства по случая, приобщени са писмени и веществени доказателствени средства, липсва правна възможност за извършване на допълнителни действия по разследването и за събиране на други доказателства, които по един несъмнен и категоричен начин да сочат за извършване на престъпление от общ характер.

Престъплението по чл. 142, ал. 1 от НК се изразява в принудителна промяна на досегашното местоположение на пострадалия, като това следва да е станало без съгласието му, след като дееца е упражнил спрямо него някаква принуда - психическо или физическо насилие.