Определение № 3335 от 14.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3335 гр. София, 14.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20231100606241 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от СРП срещу определение на СРС, НО, 7 състав от 19.06.2023 година по НЧД 7145/2023 година, с което е отменено постановление на СРП от 03.05.2023 година за прекратяване на наказателното производство.

Прокурорът намира определението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно, поради и което моли за неговата отмяна.

Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, по същество – неоснователен.

Досъдебното производство е било образувано и водено за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.2 от НК – за това че на 27.05.2014 година в гр. София, на входа на нощен клуб „Б.“, находящ се на ул.

****, е причинена лека телесна повреда (болка и страдание) на пострадалия Д.

Й. от длъжностни лица (охранители на заведението) при изпълнение на службата им.

1

С постановление от 03.05.2023 година на СРП наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК при следната фактическа обстановка:

На 26.05.2014 година около 23:30 часа пострадалият Д. Х. Й. бил уведомен от своя син - св.Д. Д. Й., че не е допуснат от охранителите на клуб „Б.”, находящ се гр.София, ул. ****, да влезе и да отпразнува абитуриентския си бал в заведението заедно със своите съученици, тъй като няма навършени 18 години. Веднага след това пострадалият Й., придружаван от съпруга си св.

В.И. Й.а и негови роднини - св. С.Д. Д. и св. К.П. Д.а, отишъл пред заведението.

В това време на работа като охранители ( съгласно приобщените по делото трудови договори, ведно с длъжностни характеристики с работодател ОФ „Мост секюрити“ ООД-София) в клуба били св. А.В.А. отговорник на охраната, св. Г.Б.Г., св. Ц.Ю.М. и П.П.С.. В служебните им задължения се включвало осигуряване на пропускателен режим в клуба, чрез проверка самоличността на клиентите на заведението. Освен тях четиримата на работа в клуба стопанисван от „Е.Е.К.“ ООД, бил и управителят на заведението — св. Н.М.И..

Около 00:10 часа на 27.05.2014 година пострадалият Й. се представил пред охранителите на заведението като баща на непълнолетния св. Д., който не бил допуснат в заведението поради ненавършване на пълнолетие. Св. Й. предложил да влезе в клуба като придружител на сина си. В отговор св.А. му заявил, че той, ако желае, може да влезе, но не и синът му.

Св. Й. отвърнал, че при тези обстоятелства ще си тръгне при условие, че му бъде върнат куверта (капарото) в размер на 50 лева, който бил заплатен предварително. В очакване това да се случи пострадалият застанал на тротоара, на около метър пред входа на клуба, без да създава пречки за влизане или излизане на клиентите на заведението. Управителят на заведението, св. И., бил уведомен от охранителите за случая. Същият провел разговор с пострадалия пред входа на заведението, като го уведомил, че няма 2 възможност да му бъде върната сумата от 50 лева, дадена като капаро.

Малко след това св. Й. бил подканен от един от свидетелите охранители да напусне тротоарната площ пред заведението. Пострадалият категорично отказал, заявявайки, че все още чака да му бъде върната сумата от 50 лева.

В този момент, неустановен с точност по делото свидетел - служител на заведението, предложил на висок тон да бъдат сложени белезници на пострадалия. Около 00:16 часа (според индикацията на часа на охранителните камери) всички четирима охранители с взаимни физически усилия, използвайки груба сила, в т.ч. захващане с ръце, притиснали тялото и главата на пострадалия към стената на сградата на клуба, след което извили ръцете му зад гърба. Св. А. поставил белезници на ръцете на св.Й..

Последният изпитал силна болка от упражненото спрямо него насилие.

Виждайки случващото се, св. Й.а веднага подала сигнал на тел. 112. В същото време, около 00:20 часа, (според индикацията на часа на охранителните камери) на място пристигнали св. И.В. И., св. В.С. и св.

Т.К.П., полицейски служители от 01 РУ-СДВР (ППУ-175), които извършвали обход на своя маршрут в изпълнение на служебните си задължения.

Последните установили, че пострадалият Й. е с поставени на ръцете белезници, като веднага разпоредили на охранителите да свалят белезниците.

Полицейските служители не могли да отключат същите, тъй като не разполагали със съответния секретен ключ.

Докато полицейският служител И., провеждал разговор с пострадалия, който имал възможност да се придвижва свободно на тротоара пред входа на клуба, неустановен с точност по делото свидетел - служител на заведението, донесъл ключа за белезниците, с помощта на който около 00:29 часа (според индикацията на часа на охранителните камери) били освободени ръцете на пострадалия.

3

Междувременно на място пристигнал и втори полицейски екип на 01 РУ- СДВР с патрулен автомобил АП-контрола в състав от трима полицейски служители, един от които бил инспектор А.А..

Видно от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на упражненото спрямо пострадалия Й. физическо насилие, изразяващо се в пристискане на тялото и главата му към твърда повърхност и пристискане с твърд предмет на меките тъкани, в т.ч. поставяне на белезници, същият е получил травматичен оток на челото вдясно, охлузвания на двете гривнени стави, контузия на поясната област и контузия и хематом на левия лакът, реализирали по отделно и в своята съвкупност медикобиологичната характеристика „болка и страдание“.

Въз основа на така изведените факти и на база синтезирания анализ на доказателствата, прокуратурата приема, че на инкриминираната дата и място, действайки в съучастие като извършители, в качеството им на длъжностни лица, при изпълнение на службата им, четиримата охранители А.В.А., Ц.Ю.М., Г.Б.Г. и П.П.С., чрез упражненото от тях физическо насилие над пострадалия Й., изразяващо се в пристискане на тялото и главата му към твърда повърхност и пристискане с твърд предмет на меките тъкани, в т.ч. поставяне на белезници, са причинили на последния лека телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания - травматичен оток на челото вдясно, охлузвания на двете гривнени стави, контузия на поясната област, контузия и хематом на левия лакът, реализиращи по отделно и в своята съвкупност медикобиологичната характеристика „болка и страдание“.

Прокуратурата счита, че в производството по делото макар и да са установени с необходимата степен на категоричност извършителите на деянието, осъществяващо от обективна и субективна страна престъплението по чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, то с оглед изтеклата за него абсолютна погасителна давност, наказателното производството следва да бъде прекратено.

4

Водена от принципното разбиране, че наказателното производство следва да бъде прекратено в неговата цялост единствено и само, когато се установи, че извършеното деяние не съставлява каквото и да е престъпление от общ характер, прокуратурата навежда следните допълнителни аргументи, обуславяйки цялостно прекратяване на производството:

По отношение на престъплението по чл.142а ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК се приема, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като липсва основен обективен признак на състава, а именно настъпил престъпен резултат – ограничаване на свободното придвижване на пострадалия.

Прокуратурата приема, че след като белезниците са били поставени единствено на ръцете на пострадалия, без фиксация към определено място, то той на практика не е бил ограничен физически в свободното си придвижване в пространството и е можел по всяко едно време да напусне територията пред заведението. От тук се прави извод за липса на престъпен резултат, изразяващ се в невъзможност на пострадалия да се придвижва свободно в пространството, респективно за несъставомерност на инкриминираното деяние.

По отношение на престъплението по чл.143 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК държавното обвинение приема, че деянието попада в материалния обхват на разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, поради и което отново не се явява престъпно. Прокурорът е обосновал това си виждане с обстоятелството, че „извършителите на деянието не демонстрират динамичен престъпен стереотип, данните за личността им не разкриват висок потенциал за заплаха на обществените отношения, защитавани от наказателния кодекс, доказателственият материал не ги очертава като лица с висока лична степен на обществена опасност.“ В допълнение на казаното, държавното обвинение е изтъкнало, че в конкретния случай „не може да не бъде взето предвид и обстоятелството, че с настоятелното си, макар и правомерно поведение, пострадалият е възможно да е провокирал у свидетелите-охранители негативна емоция, която се е трансформирала във внезапно взето у последните решение за реакция срещу личността му“. Не се изключва и хипотезата за това, че „взетото решение и самото поставяне на помощните средства да се е дължало и на грешна преценка на създалата се ситуация от страна на отговорника на охраната, който е поставил същите“.

С определение от 19.06.2023 година на СРС, НО, 7 състав, постановено по НЧД № 7145/2023 година, постановлението на СРП от 03.05.2023 година е отменено, а делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на дадени от съда указания и правилно приложение на материалния закон. В своите мотиви първоинстанционният съд е посочил, че прокуратурата не е извършила пълно, обективно и всестранно разследване по делото, като е 5 необходимо провеждането на допълнителни процесуални действия, чрез които да се изяснят важни за предмета на делото факти и обстоятелства. Не са били изпълнени дадени от съда указания. Разпоредбата на чл.9 ал.2 НК е била приложена неправилно.

Преди да се пристъпи към анализ на обосноваността и законосъобразността на прокурорското постановление следва да се посочи, че в настоящото производство не намира приложение ревизионното начало и съдът следва да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване, независимо от приведените в жалбата или протеста доводи и основания.

По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния съд, е да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава въпроса за прекратяването, а упражнява единствено последващ контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да проверява установените фактически положения, а също и да приема нови фактически положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Необоснованост е налице, когато разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствения материал, поради което е направена и грешка при фактически извод. Необосноваността на постановлението би могла да е налице и в резултат на непълнота или игнориране на част от доказателствения материал, както и в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, тогава когато не е обсъден или игнориран част от доказателствения материал, не са обсъдени противоречията между конкретните доказателства и т.н.

Законосъобразността на постановлението пък означава да е съответно на закона – материален и процесуален.

В конкретния случай прави впечатление, че установената по делото фактология не е съвсем пълна, доколкото извън полезрението на държавното обвинение са останали редица важни факти и обстоятелства от значение 6 както за предмета на делото, обективната и субективна съставомерност на деянието, така също и за степента на неговата обществена опасност.