Определение № 135 от 06.03.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Перник, 06.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500081 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото се движи по реда на гл. ХХІ , чл. 272 и сл. във връзка с чл. 248 от ГПК.

С определение № 215/16.01.2025г., състав на РС Перник е оставил без уважение подадената от М.М.Г. молба за изменение на решението по гражданско дело № 3963 по описа на същия съд за 2024г. с номер № 1035/28.11.2024г., в частта му за разноските , с която в полза на осъществилия процесуалното представителство на ищеца адвокат е присъден хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, в общ за двата иска размер от 240 лева.

Недоволен от това определение е ищеца, който го оспорва с доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Излага, че са разгледани и уважени два иска , за които се дължи отделен хонорар на адвокат съобразно 2 ал. 5 от Наредбата по чл.

36 от Закона за адвокатурата; делото имало известна фактическа и правна сложност, а определения от първоинстанционния съд хонорар бил в размер, който говори за явна обезценка на адвокатския труд. Моли да се отмени обжалваното определение, а решението по делото да се измени, като се присъдят хонорари за защита по двата иска в общ размер от 960 лева, колкото са претендирани със списъка по чл. 80 от ГПК .

Въззиваемото дружество оспорва жалбата като неоснователна , поддържа , че оспореното определение е правилно.

1

Частната жалба е допустима , тя е подадена в срок и от активно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, при внесена държавна такса. Подлежи на разглеждане по същество.

Окръжен съд гр. Перник, за да се произнесе, съобрази следното :

Пред РС Перник са били предявени по гражданско дело № 3963 по описа на същия съд за 2024г., три иска : да се прогласи за нищожен договор между страните за потребитерски кредит под номер ***, евентуално , ако този иск бъде отхвърлен - да се прогласи нищожността на отделната клауза от същия договор, предвиждаща заплащането от ищеца на такса за експресно разглеждане, както и кумулативно предявен иск да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева , частичен иск от общо 100 лева , недължимо платени по договора ( впоследствие искът е изменен по размера си ) . Съдът е намерил иска за прогласяване на нищожност на целия договор и на иска за връщане на полученото без основание по него за основателни и ги е уважил; не се произнесъл по евентуално съединения иск за нищожност на отделна клауза от договора, тъй като не се сбъднало процесуалното условие за това. Присъдил в полза на адвоката на ищеца в исковото дело 240 лева общ хонорар по двата иска на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – за оказана на ищеца безплатна правна помощ. Последният искал изменение на решението , като се завиши размера на присъдените хонорар – от 240 лева на 960 лева съобразно Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата. С обжалваното определение , съдът отказал да измени решението в тази му част.

Определението на РС Перник, предмет на инстанционния контрол, е валидно, допустимо и правилно, като въззиввния съд препраща на основание чл. 272 от ГПК към изложените там мотиви, и освен тях , трябва да се отбележи още и следното:

Делото е типизирано , без да има нито фактическа , нито правна сложност, а по него, макар и с два иска , се защитава общ материален интерес. Недопустимо е присъдените по чл.

38 от Закона за адвокатурата разходи за адвокат да надхвърлят повече от два пъти общата цена на исковете, като такъв хонорар ще е прекомерен независимо от посочените в наредбата по чл. 36 от ЗАдв. минимални размери , които съобразно практиката на СЕС не са задължителни за съда. Аргумент за завишаване на хонорара не може да бъде изведен и от вида и/ или обема на положения от адвоката труд, тъй като същия не се е явявал в проведените по делото открити съдебни заседания, а доказателствата за относимите факти не са много и не предполагат особена активност на страната да се снабди с тях. Съдът споделя и процесуалното виждане , че е недопустим отделен установителен иск за нищожност на договор или отделна негова клауза, при положение , че създадените с тях парични задължения са изпълнени, тъй като в тази хипотеза, ищецът, сега жалбоподател, разполага с по – интензивната защита на осъдителния иск. Затова механичното , по почин на ищеца , предявяване на ненужни за защитата му искове не може да доведе до присъждане на хонорар в по – голям размер.

2

С оглед казаното , оспореното определение по чл. 248 от ГПК е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът, на основание чл. 278 ал. 4 във връзка с чл. 272 от ГПК и чл. 248 от същия кодекс

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 215/16.01.2025г., постановено по гражданско дело № 3963 по описа на РС Перник за 2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия Игнат Асенов Тимофеев по в.ч.гр.д. № 81/2025 г. на ОС Перник

Несъгласен съм с мнението на мнозинството, поради което на осн. чл. 21, ал. 6 ГПК подписвам настоящото определение с особено мнение по следните съображения:

Както е прието в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, българският съд не е обвързан от разпоредбите в НМРАВ, поради което и следващите разсъждения не почиват на този акт. (Наредбата е с това наименование към датата на сключване на договора за правна помощ – макар и без дата, същият е представен пред ПРС с молба от 05.11.2024 г., вж. л. 55-59.)

Предявени са два иска – за недействителност на договор за потребителски кредит и за присъждане на заплатеното в повече от чистата стойност на кредита. Изрично в исковата молба е посочено, че кредитът е погасен изцяло, тоест че към момента на подаването всички претенции на кредитодателя са удовлетворени. При това положение въпросът за недействителността на кредита се явява преюдициален за крайния изход на осъдителния иск за заплатеното в повече от чистата стойност на кредита. Установяването със сила на пресъдено нещо на недействителността на кредита обаче не би ползвала ищеца за в бъдеще 3 предвид пълното погасяване на цялата претенция на кредитодателя. В този смисъл не е налице практическа необходимост от предявяване на установителен иск освен с цел получаване на допълнителен хонорар от страна на процесуалния представител. Ето защо, проява на неоправдан формализъм би било определяемият от съда размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА да бъде автоматично изведен, както претендира жалбоподателят, от броя на исковете. Тоест, неоснователно е искането на жалбоподателя възнаграждението му да бъде определено в размер на две отделни възнаграждения, по едно за всеки от двата иска, установителен и осъдителен. В този аспект, като краен резултат настоящото особено мнение съвпада с приетото от районния съд и от мнозинството от въззивния съдебен състав.

Особеното мнение почива върху становището, че несправедлив е всеки подход, водещ до това положеният адвокатски труд да не бъде подобаващо оценен според пазарните условия. Съобразяване с пазарните условия означава съдът да отговори за каква приблизителна сума ищецът без особени затруднения би могъл да намери адвокат, който да се съгласи да проучи казуса му, да изготви искова молба и да го представлява в съда. Дали конкретният адвокат е подал множество еднотипни искови молби от името на този или друг ищец и срещу този ответник или срещу други такива дружества е немеродавен факт за оценяване на труда му. Нещо повече, спекулативните интерпретации по този въпрос водят до своеобразна незаконосъобразна санкция. Както адвокатите като участници на свободния пазар на услуги не трябва да разчитат на регулативната рамка на НМРАВ, така и съдът не следва да влиза във функцията на регулатор на пазарните взаимоотношения и да ги изкривява през собствените си възприятия за полагаем и неполагаем доход (включително посредством известна по някои дела практика за съпоставка на възнагражденията на адвокатите с държавногарантираните доходи на магистратите).

В заключение на тези разсъждения с настоящото особено мнение се приема, че пазарната цена на положения адвокатски труд пред първата инстанция възлиза на 480 лв. с ДДС и именно тази сума би следвало да бъде присъдена изцяло на процесуалния представител на ищеца.

Младши съдия Игнат Тимофеев:

4