Определение № 679 от 20.09.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 679 гр. Перник, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500554 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 1 ГПК.

С определение № 2298 от 03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3854/2023 г., Районен съд Перник е оставил без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД (АСВ) за изменение на решение № 568 от 19.06.2024 г. по същото дело чрез намаляване на присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение за оказана на ответника безплатна правна помощ в размер на 725,23 лв. с ДДС за заповедното производство и в размер на 1450,46 лв. за първоинстанционното исково производство.

Срещу определението е постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която се иска неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по жалбата – Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Пред Районен съд Перник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало срещу С.

С. Л. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми:

- 16943,14 лв., претендирана като главница по договор за кредит от ***, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и С. С. Л., вземанията по 1 който кредит са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 11.07.2022 г., ведно със законната лихва от 29.06.2023 г. до окончателното заплащане;

- 2155,65 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021 г. до 24.03.2023 г.;

- 1739,35 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 24.03.2023 г. до 28.06.2023 г.

ПРС е издал заповед, срещу която длъжникът С. С. Л. е подала бланкетно възражение по чл. 414 ГПК чрез адвокат Д. М. от ЕАД „Д. М.“. С възражението се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ЕАД „Д. М.“ въз основа на представен договор за безплатна правна помощ и съдействие.

След дадени указания от ПРС по реда на чл. 415 ГПК са подадени установителни искове от АСВ за признаване дължимостта на претендираните вземания.

В срока за отговор на исковата молба ЕАД „Д. М.“ е поискало електронен достъп до делото от името на ответника, без обаче да подаде отговор. С последваща молба от адвокат Д. М. е поставен допълнителен въпрос към поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Към нея е представен договор за безплатна правна помощ, сключен с ответника, и доказателства за регистрацията на ЕАД „Д. М.“ по ДДС. По делото са проведени три открити съдебни заседания – на 31.01.2024 г., 20.03.2024 г. и 15.05.2024 г., като процесуалният представител на ответника не се е явил в нито едно от тях, а вместо това е подавал писмени молби за разглеждането му в негово отсъствие. В последната молба е посочил, че исковата претенция е основателна за сумата от 10 468,28 лв.

С решението си от 20.05.2024 г. ПРС е уважил иска за главница за сумата от 9768,89 лв., като го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 16943,14 лв. Също така ПРС е отхвърлил другите два иска изцяло – за сумата от 2155,65 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 20.10.2021 г. до 24.03.2023 г., и за сумата от 1739,35 лв., претендирана като обезщетение за забава за периода от 24.03.2023 г. до 28.06.2023 г.

По адвокатското възнаграждение за безплатно процесуално представителство на длъжника в заповедното производство:

Известна е съдебна практика, според която при бланкетно подадено възражение по чл.

414 ГПК адвокатско възнаграждение не се дължи. Тази съдебна практика не се споделя от настоящия съдебен състав. Положеният адвокатски труд следва да бъде възнаграден при следване на постановките на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което българският съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в НМРАВ. Бланкетното възражение, в което не са разграничени дължима и недължима част от претендираните вземания, не изисква квалифицирана юридическа помощ. То има за цел да предизвика провеждането на спорно исково производство с абсолютно същия предмет. Когато – както в случая, с решението по исковия спор съдът приеме, че част от претенцията е основателна, това означава, че положените в заповедното производство юридически усилия от името на длъжника не са били задълбочени. При това положение подходящият размер на адвокатското възнаграждение за оказаната на длъжника правна помощ в заповедното производство възлиза на 200 лв.

Съобразно съответната данъчна регистрация на ЕАД „Д. М.“, към това възнаграждение следва да се изчисли и ДДС, тъй като с влизането в сила на настоящото определение ще 2 възникне данъчно събитие на основание чл. 25, ал. 4 ЗДДС, тоест с ДДС възнаграждението възлиза на 240 лв. От тази сума, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлената част от претенцията, на ЕАД „Д. М.“ се следва 53,12 % или 127,49 лв.

По адвокатското възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ответника в исковото производство:

Както вече се посочи, съобразно постановките на решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, българският съд не е обвързан от НМРАВ. От значение са конкретната фактическа и правна сложност на делото, както и обемът и качеството на положения труд.

Производствата по дължимостта на задължения, произтичащи от отпуснати от небанкови финансови институции потребителски кредити, имат масов характер и по тях има натрупана изобилна и еднопосочна съдебна практика, поради което същите нямат особена сложност.

При оценка на положения труд от процесуалния представител на ответника следва да бъдат взети предвид липсата на подаден отговор на исковата молба, неявяването на процесуалния представител на ответника в нито едно от трите проведени открити съдебни заседания, но също и поставянето на допълнителна задача към експертизата с нарочна молба, писмен анализ на недействителността на договора и подаването на молби за гледане на делото в негово отсъствие с предложение за решение, включващо дължима и недължима част от претендираните вземания. С оглед на тези конкретни особености на делото – ниска сложност и използването само на някои процесуални възможности за защита на интереса на ответника, подходящият размер на възнаграждението възлиза на 1000 лв., а с включен ДДС – на 1200 лв. От тази сума, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлената част от претенцията, на ЕАД „Д. М.“ се следва 53,12 % или 637,44 лв. с ДДС.

По изложените съображения и след като с решението на първия съд са присъдени поголеми адвокатски възнаграждения от приетите за дължими от настоящия съд, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това решението да бъде изменено, като адвокатското възнаграждение на ЕАД Д. М. се намали за заповедното производство от 725,23 лв. с ДДС до 127,49 лв. с ДДС, а за първоинстанционното исково производство от 1450,56 лв. с ДДС до 637,44 лв. с ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2298 от 03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 3854/2023 г. на Районен съд Перник, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 444 от 20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 3854/2023 г. на Районен съд Перник, в частта относно присъденото по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение, като НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение за заповедното производство от 725,23 лв. с ДДС до 127,49 лв. с ДДС и като НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение за първоинстанционното исково производство от 1450,56 лв. с ДДС до 637,44 лв. с ДДС.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок пред 3

Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4