Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2082 от 10.09.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 2780/2026
Вид
Решение № 2082
Подписан
10.09.2026
Състав
КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2082 гр. Бургас, 10.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120102780 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.18 и сл. ЗЗДН и е образувано по молба, подадена от И. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: ***, за издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено от Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, спрямо молителката.

В молбата са изложени твърдения, че молителката и ответникът са съпрузи. Твърди се, че молителката е подложена на тормоз от *** до настоящия момент, като тормозът се изразява в ежедневни обиди, крясъци и унизителни квалификации като „коя си ти“, „нищо нямаш“, „с какво си допринесла“, целящи да накърнят достойнството й и да я поставят в състояние на постоянен страх и подчинение. Твърди се, че на ***, около 12:00 по обяд в семейното жилище в ***, ***, напрежението ескалирало до физическа саморазправа. Ответникът без никакъв повод започнал да крещи и обижда И. и снаха си Е.. В кулминацията на агресията си, пред очите на Е., която е бременна в шестия месец, и пред двете малолетни деца на 3 и 5 години /внуци на И. и Н. и деца на В. и Е./, както и пред собствените си родители, Н. В. нанася удар с ръка в лицето на съпругата си И. В..

Към молбата е представена писмена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Молбата за защита е постъпила в срока по чл.10 ЗЗДН. Подадена е срещу пасивно легитимирано лице, съгласно чл. 3 ЗЗДН. Поради изложеното молбата е допустима.

По делото е издадена заповед за незабавна защита.

В съдебно заседание молителката се явява лично и чрез процесуален представител иска налагане на мерките за защита.

1

Ответникът се явява лично в съдебно заседание и чрез процесуален представител оспорва твърденията на молителя.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Съгласно чл. 13, ал.2, т.3 и ал. 3 ЗЗДН, декларацията от молителя по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е доказателствено средство относно изложените в нея обстоятелства.

Представено е удостоверение за сключен граждански брак, видно от което страните са съпрузи.

Представен е нотариален акт от ***, видно от който страните са дарили на Д. В. и Н. В. В. апартамент на втори етаж с площ 121 кв. м. с адрес ***, като дарителите са запазили пожизнено правото на ползване върху имота.

Представен е нотариален акт от ***, видно от който В. Н. В.. и Е. З. В. даряват на Е. Н. В. апартамент на първия жилищен етаж на адрес ***.

От документите съдържащи се в изисканата преписка по подадения сигнал на тел. 112 на *** се установява, че на тази дата е подаден сигнал за домашно насилие, като при пристигане на служителите на адреса в ***, били установени лицата В. В., Е. О., И. В., Н. В.. Не се установили данни за извършено престъпление от общ характер. Снети са сведения на присъствалите лица, като на ответникът е съставен протокол за предупреждение по чл. 65 ЗМВР. Представен е въпросник при случаи на домашно насилие, в който единствено с отговор да – молителката е посочила, че ответникът е безработен.

Представено е извлечение от онлайн кореспонденция по мобилно приложение, видно от която от профил с наименование В. е изпратено към друг профил съобщение с текст „Ще освободиш ли доброволно за лятото или не?“, като адресата на това съобщение е изпратил съобщения с текст „Какво да ти освободя“ и „Прочети закона или направи консултация с адвокат“. Това доказателствено средство представлява частен неподписан документ и следва да бъде ценено по вътрешно убеждение от съда съобразно останалите доказателствени материали.

От показанията на разпитания свидетел Е. Д. О.-В. – съпруга на синът на страните по делото, се установява че ответникът е променил отношението си към съпругата си. Отношенията му със свидетелката също не били много добри. Доброволно страните по делото прехвърлили собствеността върху втория етаж от сградата в полза на внуците си. От няколко години молителката помагала за грижите за децата в София. Ответникът се 2 противопоставял да бъде извършен ремонт на втория етаж. Ответникът ползвал гардероб на втория жилищен етаж и се грижил за родителите си, които обитавали първия етаж. На *** свидетелката и молителката оправяли багажа като гардероба, който ползвал ответника станал причина за скандал.

Не са искали разрешение за ползването му. Свидетелката заявява, че лично възприела как ответникът одарил шамар на молителката. В гардероба имало вещи както на ответника, така и на молителката. Молителката и свидетелката поискали да сложат вещи за детето в този гардероб. Майката на ответника не възприела удара, защото не присъствала в този момент.

От показанията на разпитания свидетел Е. З. В. – майка на ответника, се установява че тя не е видяла ответникът да е удрял молителката.

Съдът кредитира показанията на свидетелите съобразно описаното погоре. Съответно в тези свои части показанията са логични не противоречат едни на други и установяват закономерно фактическата обстановка – предмет на доказване по делото. Необсъдената част от свидетелските показания не е относима към предмета на доказване.

От обясненията на ответника снети по реда на чл. 176 ГПК се установява, че преди инцидента снаха му и съпругата му са ровили в гардероба, в който той държи лични свои вещи.

От приложената като доказателствено средство декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, се установява че ***, ответникът нанася удар с ръка в лицето на съпругата си И. В..

Доказателствената сила на декларацията в настоящия случай не беше оборена от събраните други доказателствени средства. Това е така, защото повечето събрани доказателствени средства са в подкрепа на фактите изложени в декларацията.

Поради установеността на заявеното в декларацията съдът намира, че ответникът е извършил акт на домашно физическо насилие срещу молителката. Въпреки това същият е с нисък интензитет, като за тази констатация има значение обстоятелството, че молителката е искала да упражни акт на управление по отношение на собствени на ответника движими вещи. Съдът в настоящото производство при преценката интензитета на акта на домашно насилие, следва да съобрази мотивите на ответника за извършването му.

Така, всичко изложено по-горе дава основание на съда да приеме молбата за защита за основателна, поради което същата следва да бъде уважена.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН не представляват наказание за извършителя, а налагани от съда принудителни мерки, които имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл.5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/.

При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя 3 преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие, съдът намира за подходяща единствено мярката по чл. 5, ал. 1, т.1 ЗЗДН, като да е безсрочна. Упражнената процесуална принуда с издадената заповед за незабавна защита, с която е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН за срока на разглеждане на делото в достатъчна степен е въздействала на ответника да преосмисли своето бъдещо поведение. Поради това не е необходимо налагането на тази мярка и с решението по същество. Липсват твърдения и доказателства, ответникът да проявявал физическа агресия в друг случай. Също така съдът следва да съобрази грижата, която ответникът полага за родителите си, които живеят в същото жилище.

Съдът счита, че така определените мерки в достатъчна степен отговарят на предварително зададените законови функции и цели.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото и сторените от молителя разноски следва да се възложат на ответната страна.

Дължимата по делото държавна такса по чл. 3 от Тарифата е в размер на 15,34 евро, като ответникът следва да бъде осъден да я заплатят в полза на съда.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да възстанови на молителката Т. Д. сторените от нея разноски.

По изложените мотиви, Бургаски районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА мярка за защита на И. Б. В. с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу актове на домашно насилие, осъществени на *** от Н. В. В., ЕГН **********, с адрес: ***, като:

ЗАДЪЛЖАВА Н. В. В., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. Б. В. с ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. В. В., ЕГН **********, че на основание чл.21, ал. 3 ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на Прокуратурата.

ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 15,34 евро.

ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, да заплати на И. Б. В. с ЕГН **********, сумата в размер на 500 евро, представляваща разноски по делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, на Център за превенция на насилието и престъпността, както и на РУ на МВР по настоящите адреси на извършителя и на пострадалите лица.

4

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в 7-дневен срок считано от 10.09.2026 г.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5