Определение № 952 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. Варна, 05.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900686 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С. К. Б. от гр.********* срещу П. М.

Б. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за признаване за установено, че П. М. Б. дължи на С. К. Б. сумата от 30677,51 евро /равностойност на 60000лв/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 02.03.20г. с падеж 30.04.25г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.25г. до оконч.изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д. №3767/2025г. по описа на РС-********* е издадена заповед №1776/06.10.25г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С исковата молба са направени и доказ. искания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът П. М. Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.

В срока по чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора.

В срока по чл.373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва твърденията в допълн.искова молба.

По допустимостта на предявения иск :

Съдът прави извода, че предявеният с исковата молба иск е процесуално допустим.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 ГПК, съдът намира, че искът следва да се разгледа по реда на Глава тридесет и втора от ГПК– „Производство по търговски спорове”.

С отговора на исковата молба е направено искане за спиране на производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Преди да се произнесе по искането съдът намира, че следва да се изиска справка от РП-Варна за това на к а к ъ в етап на развитие е досъдебното производство, наблюдавано по 1 пр.преписка №1209/26г. по описа на РП-Варна, налице ли е повдигнато обвинение и за какво престъпление.

Предвид наведените от страните твърдения съдът намира, че са налице пречките по чл.140а, ал.3 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба, допълн.искова молба и отговора писмени доказателства, доколкото същите се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, то същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

От отв.страна е отправено искане за разпит на свидетели за обстоятелствата, посочени в отговора. Искането се явява допустимо единствено в частта за установяване състоянието на ответницата след подписване на документите, но не и в частта за установяване произход на средства за финансиране на дружеството, тъй като с така поисканите свидетелски показания се цели опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, за което, с оглед на изричното противопоставяне на насрещната страна, е налице забрана по смисъла на чл.164, ал.1, т.6 вр. чл.164, ал.2 ГПК, доколкото не са налице изключенията на чл.165, ал.2 ГПК.

Допустимо и относимо се явява и искането на ищеца за допускане на двама свидетели за обстоятелствата, изложени в допълн.искова молба.

Искането на ответника по чл.192 ГПК за изискване на прокурорска преписка се преценява от съда като неоснователно, доколкото не е необходимо за изясняване на релевантните факти по спора.

Водим от горното и на осн. чл.374, ал.2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от С. К. Б. от гр.********* срещу П. М.

Б. от гр.Варна, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за признаване за установено, че П. М. Б. дължи на С. К. Б. сумата от 30677,51 евро /равностойност на 60000лв/, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 02.03.20г. с падеж 30.04.25г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.09.25г. до оконч.изплащане на вземането, за което вземане по ч.гр.д.№3767/2025г. по описа на РС-********* е издадена заповед №1776/06.10.25г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 02.03.20г. в гр.Варна ответникът е издал процесния запис на заповед, с който се е задължил да плати на ищеца сумата от 60000лв. на посочения падеж 30.04.25г., като сумата следва да бъде платена без протест. Излага, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Сочи, че на падежа издателят не заплатил дължимата сума, поради което било подадено заявление за издаване 2 на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.

№3767/2025г. по описа на РС-********* и е издадена заповед за изпълнение , срещу която длъжникът подал възражение.

С допълн.искова молба оспорва твърденията в отговора. Излага, че подписването на записа на заповед е предварително договорено между страните във връзка с имуществени отношения между тях, като страните се уговорили на 02.03.20г. да се издаде записа на заповед, който да бъде нотар.заверен, когато е трябвало да се подпише и допълн.споразумение между бившите съпрузи за семейното жилище и ипотечния кредит. Твърди, че ЗЗ е изготвен в нотар.кантора, където ответницата не показала уплаха или несъгласие със съдържанието на подписаните документи. Сочи, че отношенията между страните към този момент били много добри, като добри били и отношенията с бившия съпруг и липсвали данни за заплахи, страх и насилие. Излага, че към 02.03.20г. бившият съпруг на ответницата не е притежавал огнестрелно оръжие, като след тази дата между тях е имало нормална комуникация. Излага, че първоначалната регистрация на дружеството „ТЕРРА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД е финансирана от ищеца чрез превод от 9900лв, нареден от майка му, а впоследствие дейността била финансирана от ищеца като с негови средства чрез приятелката му С.К. били извършвани преводи по сметки на съпрузите Б.и в общ размер на 32000 щ.д. за периода м.08.15г.-08.12.15г. Уточнява, че тези средства са във връзка със сключен между страните договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата и съпруга й сумата от 32000 щ.д., равностойна на 60000лв, предназначена и ползвана за дружеството, и във връзка със задължението за връщане на заема е издаден процесния ЗЗ. Сочи, че предоставянето на средствата е извършено чрез посредничеството на С.К., която е нареждала преводите от името и за сметка на ищеца, като предоставянето на средствата по сметка на Д.Б. е извършвано по уговорка между страните и средствата са постъпвали в имущ.сфера на ответника и са ползвани за финансиране на търг. й дейност. В евентуалност твърди, че сумата е предоставена на ответницата на неосъществено основание, тъй като тя е получила средствата с уговорка ищецът да бъде приет като съдружник в дружеството, което не се е случило, поради което и се е обогатила неоснователно със сумата и тя подлежи на връщане.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът П. М. Б. е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Излага, че с ищеца са роднини по сватовство, като след развода с барата на ищеца – Д.Б. се установила на нов адрес. Твърди, че на 02.03.20г. била извикана от бившия си съпруг в жилището, където бил и ищеца, и й било заявено да подпише предварително подготвени документи – сигнал до НАП, споразумение за семейното жилище и записа на заповед, без възможност да бъдат прочетени, обсъдени или консултирани, изказванията за което предизвикали страх.

Твърди, че под заплаха била отведена от двамата братя при нотариус, където подписала документите. Оспорва да са предоставени средства от ищеца за дейността на дружеството „ТЕРРА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД, която фирма била учредена с лични средства на ответника, предоставени от нейната майка.

Твърди, че ищецът е работил във фирмата на ответника по трудов договор и не е заявявал, че е предоставил средства за дружеството, а основанието в записа на заповед било невярно и предназначено да прикрие истинската цел на документа – упражняване на натиск и ограничаване на правата на ответника върху семейното жилище. Твърди, че записът за заповед е издаден 3 под принуда, заплаха и липса на свободно волеизявление при подписването му. С допълн.отговор оспорва изложеното в допълн.искова молба и уточнението към нея и поддържа възраженията си в отговора.

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

С оглед на предявения иск ищцовата страна носи доказателствената тежест за установяване твърдените от нея факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно – наличието на редовен от външна страна менителничен ефект и настъпването на уговорения падеж, факта на сключен между страните договор за заем и настъпила изискуемост на задължението по него; а по евентуалното основание наличието на уговорка за приемане като съдружник, изпълнение на поето задължение за предоставяне на средства и пораждане на задължението на ответника за връщане на дадената на неосъществено основание сума, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. твърдението за упражнена принуда, заплаха и натиск, симулативността на отразената в документа каузална сделка, като при евентуално положително доказване на гаранционното назначение на процесната запис на заповед спрямо твърдяното каузално правоотношение в нейна тежест е да установи погасяването на вземането по последното, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба, допълн.искова молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответната страна при довеждане за доказване на следните обстоятелства, описани в отговора състоянието на ответницата след подписване на документите, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на свидетели за установяване произход на средства за финансиране на дружеството.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищцовата страна при довеждане за доказване на обстоятелствата, описани в допълн.искова молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл.192

ГПК за изискване на прокурорска преписка №1209/26.

ДА СЕ ИЗИСКА от РП-Варна справка за това на какъв етап на развитие е досъдебното производство, наблюдавано по пр.преписка №1209/26г. по описа на РП-Варна, налице ли е повдигнато обвинение и за какво престъпление.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

НАСРОЧВА производството по т.д.№686/2025г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2026г. от 14.30ч., за която дата и час да се призоват страните.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за насроченото с.з., като на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5