Определение № 363 от 27.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. София, 27.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002101017 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Иса 2000“ ЕООД, ЕИК: 831040520 и третото лице-негов помагач „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК: 831835134 против решение № 975 от 16.09.2024 г. по гр.д.№ 3437/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение от 27.07.2023 г. по гр.д. 4391/2021 г. по описа на Софийски градски съд и вместо това е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост от касатора „Иса 2000“ ЕООД срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, да се признае за установено, че ищецът „Иса 2000“ ЕООД е собственик на основание покупко-продажба на ПИ с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 09.09.2020г., с площ 1970 кв.м., с адрес на поземления имот:

[населено място], район С.,[жк], [улица], с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг обществен обект, съставляващ по парцел *** от кв. ***, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***.

В касационната жалба, подадена от „Иса 2000“ ЕООД се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, и конкретно на придобивните основания за общината, предвидени в закона и необоснованост на извода, че Общината не е посочило придобивно основание в АОС и поради това не е придобила правото на собственост върху процесния имот. Заявено е оплакване, че въззивният съд не е обсъдил основанията по пар.7, ал.1 ПЗР на ЗМСМА и пар.42 ЗОС за придоибване на собствеността от общината и критериите за това.

1

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Формулирани са седем въпроса, като по първите три от тях се твърди противоречи със съдебната практика на ВКС. Формулирани са следните въпроси: 1.

Съставлява ли процесуално нарушение обсъждането само на оплакванията във въззивната жалба? 2. Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода от спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотовите си изводи по отношение на тях? 3. Следва ли съдът да извърши косвен съдебен контрол по възражение за липса на компетентност на административния орган, издалият административен акт? 4.Ако към момента на влизане в сила на пар.7 ЗМСМА /17.09.1991 г./ е налице отреждане по действащ ЗРП преценката за приложение на този текст следва ли да се извърши с оглед това отреждане и ако подобно отреждане липсва, следва ли да се преценява действителното положение? 5.Трансформира ли се собствеността в общинска такава при наличие на фактическо ползване от общината и липса на такова от друг субект и това е отразено в АДС като имот, предоставен за оперативно управление на ОбНС? 6. Преминала ли е собствеността върху имота на Столична община по силата на закона ако след съставяне на първия АЧОС са настъпили обстоятелства, с оглед на които имота е загубил качеството си на имот държавна собственост? 7.Ако след съставяне на акта за държавна собственост са настъпили обстоятелства поради които имота е загубил качеството си на държавен, обвързан ли е съдът от легитимиращия ефект на АДС относно характера на собствеността и следва ли съдът да направи правният си извод за статута на актувания имот по собствено вътрешно убеждение въз основа на закона? Наведено е и основанието очевидна неправилност

В касационната жалба, подадена от третото лице „Софийски имоти” ЕАД се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – пар.7 ЗМСМА, защото не е съобразено, че на посочените в този текст основание общината придобива посочените имоти по право, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е изложил мотиви за какво е бил предназначен и за какво се е ползван имота към 1991 г., когато общинската собственост се обособява от държавната, че не е изследвано дали имота не е част от общинската инфраструктура. Не е обсъдено и приложението на пар.42 ЗОС, предвид отреждането на имота и обстоятелството, че е бил прилежащ терен към отоплителна централа“. Твърди се необоснованост на извода, че имота е останал държавна собственост, основан на това, че е съставен и през 2007 г. акт за държавна собственост за процсния имот, когато поради това, че имота е бил в патримониума на трето лице, областният управител не е имал компетентонст да стори това. Касаторите се позовават на съдебната практика, според която при съществуване едновременно и на АЧДС и на АЧДС, придобиването на имоти – държавна собственост от община не е обусловено от изпълнението на процедурата по отписване на актувания имот като държавен.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е вззивната инстанция да постановява решение без да обсъди в цялост законодателните критерии за разграничаване на общинската собственост от държавната? 2. Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе с крайния съдебен акт 2 без да са изяснени по делото релевантни за съдебния спор обстоятелства във връзка с приложението на пар.7 ПЗР на ЗВСВА? 3.Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнесе без да извърши цялостен анализ на всички факти и обстоятелства, удостоверени в приобщения по делото доказателствен материал? 4.Преминават ли в собственост на общината по различните критерии на пар.7 ПЗР на ЗМСМА, респективно пар.42 ЗИЗОС имотите, за които е наличен АДС, съставен по реда на НДИ без да е проведена процедурата по деактуването му и заличава ли се с обратна сила прехвърлената по право собственост на общината към датата на влизане в сила на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА при последващо съставяне на АДС?

Държавата, представлявана чрез Областен управител на област София оспорва касационните жалби и допускането до касационно обжалване. По касационна жалба на ищеца „Иса 2000“ ЕООД оспорва допускането до касация, тъй като поставените въпроси са неотносими, а и не са представени цитираните решения.Твърди, че в посочените решения въпросите са формулирани по различен начин от формулираните в изложението. По жалбата на третото лице, посочва, че не е обосновано твърдението за противоречие на въззивното решение с цитираната съдебна практика, по част от решенията от която е допуснато касационно обжалване по други въпроси, различни от формулираните, които пък не са формулирани в изложението.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С нот. акт № 94, т. I от 23.09.2002г. на нотариус Г. ищецът „Иса 2000“ ЕООД купува от третото лице „Софийски имоти” ЕАД, ЕИК: 831835134 следния недвижим имот, включен в капитала на дружеството-продавач с решение № 12 по протокол № 36/24.11.1997г. на Столичен общински съвет, представляващ дълготраен материален актив /ДМА/ УПИ, находящ се в [населено място], район С., [улица], съставляващ УПИ /парцел/ *** от кв.***по плана на [населено място], местност „С.“, с площ от 2440 кв.м., при съседи по акт за общинска собственост /АОС/: изток –парцел парцел *** „за КОО и озеленяване“, от запад – новопроектирана [улица], от север – новопроектирана [улица] и от юг – парцел *** „за КОО и озеленяване“ и парцел ***. При продажбата, прехвърлителя се е легитимирал с АЧОС № 511/10.05.2001г., АОС № 135/13.06.1997г., Протокол № 36/24.11.1997г. решение № 12, Протокол № 38/26.01.1998г. решение № 35, Протокол № 46/27.07.1998г. решение № 46 и Протокол № 35/18.03.2002г. решение № 47 на СОС, Протокол № РД-67-09/22.01.2002г. на СОС.

От СТЕ е установено, че продаденияг имот е част от терен с площ 240050 кв.м., за който е съставен АДС № 945/09.04.1971 г. В акта е отразено, че е съставен на основание чл. 6 ЗС и заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството и че имота е отстъпен за ползване на Министерство на народната просвета. /л.70 от делото на СГС/ На 24.06.1991г. е извършена отметка в АДС № 945/09.04.1971г., че на основание заповед № 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството, 3 протокол № 24/18.10.1967г. на СГНС във връзка с чл.77 ал. II от НДИ и действащото законодателство общината, като основна териториална самоуправляваща се общност, провежда и осъществява държавната политика върху цялата територия, поради което имота, описан в акта за държавна собственост, е в оперативно управление на ОбНС “Студентска“.

Същевременно е съставен от Столична община АЧОС № 135 от 13.06.1997г., с който е актуван като общински на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС следният недвижим имот: недействаща отоплителна централа, построена 1961 г., със застроена площ 1286кв.м. и дворно място от 8414 кв.м., с бивш собственик МВР. Посочен е предходен Акт № 1900/11.05.1995г., който не е приложен в кориците на делото. Отразено е, че със Заповед № РД-09-628/10.10.1996г. на СО, имота е предоставен за стопанисване и управление на „Софийски имоти” ЕАД. В графа № 15 на този АОС е направена отметка, че на основание Решение № 12,1 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС недвижимият имот по акта е внесен н капитала на „Софийски имоти“ ЕАД. На 11.05.2001г. е отразена забележка в същия АОС, че на осн. чл. 59 ЗОС, във вр. със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. на Главния архитект на София за одобрен ЧЗРКП – кв.54, 55 и кв.81 – м. “С.“, за част от имота по този АЧОС са съставени нови АОС №№ ***, ***, и ***от 10.05.2001г. по новообразуваните парцели ***, *** и *** в кв.***. Тази забележка кореспондира на установеното от СТЕ, че със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. е одобрен ЧЗП, ЧРП и кадастрален план на квартали ***, ***и ***в м.“С.“, като са образувани нови п-ли ***, п.***– “за КОО и озеленяване“, п.*** и п.*** в кв.***и новопредвидени улици с о.т. 752 – о.т.768 – о.т.767 – о.т.770; от о.т.767 – о.т.766б – о.т.776а – о.т.766 – о.т.765 – о.т.764 – о.т.763 – о.т.762 до о.т.761. По този план, процесният имот е УПИ *** от кв.***, при съседи: изток – п-л *** – “за КОО и озеленяване“, запад – новопроектирана [улица], север – новопроектирана [улица], юг – п-л ***– “за КОО и озеленяване“, ***. Този план е бил действащ към момента на продажбата по нот.акт № 94/2002г. и имота е описан по този начин.

С АЧОС № 511/10.05.2001г. съставен на осн. чл. 56 и чл. 59 ЗОС, във връзка със Заповед № РД-09-50-193/11.04.2000г. на гл.архитект на София за одобрен ЧЗРКП е актуван п-л *** от кв.***, по плана на [населено място], м.“С., с предходен АОС № 135/13.06.1997г. и отразяване, че имотът е включен в капитала на „Софийски имоти“ ЕАД, на основание Решение № 12 по Протокол № 36 от 24.11.1997г. на СОС.

Със Заповед № РД-15-286/27.08.2004г. на областен управител на София е отменен АОС № 511/10.01.2001г. на Район „Студентски“, касаещ незастроен парцел с графически изчислена площ от 2440 кв.м., съставляващ п-л *** от кв.***, по плана на [населено място], м.“С.“.

Областният управител е отказал да отпише имота от актовите книги за държавна собственост със Заповед № ДС-14-00078/13.05.2021г.

С Решение № 453/30.06.2005г. на СОС е одобрен проект за „Трасе на I Метродиаметър” – подземно и надземно с метростанции 12 и 13, както и изменение на улична регулация на прилежащите квартали на това трасе и откриване на [улица] до о.т.771а, при което се променят границите на УПИ *** и на УПИ ***– “за КОО и озеленяване“ и двата в кв. ***.

Намалена е площта на УПИ *** от кв.***от 2440 кв.м. на 2212 кв.м.

В съответствие с тези регулационни промени е съставен и АЧДС № 06252/ 20.06.2007г. на 4 основание чл.68 ал.1, във вр. с чл.3, т.5 ЗДС, във вр. с чл. 71 ЗДС и чл. 103 и 1 ППЗДС за УПИ *** от кв.***с площ 2121 кв.м. В акта е посочено, че по-рано съставеният акт за същия имот е АДС № 945/09.04.1971г. и че имота се стопанисва от Областен управител.