Решение № 5329 от 06.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5329 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20251100510119 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 12931/02.07.2025 г., постановено по гражданско дело № 69943/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 92 състав, е изменен на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размерът на издръжката, определена с Решение № 59893/06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 58554/2019 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в сила на 06.03.2020 г., като И. С. С. е осъден да заплаща на малолетната К. И.ва С.а, чрез нейната майка и законен представител Б. Г. Ф., месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 25.11.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, както и на малолетния С. И.в С., чрез неговата майка и законен представител Б. Г. Ф., месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 25.11.2024 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване. С решението ответникът е осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 432 лв., а на ищците и 1 сумата от 510 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. В частта относно присъдената издръжка е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в първоинстанционното производство и въззивник в настоящото производство – И. С. С., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба срещу решението. Поддържа, че същото е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че по делото не е установено по безспорен начин настъпването на съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, като изминалият период от време и инфлационните процеси сами по себе си не обосновавали увеличение на издръжката над минимално установения размер. Счита, че липсват доказателства за твърдените разходи за извънкласни дейности и ортодонтско лечение, като същите не били съгласувани с него. Поддържа още, че първоинстанционният съд не е съобразил материалното му положение, включително задълженията му по банков кредит, както и че социалният доклад не установявал съществено изменение на обстоятелствата. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като размерът на издръжката бъде определен на 270 лв. месечно за всяко от децата, евентуално да бъде изменено и в частта относно държавната такса и разноските. Претендира разноски.

В хода на съдебното дирене въззивникът чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа въззивната си жалба, като моли за уважаването и.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите К. И.ва С.а и С. И.в С., действащи чрез своята майка и законен представител Б. Г. Ф., с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че по делото са събрани достатъчно доказателства за значително увеличените потребности на децата, обусловени от възрастта им, обучението, извънкласните дейности и здравословните им нужди, както и че определените от първоинстанционния съд размери съответстват както на нуждите на децата, така и на материалните възможности на бащата. Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

2

В хода на съдебното дирене въззиваемите чрез процесуалния си представител, заявяват, че поддържат заявеното в отговора становище, като пледират въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно по изложените от тях съображения. Претендират сторените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивната проверка, очертан с подадената въззивна жалба, настоящият съдебен състав констатира, че първоинстанционното решение е влязло в сила в необжалваната му част, а именно относно увеличението на издръжката до размера от 225 лева до признатия от въззивника размер от по 270 лева месечно за всяко от децата, считано от 25.11.2024 г. до настъпване на причини за нейното прекратяване или изменение.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба от малолетните К. И.ва С.а, ЕГН **********, и С. И.в С., ЕГН **********, действащи чрез своята майка и законен представител Б. Г. Ф., предявена срещу техния баща И. С. С., с която са предявени искове за увеличение на издръжката на ищците, определена с Решение № 59893 от 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 58554/2019 г. по описа на СРС, 80 състав. Поискано е увеличаване на присъдената месечна издръжка от 225 лв. на 400 лв. за малолетната К. И.ва С.а и от 225 лв. на 350 лв. за малолетния С.

И.в С., считано от датата на предявяване на исковата молба.

Твърдели са, че с Решение № 59893 от 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 58554/2019 г. по описа на СРС, 80 състав, ответникът е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 225 лв. за всяко от децата, като след определянето са настъпили съществени изменения на обстоятелствата, обусловили нейния размер. Изложили са, че от определянето на издръжката са изминали повече от пет години, през който период децата са пораснали и потребностите им значително са се увеличили с оглед възрастта им, 3 образованието, извънкласните им занимания и необходимите разходи за здравни грижи. Поддържали са още, че са настъпили съществени изменения в социално-икономическите условия в страната, довели до увеличение на цените на стоките и услугите от първа необходимост, както и че майката полага непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на децата. С оглед изложеното са поискали увеличаване размера на присъдената издръжка на 400 лв. месечно за К. и на 350 лв. месечно за С., считано от датата на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете по размер. Поддържал е, че не е налице съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, обосноваващо увеличаване на издръжката над минималния размер. Признал е исковете до размер на по 270 лв. месечно за всяко от децата, като в останалата им част ги е оспорил като неоснователни.

При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка :

Ответникът И. С. С. е баща на малолетните К. И.ва С.а и С. И.в С.. С Решение № 59893 от 06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 58554/2019 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в сила на 06.03.2020 г., е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 225 лв. за всяко от децата.

Районният съд е приел, че от определяне на издръжката е изминал период от повече от пет години, през който децата са пораснали и значително са се увеличили техните потребности, свързани с храна, облекло, здравеопазване, образование и извънкласни дейности. Установил е, че К. е ученичка в четвърти клас в 102 ОУ „Панайот Волов“, а С. към момента на разглеждане на делото посещава четвърта подготвителна група, като и двете деца посещават допълнителни занимания по английски език, спортни дейности, а за К. и театрално студио. Приел е още, че майката поема разходите за тези дейности, както и разходите по ортодонтското лечение на К. и за ортопедично лечение на С., както и че заплаща битовите сметки.

Въз основа на представените писмени доказателства и социалния доклад районният съд е приел, че непосредствените грижи по отглеждането, възпитанието и ежедневното обслужване на децата се полагат от майката, която осигурява и ежедневните им битови, здравни и образователни 4 потребности.

По отношение възможностите на родителите районният съд е приел, че майката реализира месечно трудово възнаграждение в размер на 3616 лв., а ответникът – 3770 лв. месечно, като последният е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, ограничаващи възможността му да реализира доходи, и няма други алиментни задължения към ненавършили пълнолетие деца. Приел е, че поетите от страните задължения по банкови кредити не могат да бъдат противопоставени на законовото задължение за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.

Въз основа на така установените обстоятелства районният съд приел, че са налице предпоставките на чл. 150 СК за изменение размера на издръжката, доколкото е налице трайно и съществено изменение както в нуждите на децата, така и в социално-икономическите условия, при които издръжката е била първоначално определена, като постановил обжалваният съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд, макар да споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, намира, че следва да извърши допълнителен анализ на представените от страните писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват следните документи – удостоверения за раждане на децата К. и С.; решение № 59893/06.03.2020 г., постановено по гражданско дело № 58554 по описа за 2019 г. на СРС, 80 състав, влязло в сила на 06.03.2020 г.; нотариален акт № 166, том V, рег. № 8363, дело № 691/2017 г.; служебни бележки, издадени от 102 ДУ „Панайот Волов“ и от ДГ № 15 „Чучулига“; трудов договор от 22.03.2024 г., сключен между „Сайкъл Гетс“ АД и Б. Ф.; удостоверение от 13.11.2024 г.; платежни документи за ортодонтско лечение на К.; заповед № 501 от 22.04.2024 г.; справки на НАП.

Останалите представени от страните документи, включително касаещи различни извършени от тях текущи плащания, както и тези, касаещи поети от тях облигационни задължения по договори за кредит, съдът не обсъжда като 5 неотносими към предмета на доказване по делото.

От анализа на тези доказателства сочи, че с Решение № 59893/06.03.2020 г., постановено по гр. д. № 58554/2019 г. по описа на СРС, 80 състав, влязло в сила на 06.03.2020 г., е прекратен бракът между И. С. С. и Б.

Г. Ф., поради взаимното съгласие на съпрузите за това, като е утвърдено постигнатото помежду им споразумение. Според същото, родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца К. И.ва С.а и С. И.в С., се предоставят за упражняване на майката, при която е определено местоживеенето на децата, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 225 лева за всяко от тях, платима по банков път по сметка на майката до 10-то число на текущия месец, считано от 06.03.2020 г. В решението липсват констатации за доходите на задължените родители към този момент, като към тази дата минималната работна заплата за страната е в размер на 610 лева (311,89 евро) съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г.

Към момента на развода на родителите и постановяване на горното решение, малолетната К., родена на **** г. била на почти 6-годишна възраст, а детето С., роден на **** г. почти бил навършил една година и девет месеца.

От служебните бележки, издадени от 102 ОУ „Панайот Волов“ и ДГ № 15 „Чучулига“, се установява, че към момента на предявяване на исковете К. е ученичка в IV клас, а С. посещава четвърта група в детската градина.

Съответно на това, към този момент те са съответно на навършени 10 години и 7 месеца (за детето К.) и на 6 години и 5 месеца (за детето С.), като и двете деца подлежат на задължително обучение като деца, ненавършили 16-годишна възраст.