Решение № 124 от 06.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Шумен, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Т. Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Т. Енч. Димитрова Гражданско дело № 20243600100096 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на И. Н. И., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв. Т. М. от ШАК против Н. И. И., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е бил сключен на 01.02.2004 г. и прекратен с решение № 244/29.09.2023 г. по гр.д. № 410/2023 г. на НПРС, влязло в законна сила на 31.10.2023 г.. През време на брака им имали родени три деца – Н.

И.а И., ЕГН **********, И. И. Н., ЕГН ********** и А. И.а Н.а, ЕГН ...... В началото на 2021 г. ответницата напуснала него и децата им и заживяла с друг мъж. По време на бракоразводното им дело същата родила детето Й. И. Н., ЕГН **********. Заявява, че не е поддържал физически контакти с ответницата от три години и не е биологичен баща на роденото от нея дете Й., като такъв е мъжът, с когото майката живее на съпружески начала, а той е записан като баща на детето поради презумпцията по чл.61, ал.1 от СК, тъй като то е родено преди прекратяване на брака му с И.. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че той не е биологичен баща на детето й Й. И. Н., ЕГН **********, като след влизане на решението в сила, изпрати препис от него на длъжностното лице по гражданско състояние за отбелязването му в акта за раждане на детето.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците Н. И. И., ЕГН ********** и Й. И. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н. И. И., ЕГН ********** не са депозирали отговор на исковата молба. Същите не се явяват в съдебно заседание е не изпращат представител.

Предмет на разглеждане е иск по чл.62, ал.1 от СК, който е предявен от и срещу надлежно легитимирани лица, в законоустановения преклузивен срок, с редовна искова 1 молба, допустим и подсъден като първа инстанция на ШОС.

По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори между страните, че ищецът и ответницата Н. И. И. са бивши съпрузи, чиито брак е бил сключен на 01.02.2004 г. и прекратен с решение № 244/29.09.2023 г. по гр.д. № 410/2023 г. на НПРС, влязло в законна сила на 31.10.2023 г.. От брака си двамата имат три общи деца – Н. И.а И., ЕГН **********, И. И. Н., ЕГН ********** и А. И.а Н.а, ЕГН ...... В началото на 2021 г. ответницата напуснала ищеца и децата им и заживяла с друг мъж на име С.. Макар да живеели в едно населено място, от датата на фактическата им раздяла досега бившите съпрузи не са живели заедно и не са имали сексуални контакти, а децата им не са посещавали майка си, нито тя им е гостувала в дома на баща им. По време на бракоразводното им дело, ищецът и семейството му разбрали от съседи, че ответницата е родила от съжителя си С. детето Й. И.

Н., ЕГН **********, род. на 13.07.2023 г., за чиито баща бил вписан съпругът й И. Н. И., по силата на презумпцията по чл.61, ал.1 от СК. Ищецът, както и разпитаните по делото свидетели Н. И.а И. / дъщеря на страните / и Н. Н. И. / брат на ищеца / са категорични, че детето Й. не е могло да бъде заченато от И. Н. И., тъй като от началото на 2021 г. до раждането му същият не е имал каквито и да е интимни отношения с майката, а тя е съжителствала непрекъснато на съпружески начала с лицето С., като през този период нито веднъж не е посещавала дома на ищеца и общите им деца, нито се е интересувала от тях.

Въз основа на така установените факти и липсата на оспорване от страна на ответниците, съдът намира за доказано, че към датата на евентуалното зачеване на детето Й.

И. Н. майката Н. И. И. не е имала интимни контакти с ищеца и неин бивш съпруг и той не би могъл да бъде биологичен баща на малолетния Й..

Предвид изложеното, приема, че предявената искова претенция е изцяло основателна и следва да се уважи, като, на основание чл.15, ал.1 от ЗГР презимето и фамилното име на детето Й. И. Н. бъдат променени на Й. Н.И..

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Т.И... не е биологичен баща на детето Й. И. Н., ЕГН **********, родено на 13.07.2023 г. от Н. И. И., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.15, ал.1 от ЗГР презимето и фамилното име на детето Й. И. Н. бъдат променени на Й. Н.И..

РАЗПОРЕЖДА след влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Каолиново, за отразяване в акта за раждане на детето

2

Й. И. Н., ЕГН ********** на промените относно произхода му от бащата и трите му имена.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3