Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 389 от 14.04.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1165/2021
Вид
Решение № 389
Подписан
14.04.2022
Състав
Мирослава Кацарска

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 81, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 306 · Търговски закон
  • чл. 306, ал. 1 · Търговски закон
  • чл. 306, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 306, ал. 3, изр. първо · Търговски закон
  • чл. 306, ал.4 · Търговски закон
  • чл. 306, ал. 5 · Търговски закон
  • чл. 307 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. София, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100901165 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на обективно съединяване четири иска с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 232 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Н.Д.К. - конгресен център София” ЕАД („НДК“) твърди, че между него като наемодател и „Г.Б.” ЕООД като наемател, е сключен договор за наем №920/19.11.2019 г. за описания имот: Зала и офиси на етаж „-1“ в административната сградата на НДК в гр.

София, с обща площ от 830 кв. м., детайлно посочени в Приложение №1 от Договора, като договорът за наем е сключен за срок от 3 години - от 19.11.2019 г. до 30.11.2022 г.

Поддържа, че са уговорили в чл.5.1. от договора месечна наемна цена в общ размер от 5 976,00 лв. без включен ДДС или 7 171,20 лв. с включен ДДС, платима авансово от 1-во /първо/ до 5-то число на месеца. Твърди, че наемателят е поел и задължението да заплаща консумативните разноски за ползваните от него помещения съгласно чл. 5.9. от договора за наем - до 25то число на всеки месец. До подаването на исковата молба наемателят не е заплатил фактури с №1000046887 от 20.4.2021 г. в размер от 3 065,75 лв. и №1000047153 от 25.5.2021 г. в размер от 2 841,70 лв. за консумативи, в общ размер от 5 907,45 лв. Ищецът сочи, че на 23.03.2020 г. ответникът му изпратил писмо с вх. №00883/23.03.2020 г., че във връзка с въведеното от Народното събрание извънредно положение в страната поради наличието на епидемия от корона вирус, от 13.03.2020г. търговското дружество е преустановил търговска дейност в наетия имот. Сочи, че горното има характер на уведомление по чл. 306, ал. 3, изр. първо от ТЗ, но към 13.03.2020 г. ответникът е бил в забава за заплащане на фактура за наем за месец март с № 1000043199 от 9.3.2020г. Твърди, че на 24.04.2020г. той е изпратил покана за доброволно изпълнение с изх.

№00883/24.04.2020 г. за заплащане на натрупаните до онзи момент задължения в общ 1 размер от 24 750.83 лв. с ДДС в срок до 04.05.2020 г. Ищецът подробно описва разменената кореспонденция и сочи, че отчитайки добрите договорни отношения между страните, НДК е предложил две отстъпки: отсрочване на крайната дата на плащане и опрощаване на дължимите неустойки. Поддържа, че в резултат на преговорите на 01.12.2020 г. е сключено Споразумение към Договор №920/19.11.2019 г., в т.1 на което е прието, че наемателят, дължи на Наемодателя обща сума в размер на 69 675,41 лв. с включен ДДС. в т. ч. наемна цена за месеците: от месец март 2020 г. до месец ноември вкл. 2020 г. Считано от 01.12.2020 г. със споразумението наемната цена е временно намалена до 5 594,41 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и четири и четиридесет и една стотинки/ с ДДС, а уговореното намаление е за срок от 11 /единадесет/ месеца. Наемателят се задължил да заплаща ежемесечно сумата в размер на 11 928.54 лв. /единадесет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и 54 стотинки/ с ДДС, от които 5 594,41 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и четири и четиридесет и една стотинки/ с ДДС за текущи задължения и 6 334.13 лв. /шест хиляди триста тридесет и четири лева и тринадесет стотинки/ с ДДС за стари задължения по т. 1. Ищецът сочи, че въпреки поетото със споразумението задължение, което съставлявало извънсъдебно признание, ответникът отказвал да плати, твърдейки, че има непреодолима сила, като с исковата молба претендира изплащането на следните суми: сумата в размер на 102 574,94 лв. /сто и две хиляди петстотин седемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължима месечна наемна цена за ползваните площи за месеците март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г. и за месеците януари, февруари, март, април, май 2021 г. (редове 1,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15 и 17 от Таблица 1), ведно със законната лихва от предявяване на исковете до пълното изплащане на сумите; сумата в размер на 666,93 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща индексация на наеманата съгласно чл.5.10 от Договор за наем №920/19.11.2019 г. за месеците януари, февруари и март 2020 г. (ред 2 от Таблица №1); сумата в размер на 5 907,45 лв. /пет хиляди деветстотин и седем лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща консумативни разходи - електроенергия, топлоенергия и вода, за ползваните площи за месец март 2021 г. (ред 16 от Таблица 1) и месец април 2021 г. (ред 18 от Таблица 1), ведно със законната лихва от предявяване на исковете до пълното изплащане на сумите и сумата в размер на 20 103,87 лв. /двадесет хиляди сто и три лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва съобразно 5.13 от Договор за наем №920/19.11.2019 г. за забава за плащане на наемната цена по Договор за наем №920/19.11.2019 г., изчислена за задълженията от 1-ви до 14-ти ред (Таблица №1) в максималния допустим размер по договор от 20% и за задълженията от 15ти до 18-ти ред (Таблица №1), изчислена от датата на падежа на всяко вземанията до 17.06.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до пълното изплащане на сумите, или общо сумата от 129 253,19 лв. В допълнителната искова молба от 07.09.2021г. ищецът НДК е посочил, че от отговора на исковата молба и представените към него доказателства установил, че между „Г.Б. София” ЕООД и „Г.Б.” АД има сключен договор за управление от 01.12.2019 г., съгласно който ответникът е предоставил на „Г.Б.” АД като управляващо дружество изключителното право и власт да управлява Боулинг зала, 2 предмет на Договор за наем №Н-00920/19.11.2019 г., като твърди, че дружествата са свързани лица по смисъла на Търговския закон. Поддържа, че съгласно раздел IX.

Пренаемане, чл. 9.1. „Наемателят няма право да пренаема, възлага или прехвърля свои права по този Договор на трети лица без предварителното писмено съгласие на Наемодателя, освен ако третите лица, не са свързани лица“, а в чл. 9.2 от договора е записано, че „Пренаемането, прехвърлянето на права и предоставянето на ползване на трети лица не освобождава Наемателя от отговорност за спазване разпоредбите на договора. Наемателят е изцяло отговорен за това неговия приобретател, пренаемател ши правоприемник да бъдат запознати с всички разпоредби на настоящия Договор. Приобретателят, пренаемателят ши правоприемникът задължително поемат всички задължения на Наемателя по Договора, като независимо от прехвърлянето, пренаемането или ползването Наемателят остава солидарно отговорен с приобретателя, пренаемателя или правоприемника, без право на възражения за поредност или право на пропорционално разпределение на отговорността, за плащанията на Наемната цена и всички останали задължения, произтичащи от Договора. Предвид горното е заявил искане да се конституира като втори ответник, наред с първоначалния дружеството „Г.Б.“ АД, ЕИК ****, като претендира исковите суми солидарно от двамата ответници, но искането е отхвърлено от съда с определение. Наред с горното в допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията, че наемната цена не била намалявана, като сочи, че това е сторено със споразумението от 01.12.2020г. за срок от единадесет месеца общо за сумата от 23 076,90 лв. Претендира от съда да приеме, че по отношение на посочената в т.3.1.7. сума в размер на 37 115,24 лв. има частично признаване на иска. Твърденията на ответника в т. 3.2. от отговора счита за неправилни и неотносими, като въпреки признанието за осчетоводяване на фактурите, претендира допускане на ССЕ. По отношение на възражението за лихва, счита, че чл. 6 от ЗМДВИП не е приложим, тъй като при забава за плащане се освобождават само длъжниците-частноправни субекти, по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, както и че не е приложима и разпоредбата на чл. 1.2.3. от договора за наем. В хода на съдебното производство поддържа исковите си претенции чрез процесуалния си представител – юриск. Ш. и претендира уважаването им и присъждане на разноски.

Ответникът „Г.Б. СОФИЯ“ ЕООД оспорва иска като неоснователен по съображения подробно изложени в писмения отговор от 26.07.2021г. и допълнителния отговор от 05.11.2021г., както и в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител адв. Бонева. Сочи изрично, че не оспорва обстоятелството, че ползва наетото помещение като боулинг зала и заведение, както и че има подписано споразумение от 01.12.2020г. към договора за наем. Твърди, че по силата на договор за управление от 01.12.2019г. е предоставил на „Г.Б.“ АД като управляващо дружество право и власт да управлява Боулинг залата, предмет на наемния договор. Оспорва дължимостта на сумите, като сочи, че от повече от година не е в състояние да експлоатира свободно наетия търговски обект 3 съобразно целта поради мерките за борба с пандемията Ковид. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 306 от ТЗ, които описва подробно, тъй като с обявеното извънредно положение с Решение на НС от 13.03.2020г. са преустановени посещенията в увеселителни и игрални зали, барове, провеждане на всякакъв вид масови мероприятия, включително спортни. Твърди, че е уведомил наемателя с писмо с обратна разписка на 23.03.2020г., че преустановява търговската дейност в наетия имот по независещи причини, като сочи, че е отправил второ писмо от 04.05.2020г. и впоследствие документация към писмо с изх.

№00883/01.06.2020г. В пункт 3.1.5 подробно описва заповедите на Министъра на здравеопазването, във връзка с които не е работел обекта. Поддържа, че въз основа на справки –декларации е видно, че приходите за април и декември 2020г. са нула, както и за януари-февруари 2021г., а за май приходът е 2079,89лв. За останалия период също е налице рязък спад на приходите, като оборотът не надвишава наемната цена, която е уговорена при коренно различна икономическа обстановка. Твърди, че е преговарял с ищеца и му отправил на 15.07.2021г. уведомление с предложен размер на наемната цена за обекта за периода от март 2020г. до юни 2021г. в размер общо на 37115 лв., като е представил в таблица изчисленията на цената с оглед динамиката на мерките и частичното или цялостно преустановяване на дейността на обекта. Поддържа, че подписаното споразумение от 01.12.2020г. не съставлява извънсъдебно признание на длъжника, като сочи, че не се отказва от твърденията си за непреодолима сила. Сочи, че по това споразумение частичното опрощаване на цената за три месеца е крайно недостатъчно, но бил принуден да го приеме, за да съхрани бизнеса и работните места. Позовава се на приетата разпоредба на чл. 6в от ЗМДВИП, която цитира. Сочи, че не оспорва, че процесните 18 на брой фактури, са осчетоводени. Възразява и срещу размера на лихвата, като се позовава на цитираната разпоредба на чл. 6 от ЗМДВИП, като твърди, че ако не се приеме точната хипотеза, то е налице т.нар.“други подобни“. Позовава се на изричната клауза на т.1.2.3 от договора за наем. Сочи също така, че за сумата от 6 686,91 лв., която е заплатил като депозит, заявява възражение за прихващане. В допълнителния отговор от 05.11.2021г. поддържа, че искането, направено от ищеца с допълнителната искова молба „Г.Б." АД, ЕИК **** да бъде осъдено солидарно с "Г.Б. СОФИЯ" ЕООД по предявените искове, е процесуално недопустимо, евентуално неоснователно. Поддържа, че солидарност съгласно чл. 121 от ЗЗД възниква в изрично уредените от закона случаи и когато е уговорена между страните, а нямало такава норма или уговорка. По подробно изложените доводи счита, че не се установява валидна облигационна връзка между ищеца от една страна и от друга страна "Г.Б. СОФИЯ ЕООД и Г.Б. АД - в качеството им на солидарни длъжници по смисъла на чл. 121 ЗЗД при условието на договорна солидарност, възникнала по силата на Договор за наем №Н - 00920/19.11.2019 година и Договор за управление от 01.12.2019 година, защото акционерното дружество не е страна по тях. Твърди и че със Споразумение от 11.08.2021г. към Договор за управление от 19.11.2019г. страните са прекратили договора и са уредили окончателно финансовите си отношения, като „Г.Б.“ АД няма дължими суми към „Г.Б. СОФИЯ“ ЕООД по договора за управление. Поддържа, че е налице несъответствие между петитума, с който се иска ответниците солидарно да заплатят претендираната от ищеца сума, и обстоятелствената част 4 на исковата молба, в която не се съдържат никакви данни за солидарна отговорност, и исковата молба е нередовна. Поддържа, че е недопустимо е да се разглежда иск за солидарно осъждане на ответници, без исковата молба да съдържа твърдения от какво произтича солидарната отговорност/ в този смисъл решение № 1516/05.07.2004 г. на ВКС-Четвърто г.о. по гр. д. № 1252/2003 г.; решение № 28/17.02.2005 г. на ВтАС по вгр. д. № 323/2004 г./.