Решение № 24 от 14.01.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. К., 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело № 20245510100847 по описа за 2024 година

В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М. заявява, че на *** г. между доверителката му и ответника бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, съгласно който договор е приложим ЗПФУР.

Страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2500 лева.

Съгласно договора, доверителката му следвало да погаси заема в срок от 12 месеца, като върне сумата с лихва 23,00% или 575,00 лв. /или общо 3075,00 лв./ Годишен процент на разходите – 49,11%.

Твърди, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „***" в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.

След като усвоила сумата от 2500 лв., В. П. установила, че освен заемната сума от 2500 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Ф." ЕООД, в размер на 1925,00 лв.

Твърди, че към датата на подаване на иска В. П. е погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Счита процесният договор за недействителен по следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с 1 квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че доверителката му не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян.

Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от 3ПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина на изчисляване па ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума но пето. Посочено е само ГПР в %, по не е посочен начина на изчисляването му.

На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход но договора, а това е следвало да бъде направено по следните причини: Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи, във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем пониски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.

68г, ал. 4 33П, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията па чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Цитира съдебна практика.

Счита, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер па ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент па разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне па ГПP, което води до недействителност на договора /чл. 22 3ПК/.

Сочи, че в глава четвърта от 3ПK е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка 2 на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират но този начин" .

Счита клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № *** за нищожна, като неравноправна но смисъла на чл. 143, т. 9 33П и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и 4 3ПК.

Въз основа на гореизложеното, моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № ***, сключен между доверителката му и „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., на основание чл. 22 3ПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПK., евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 3ПК, чиято недействителност моли да бъде прогласена.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, сключен между В.

И. П. с ЕГН ********** и „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., предвиждаща заплащане па възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от "***" в полза па ответника.

Да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Ф." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на В. И. П. с ЕГН **********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 1925,00 лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка на ищеца: *** Моли, ако ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли, ако са редовно призовани за първото заседание на делото, но не се явят, на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК делото да се гледа в тяхно отсъствие. За съдебно заседание ищцата е редовно призована не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество юриск. Г. Г..

Пълномощникът на ответното дружество моли съда да приеме предявения иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за неоснователен, за което излага следното становище:

Моли съда да приеме за неоснователно твърдението на ищеца, че чл. 5 от Договор за кредит № ***/*** г. за неоснователно.

Счита за неоснователно и твърдението, че предоставяне на поръчителство от Ф. (М.) е условие за сключване на договор за кредит.

3

Напротив, заявява, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Сочи, че видно от визуализираното извлечение от интернет страницата на „Ф.“ ЕООД - потребителят може да избере какво обезпечение да предостави - поръчител, който сам той е избрал или Ф. (М.) - дружество партньор на „Ф.“ ЕООД. Следвайки тази линия, неоснователно е становището на ищеца, че сключването на договор за кредит е обусловено от сключване на договор за гаранция и същото е вменено като задължение на потребителя.

Твърди, че сключването на договор за гаранция от Кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на Кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от Кредитора условия. Избраната възможност заляга в процесния чл. 5 на Договора за кредит, който се генерира автоматично въз основа на избора, който потребителя е направил при подаването на заявка за кредит – т.е, същата уговорка се явява индивидуално договорена по избор на потребителя. Ако ищецът би избрал личен гарант, то клаузата на договора би била следната: „Кредитът се обезпечава с Поръчителство предоставено от … три имена ... в полза на Дружеството ...“.

На следващо място счита, че предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция са недопустими, поради непредявяването им срещу надлежната за този спор страна - Ф.. Договорът за гаранция е сключен между ищеца и Ф. (както сам ищецът посочва), докато исковете са предявени срещу Ф..

Заявява, че Ф. е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Република Б. по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № *** в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф. не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Ф. и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

С оглед гореизложеното, счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Твърди, че в случай, че потребителят избере Ф. (М.) като поръчител, системата автоматично показва и таксите, които потребителят ще трябва да заплати на Ф. (М.) за избраната услуга, преди да бъде сключен Договора за кредит. Калкулаторът на дружеството-гарант е въведен именно с цел яснота и постигане на информираност при взимане на решение от потребителя.

Следователно, ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство от Ф. (М.) и след като се е запознал с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подал заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. След това, ищецът е получил по e-mail преддоговорна 4 информация, в която е посочено изрично, че за сключването на Договора за кредит „Ф.“ ЕООД изисква от ищеца да обезпечи задълженията си чрез поръчителство, заедно с проекти на Договора за кредит. Отделно потребителят получава по електронна поща и цялата документация от Ф. (М.), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи. Ищецът, след като първо сам е посочил Ф. (М.) като поръчител и е получил информацията, съответно проектите на договорите, е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.