Решение № 230 от 11.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Стара Загора, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000190 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Т. Н. Н. против решение № 150/27.02.2023г., постановено по гр.д. № 2035/2022г., с което е признато за установено по отношение на Т. Н. Н., че дължи на „П.П.М.“ ООД сумата от 1485.62 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед от 1 12.02.2018 г., предявен за плащане на 30.11.2020 г., прехвърлен с джиро на 28.10.2021 г., и законна лихва върху тази сума от 09.02.2022 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед № 288/10.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.дело № 558 по описа за 2022 г. на С. районен съд. Във въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното решение, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Изложени са подробни съображения във връзка с твърденията за незаконосъобразност на акта. Направено е искане да се отмени обжалваното решение изцяло и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по делото пред двете инстанции.

1

В законоустановения срок е представен отговор от страна на въззиваемото дружество. Постъпило е писмено становище с което е взето такова по същество на спора. Претендира за направените разноски.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.02.2018 г. ответницата е издала процесния запис на заповед, с който безусловно се задължила да заплати на предявяване и без протест на „К.“ ООД сумата от 2424 лева. Върху този запис на заповед няма отбелязвания за извършени плащания на част или на цялата обещана с него сума от 2424 лева, нито по делото е представена разписка за наличие на такива плащания по него до приключване на съдебното дирене.

Предявен е за плащане на ответницата на 30.11.2020 г., което същата е удостоверила със саморъчното изписване на имената и подписа си под това изявление в него, в определения от същата при издаването му по-дълъг от посочения в чл. 487, ал. 1 изр. 3, във вр. с чл. 537 и чл. 538, ал. 1 ТЗ - 5годишен срок от издаването му. С това му предявяване е настъпил на същата дата и уговореният в този запис на заповед падеж „на предявяване” за плащането му.

Същият запис на заповед е джиросан след това на 28.10.2021 г. на ищеца, с подписаното във формата по чл. 468, ал. 1 ТЗ на гърба му джиро от джиранта „М.П.М.“ ЕАД - универсален правоприемник на преобразувалото се в него на 10.10.2019 г. юридическо лице „К.“ ООД, на което според записа на заповед следва да се плати, което е видно от търговския регистър.

За неизпълненото задължение по него от 1485.62 лева ищецът е подал на 09.02.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК срещу ответницата. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 558 по описа за 2022 г. на С. районен съд, по което на 10.02.2022 г. е издадена исканата от него заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за същата 2 сума, и законна лихва върху нея от 09.02.2022 г. до изплащането й, както и 509.71 лева за разноски по делото.

На 19.04.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответницата е подала възражение по образец срещу тази заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея. Поради това на 26.05.2022 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск, който поради това се счита 2 предявен на 09.02.2022 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответницата.

От заключението на назначената по делото съдебно - почеркова експертиза се установява, че саморъчно изписаните в записа на заповед имена и подпис за издател на процесния запис на заповед са положени от ответницата, която е изписала саморъчно имената си и положила подписа си и под изявлението в него, че същият й е предявен за плащане на 30.11.2020 г..

Вещото лице установява още, че цифровият запис на датата 30.11.2020 г. на предявяване на този запис на заповед за плащане на ответницата, не е положен от нея и е изпълнен с химикална паста с различен химичен състав от този, с който са вписани в него имената и подписите й.

Предвид установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал.

1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени от ответника твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записа на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

В случая ответника не твърди съществуването на каузално правоотношение, поради което следва да докаже възраженията си по делото: че ЗЗ е нищожен, алт. унищожаем.

Тези възражения съдът е обсъдил подробно в решението си и правило е приел, че са напълно неоснователни и недоказани. Процесния запис на заповед има всички реквизити на чл. 535 ТЗ. Поради това е редовен от външна страна. Джирото по него е направено след падежа на този запис на заповед, но то има същото действие по чл. 469, ал. 1 ТЗ – прехвърлило е вземането по записа на заповед на ищеца, който е последен джиратар по него.

Падежът за плащането е настъпил на 30.11.2020 г., когато е предявен за плащане на ответницата, която с подписа под това изявление в него е признала факта на предявяването му.

Във въззивната жалба жалбоподателката, чрез адв. А. сочи, че ответницата никога не е издавала ЗЗ и не се задължила по такъв документ. От заключението назначената по делото съдебно - почеркова експертиза обаче е установено, че саморъчно изписаните в записа на заповед имена и подпис за 3 издател на процесния запис на заповед са положени от именно ответницата.

По отношение на другите възражения, че документа е антидатиран относно датата на издаване и на плащане, че липсва съгласие за издаването му, следва да се отбележи, че ответника, чиято е доказателствената тежест за установяване на тези възражения, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на тези обстоятелства. Правилни са изводите на СтРС, че процесният запис на заповед е платим с предявяването му – на датата и мястото, където то е извършено. Поради това няма изискване в ТЗ за лично поставяне от издателя на датата на предявяването на такъв запис на заповед, какъвто е процесния.

Правилно при това положение предявения от ищеца срещу ответницата иск с правно основание чл. 422 ГПК е уважен. Съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция, които са изчерпателни, подробни и ясни, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 540 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

С оглед цената на иска в размер на 1485,62 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/27.02.2023г., постановено по гр.д. № 2035/2022г., на СтРС.

ОСЪЖДА Т. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З.**, да заплати на „П.П.М.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.***, сумата от 540 лв. разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5