Решение № 2135 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2135 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100511985 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11915/06.07.2023 г. по гр. д. № 69014/2021 г. по описа на СРС, 164 състав, при участието на трето лице помагач – „Бруната България“ ООД, е признато за установено по предявените искове правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че А. Й. Д. и С. Й. М. в качеството си на собственици на имот с адрес в гр. София, ж.к.

*******, аб. № *******, са потребители на доставената топлинна енергия за този имот и дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД по ½ идеална част, всяка от тях от сумите в общ размер 2282,96 лева или: 2244,55 лева, представляваща дължима главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане; 38,41 лева, съставляващо дължима главница за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021 г. до окончателното изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 39691/2021 г. по описа на СРС, 164 състав на 29.07.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 от ГПК. Признато е за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.

1

1 от ЗЗД, че А. Й. Д. и С. Й. М., в качеството си на съсобственици на имот с адрес гр. София, ж.к. *******, с абонатен № ******* дължат разделно на „Топлофикация София“ ЕАД по ½ идеална част всяка от тях от сумата 284,07 лева, представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за претендирания период от 15.09.2019 – 21.06.2021 г. като иска е отхвърлен за сумата от 7,18 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение от 38,41 лева, дължимо за периода от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г. като недоказан.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 229987/15.08.2023 г., подадена от С. Й. М. и А. Й. Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивниците поддържат, че СРС неправилно е приел за установен факта, че за процесния период от 01.05.2018 до 30.04.2020 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че те не са абонати на „Топлофикация София“ и нямало подписан договор с „Техем Сървисис“ ЕООД. Посочват, че повърхностно и незадълбочено съдът бил погледнал и подминал факти, изложени в писмения отговор като само ги коментирал без задълбочен анализ. На процесния адрес ответниците нямали качеството на потребител по смисъла и на §13 от Допълнителните разпоредби към Закона за защита на потребителите – е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Повърхностно и незадълбочено съдът бил погледнал и подминал фактите, изложени за процесния адрес относно това, че ответниците нямат и качеството потребител по смисъла на § 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби от ЗЕ – Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Представените доказателства по никакъв начин не доказвали наличието на облигационно правоотношение между страните. Имотът се владеел от трето лице, като същият е подал молба – декларация за откриване на партида, 2 подписал е декларация, че ще използва имота. На последно място, посочват, че решаващият състав не бил отчел всички тези обстоятелства, които имали значение за правилното прилагане на закона, както и не бил съобразил установената и задължителна съдебна практика, която точно и последователно давала разяснения, инкорпориран в съответната норма. Това довело до постановяване на неправилно решение, с което била засегната правната сфера на въззивниците. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 270022/29.09.2023 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 69014/2021 г. по описа на СРС, 164 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Й. Д. и С. Й. М., с която са предявени искове по чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че А. Й. Д. и С. Й. М. са собственици на топлоснабден имот в г гр. София, ж.к. *******, с абонатен № ******* и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и 3 задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. *******, с абонатен № *******.

В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2018 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 2244,55 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2019-21.06.2021 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 284,07 лева. Твърди, че дължат и суми за дялово разпределение в размер на 38,41 лева – главница за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., както и 7,18 лева – лихва за периода от 31.07.2018 – 21.06.2021 г.

Моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат исковите суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. Й. Д. и С. Й. М., с който заявяват, че оспорват предявените искове. Заявяват, че не оспорват приложеното от „Топлофикация София“ ЕАД извлечение от сметки по абонатен номер ******* в частта относно начислените суми за топлинна енергия и тяхното месечно начисляване. Не оспорват размера на начислената топлинна енергия за периода след отразяване на изравнителните сметки по периоди, както и счетоводното отразяване на начислената топлинна енергия.

Оспорват, че имат качеството потребители на топлинна енергия за процесния имот. Освен това, посочват, че не е налице основания „Бруната България“ ООД да извършва услуга дялово разпределение. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 39691/2021 г. по 4 описа на СРС, 164 състав. По заявление от 06.07.2021 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на А. Й. Д. и С. Й. М. да заплатят на заявителя главница в размер на общо 2244,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 06.07.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в общ размер на 284,07 лева, дължима за периода за забава от 15.09.2019 г. до 21.06.2021 г.; главница в общ размер 38,41 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение в периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 06.07.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва върху дялово разпределение в размер на 7,18 лева, дължима за периода на забава от 31.07.2018 г. до 21.06.2021 г. и разноски в заповедното производство.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово разпределение от третото лице помагач.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и 5 изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 34011/2022 г. по описа на СРС, 29 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.