Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 52 от 30.01.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 357/2024
Вид
Решение № 52
Подписан
30.01.2025
В сила
30.01.2025
Състав
Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Магдалена Димова Инджова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500357 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство С. К. А. срещу Решение № 84 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 542 / 2023 г. по описа на РС – Костинброд, в частта с която е отхвърлен искът й с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между нея и „В.Б.“ ЕООД Анекс за допълнителна сума от 29.03.2023 г. към Договор за потребителки кредит № 9739309009 от 28.03.23 г.

Решението се обжалва с твърдения за неправилност поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че предвидената в анекса такса за бързо разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита и като такава е следвало да бъде включена при определяне на ГПР по кредита. Жалбоподателката счита, че с невключването на допълнителната такса в годишния процент на разходите се е стигнало до недействителност на самия Анекс за допълнителна сума от 29.03.2023 г., поради което тя следва да върне само чистата стойност по договора.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „В.Б.“ ЕООД оспорва жалбата и моли съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

1

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

По делото не е спорно, че между страните е бил сключен Договор за потребителки кредит № 9739309009 от 28.03.2023 г. На 29.03.2023 г. е бил подписан Анекс за допълнителна сума към договора за кредит, с който е било уговорено получаването на допълнителна сума в размер на 1 200 лв. за срок до 27.04.2023 г. и при годишен процент на разходите в размер на 49,7 %. Било е уговорено и задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 254,30 лв. С допълнително уговорената сума общо дължимата сума по анекса е възлизала на 1 493,59 лв., от които 1 200 лв. главница, 254,30 лв. такса за експресно/бързо разглеждане и 39,29 лв. възнаградителна лихва.

В приложимите към договора за кредит Общи условия, в чл. 1 "Определения" е посочено, че таксата за бързо разглеждане, представлява допълнителна незадължителна услуга, предоставяна от кредитора по искане на кредитополучателя, която гарантира обработката на искането за кредит и отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път. В чл. 4.2 от ОУ е посочено, че кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя изрично да заяви бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит, като съгласно чл. 4.4 от ОУ при отправено такова изрично искане за ползване на услугата кредитополучателят дължи такса, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора.

Посочено е в чл. 4.5 от ОУ, че услугата за бързо разглеждане не представлява задължително условие за отпускане на заемната сума, като същата не увеличава и възможностите на кредитополучателят да получи кредит.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че с оглед разпоредбата на чл. 7 от ОУ годишния процент на разходите, изчислен от кредитодателя, не включва разходите за допълнителни незадължителни услуги.

Не е спорно също така, че сключеният между страните договор е потребителки, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Спорът е дали са налице неравноправни клаузи в договора, които водят до недействителност на целия договор.

В чл. 11, ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 2 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 22 ЗП, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими за усвояване на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на процесния договор, ведно с анекса, на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 1 200 лв. при лихва в размер на 40,97 % и годишен процент на разходите 49,7%.

При така изложеното е видно, че договорът за потребителски кредит формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е посочен ГПР. Цифрово посоченият ГПР от 49.7 % обаче не е действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения.

Както бе установено по-горе, част от вземането на кредитодателя представлява такса за бързо разглеждане на кредита, която част не е била включена при формиране на посочения в анекса ГПР. Настоящата съдебна инстанция намира, че "допълнителната такса" следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход по кредита на зоптребителя – всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Несъмнено заплащането от ищеца на такса за бързо разглеждане на кредита, представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит.

От допълнителното заключение по извършената по делото съдебносчетоводна експертиза, се установява, че действителният ГПР, включващ таксата за бързо разглеждане, би възлизал на 1 282,30 %, т.е. на стойност многократно над императивно установения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Това е мотивирало 3 кредитора да прикрие реалния процент на разходите, като не включи дължимите такси в ГПР.

Ето защо и доколкото в процесния случай в уговорения ГПР не са били включени всички действителни разходи, съдът намира, че е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК. Това означава, че сключеният между страните Анекс за допълнителна сума от 29.03.23 г. към Договор за потребителки кредит № 9739309009 от 28.03.2023 г. е нищожен като противоречащ на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК. Следователно първонистанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част. Въззивната инстанция следва да се постанови друго решение, с което предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК да бъде уважен.

С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски за предоставената на жалбоподателката безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, които съдът определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 449,36 лв. без ДДС за всяка съдебна инстанция или 898,72 лв. без ДДС лева общо за двете съдебни инстанции. По делото е представена справка за регистрация по ДДС на адвокат А. Д., поради което към минимално дължимото според Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие следва да се прибавят 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката.

Воден от горното Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 84 от 05.03.2024 г., постановено по гр. д. № 542 / 2023 г. по описа на Районен съд – Костинброд, В ЧАСТТА с която е бил отхвърлен искът по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20 ЗПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕН сключеният на 29.03.2023 г. между С. К. А. с ЕГН ********** и „В.Б.“ ЕООД с ЕИК 202393458 Анекс за допълнителна сума от 29.03.2023 г. към Договор за потребителки кредит № 9739309009 от 28.03.2023 година.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „В.Б.“ ЕООД с ЕИК 202393458 да заплати на адвокат А.

Д. – САК, личен номер 1000768210, сумата в размер на 1 078,46 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената 4 безплатна правна помощ пред двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5