Определение № 434 от 06.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 434 гр. Пловдив, 06.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000594 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1,т.2 във вр. с чл.248 от ГПК .

Образувано е по частна жалба на ЗД “Б.”АД с ЕИК ***,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Ал. И.,против определение №153 от 10.02.2023 г.,постановено по т.д.№627/2021 г. по описа на Окръжен съдПловдив,в която е заявено,че с това определение е оставено без уважение искането на дружеството по чл248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.Частният жалбоподател поддържа,че същото определение е неправилно,защото не е съобразено с процесуалния закон и събраните по делото доказателства,а също така е и необосновано,защото е вътрешно противоречиво и съдържа несъответствия в правилата на формалната логика.Конкретни съображения в тази насока излага в частната жалба и моли въз основа на тях обжалваното определение да се отмени и вместо това да се постанови определение от настоящата инстанция,с което да бъдат присъдени в полза на ЗД “Б.”АД разноски за адвокатско възнаграждение,съобразно отхвърлената част от иска и правилата на чл.78,ал.3 от ГПК.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-Т. К.

С. и И. М.а К.-ищци в първоинстанционното производство,но от тях не е подаден писмен отговор в законния едноседмичен срок и не е взето становище по частната жалба.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по 1 делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК,а атакуваното с нея определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.2 от ГПК във вр. с чл.248,ал.3 от ГПК.Освен това,същата изхожда от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение-от ответника в първоинстанционното производство,подал молбата по чл.248 от ГПК.Ето защо частната жалба е допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

По съществото на частната жалба апелативният съд приема следното:

По т.д.№627/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО, XVII-ти състав,е постановено решение №415 от 14.12.2022 г.,с което съдът се е произнесъл по съществото на предявените по делото искове.С молба вх.№509 от 09.01.2023 г. Ответникът по делото ЗД “Б.”АД с ЕИК ***,чрез пълномощника си адв. Ал. И.,е поискал на основание чл.248 от ГПК да се допълни посоченото решение в частта за разноските,като се присъдят на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение,съгласно представените по делото доказателства.Така заявеното в молбата искане е мотивирано с твърдението,че с решението не са присъдени на ответника разноски за адвокатско възнаграждение и няма произнасяне на съда по искането на дружеството за присъждането на такива разноски.

С обжалваното определение №153 от 10.02.2023 г. горната молба на ответника ЗД “Б.”АД с вх.№509 от 09.01.2023 г. е оставена без разглеждане като недопустима.За да я приеме за такава,първоинстанционният съд е счел,че ответникът не е представил списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК и че нямат характера на такъв списък депозираните от ответника молби,с които същият е представял доказателства за плащането на разноски по делото и е посочвал във всяка от молбите,че следва да се счита за списък по чл.80 от ГПК.А липсата на такъв списък,според първоинстанционния съд,прави недопустима молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските,съгласно разрешението по т.9 от ТР №6/2012 г.,поради което същата молба е оставена без разглеждане.

Обжалваното определение е неправилно.Липсата на списък по чл.80 от ГПК действително представлява процесуална пречка за разглеждане на дадена молба по чл.248 от ГПК,но само в случаите,когато с молбата се иска изменение на решението в частта за разноските,не и когато искането е за допълване на решението в тази му част.А в случая ответникът ЗД “Б.”АД,с горната молба вх.№509 от 09.01.2023 г.,е поискал да се допълни решението в частта за разноските,като му се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение,твърдейки че със самото решение не е било разгледано неговото искане за присъждането на такива разноски,т.е. на разноски за адвокатско възнаграждение.С други думи,искането в молбата по чл.248 от ГПК е не за изменение,а за допълване на решението в частта за разноските поради липса на произнасяне от съда относно претендирани от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.Когато съдът не се е произнесъл по 2 искане за разноски въобще,каквото е твърдението на ответника в случая по отношение претендирани от него разноски за адвокат,страната може да иска допълване на решението,дори и да не е представила списък по чл.80 от ГПК.Списъкът по чл.80 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на молба по чл.248 от ГПК,когато заявеното в нея искане е за изменение на решението в частта на разноските,т.е. когато в молбата е поискано съдът да ревизира вече изразено в решението произнасяне по разноските,но не е такава предпоставка при молба по чл.248 ГПК,основана на твърдението,че изобщо липсва в решението произнасяне по дадено искане за разноски и в съответствие с такова твърдение е направено искане за допълване на решението в частта за разноските,както е в процесния случай.Изменението и допълването на решението в частта на разноските,са две отделни и различни хипотези на чл.248,ал.1 от ГПК и списъкът по чл.80 от ГПК е процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 ГПК само при искане за изменение,но не и за допълване на съдебното решение по този ред.В обжалваното определение неправилно е прието както,че молителят ЗД “Б.”АД е поискал изменение на решението в частта за разноските,така и че молбата е недопустима поради липса на списък по чл.80 от ГПК.Молбата по чл.248 ГПК на посоченото дружество е за допълване на решението в тази му част и затова наличието на списък по чл.80 от ГПК не е процесуална предпоставка за допустимост на молбата.

Освен горното,в атакуваното определение неправилно е прието,че не следва да се възприема като списък по чл.80 от ГПК молбата на ответника,придружаваща представени доказателства за изплатено от него адвокатско възнаграждение,в която се съдържа изявление същата молба да се счита като такъв списък.В ГПК е поставено изискване само за крайния момент,до който може да се депозира списък по чл.80 от ГПК,но не и изискване само в един такъв списък да са изброени поисканите за присъждане разноски.Предвид това,дори да бе прието,че и в конкретния случай списък по чл.80 от ГПК е бил необходим като процесуална предпоставка за допустимост на молбата по чл.248 от ГПК,то такъв реално е налице касателно претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение и това е още една причина да се счете за неправилен извода на първоинстанционния съд за недопустимост на горната молба по чл.248 от ГПК.

Предвид всички изложени съображения апелативният съд намира за основателна разгледаната частна жалба,а обжалваното с нея определение-за неправилно.Като такова определението ще се отмени,но тъй като с него молбата на ответника по чл.248 от ГПК не е била разгледана по същество,то заедно с отмяна на определението делото следва да се върне на първата инстанция за разглеждане на същата молба по същество.

Мотивиран от горното Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №153 от 10.02.2023 г.,постановено по т.д.

3

№627/2021 г. По описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО, XVII-ти състав,с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата с вх.№509 от 09.01.2023 г. На ответника ЗД “Б.”АД с ЕИК ***,подадена на основание чл.248 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ОС-Пловдив за произнасяне по същество на искането,заявено от ответника ЗД “Б.”АД в молбата му по чл.248 от ГПК с вх.

№509 от 09.01.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4