Решение № 49 от 31.03.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Радомир, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря В.М.К. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221730100971 по описа за 2022 година

Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на . г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в качеството на заемодател и ответницата С. М. К., в качеството на заемател, бил сключен договор за потребителски кредит с № ., по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя сума в размер на 6794,55 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита, а последният се задължил да върне същата на заемодателя, ведно с договорна лихва в размер на 3108,35 лева. С предоставянето на посочената сума заемодателят изпълнил задължението си към заемателя по сключения договор, като за последния възникнало задължение да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Заемателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.12.2019 г. на 32 бр. месечни погасителни вноски, като първите 31 бр. вноски били в размер на 309,47 лева, а последната погасителна вноска била изравнителна в размер на 309,33 лева.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 05.12.2019 г., като кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем.

Вследствие на допуснатата забава в изпълнение на задълженията на длъжника била начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 30.06.2018 г. до 31.08.2022 г., като общият размер на начислената лихва бил 2348,90 лева.

Ищецът сочи, че вземането, произтичащо от сключения договор за потребителски кредит, било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения по силата на договор за цесия от 31.08.2018 г. и Приложение № 1 от 29.10.2021 г.

Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изпратило уведомление до длъжника, с което го уведомила за прехвърлянето на неговите задължения по смисъла на чл. 99, ал.

1

3 ЗЗД. Изпратеното до ответницата уведомително писмо за извършената цесия не било получено от последната, поради което предстояло същата да бъде уведомена в хода на делото за извършената цесия.

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на ответницата, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Р., по което било образувано ч. гр. д. № 875/2022 г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение № 565/31.08.2022 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата С. М. К. дължи на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 4426,77 лева – главница по договор за потребителски кредит с № ./. г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията; сума в размер на 1005,38 лева – договорна лихва, дължима за периода от 29.06.2018 г. до 05.12.2019 г. и сума в размер на 2348,90 лева – мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2018 г. до 31.08.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата е изложила твърдения, че е погасила изцяло задълженията си по сключения с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит с № ./. г., като в началото на 2018 г. е внесла сумата от 4900,00 лева в офис на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в гр. Шумен.

Наред с това, не ставало ясно от изложеното в исковата молба по какъв начин са били начислени претендираните суми за главница и лихви, за кой период се отнасят и пр.

Противопоставя и възражение за нищожност на клаузи от сключения договор за потребителски кредит, вкл. и по отношение на клаузата, предвиждаща заплащане на суми за застраховка „Банк Комбо Безработица“ и „Банк Комбо Живот“, както и по отношение на клаузите, предвиждащи заплащане на такса за оценка на риска и договорна лихва.

Твърди, че не е била запозната с общите условия за кредитиране на банката и наред с това липсвали доказателства за наличието на представителна власт в полза на лицето, подписало договора за кредит от името на банката.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата, чрез упълномощен представител, оспорва предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 31.08.2022 г. до Р.ския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата С. М. К. за дължими суми по договор за потребителски кредит от . г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 875/2022 г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 565/31.08.2022 г. против длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение.

В законоустановения едномесечен срок от съобщаването заявителят „Агенция за събиране на 2 вземания“ ЕАД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № ./. г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (кредитор) и С. М. К. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 6794,55 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 32 бр. месечни погасителни вноски, първите 31 от които в размер на 309,47 лева и последна погасителна вноска в размер на 309,33 лева. Падежът на първата погасителна вноска страните са уговорили на 05.05.2017 г., а на последната – на 05.12.2019 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: годишен лихвен процент – 29,59%; годишен процент на разходите – 46,37%; общ размер на всички плащания – 9902,90 лева.

По делото са приети и договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.08.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (цедент) и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора, както и анекс от 29.10.2021 г. към договора за цесия.

От ищцовата страна са представени също и потвърждение за сключена цесия на основание чл.

99, ал. 3 ЗЗД, по силата на което „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е потвърдило прехвърлянето на вземанията си съгласно Приложение № 1 в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.08.2018 г. се установява, че вземането на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски кредит № ., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно сключен договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.08.2018 г., както и уведомително писмо, изпратено до ответницата, че задължението ù по сключения договор за потребителски кредит е цедирано.

От приетото по делото заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен изцяло по банкова сметка на ответницата на . г., като кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 5168,49 лева и с тях са погасени 2367,78 лева – главница, 2102,97 лева – договорна лихва и съдебни вземания в размер на 697,74 лева. Според вещото лице след датата на цесията не са извършвани плащания по договора за кредит. Размерът на непогасеното задължение на ответницата към ищцовото дружество е, както следва: 4426,77 лева – главница; обезщетение за забава в размер на 2348,90 лева за периода от 30.06.2018 г. до 31.08.2022 г., както и сума в размер на 1005,38 лева – договорна лихва за периода от 29.06.2018 г. до 05.12.2019 г.

В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че отпуснатият кредит е в размер на 6794,55 лева, от които главница в размер на 5000,00 лева, еднократни застрахователни премии по застраховки „Живот“ и „Безработица“ в общ размер на 1066,56 лева и такса за оценка на риска в размер на 727,99 лева. От така посочената сума в общ размер на 6794,55 лева за сметка на кредитора е преведена сумата за застраховка и таксата за оценка на риска и тези суми в общ размер на 1794,55 лева се финансират от кредитора и се включват в месечния погасителен план.

Според вещото лице в месечния погасителен план не се посочва отделно размерът на дължимите 3 главница, лихви, такси и застраховки, като в дължимата по договора главница са включени и суми за застраховки и еднократна такса за оценка на риска, но сумата е посочена в цялост.

Съдът кредитира заключението по приетата съдебно - счетоводна експертиза, като компетентно изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.

Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответницата във връзка със сключения договор за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане и уведомяването на ответницата за извършената цесия.

Настоящият съдебен състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В договора страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането му - той е фиксиран за целия срок на действие на кредитното правоотношение; ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски).